Потомци на Влад Цепеш живеят в САЩ

Унгарски източници за генезиса и разселването на власите – II-XV век.

В жилите им, както и в тези на професор Раду Флореску, несъмнено тече частица от кръвта на легендарния български войвода - князът на Влахия, коварно убит от враговете си

„Дракула” идва от прякора на баща му - член на Ордена на Дракона, създаден за борба с османлиите

Повод за настоящия текст ми дава неотдавнашната публикация на проф. Николай Овчаров в „Труд” - „Нова книга разкрива: Дракула говорел на български” . Иде реч за езиковедския анализ „Влахо-български връзки” на Илия Талев - племенник на големия писател Димитър Талев и доктор по лингвистика в Калифорнийския университет. Изследвайки късносредновековни документи, д-р Талев убедително показва как съвременният влашки език се формира през ХV-ХVII век на основата на български говори. А писмата и грамотите на влашкия войвода Йоан Влад III, известен като Цепеш или Дракула, са писани на български, на диалект, близък до тогавашните български говори, не на църковнославянски.

Нека припомним, че църковнославянският език е изключително близък до старобългарския; в Източна и Югоизточна Европа е официалният богослужебен език на православните църкви и не случайно се приема за книжовен език в продължение на векове. Освен д-р Талев, редица езиковеди като Любомир Милетич, руският славист Самуил Бернщейн и други поддържат научната теза, че живите славянските говори на населението на Влахия намират отражение в езика на влашкия и молдовския елит; а тези говори не са по-различни от местните говори в Мизия, Тракия и Родопите.

Според унгарски учени, първото споменаване за появата на власи в Трансилвания датира в ръкопис от 1200 г. Изследванията им сочат, че власите са романизирана общност, чийто генезис може да бъде отнесен към първите векове след н. е. в района на Западните Балкани. Лингвистичният анализ показва, че в началото на XIX век 31% от влашката лексика има славянски корени. Във все още неоформения дотогава влашки литературен език латинските думи са само 2600, срещу 3800 думи със славянски произход. Част от влашката лексика съдържа и албански заемки - свидетелство за общуване с албанските съседи в област, известна и днес като „Куцовлахия” (между днешна южна Албания, северозападна Гърция и югозападната част на Вардарска Македония). Именно в този район, според унгарските историци, власите се формират като народност между II и VII век (виж приложената карта), преди да поемат на север по поречията на Вардар, Морава и през българските земи. Намират трайно заселване на територията между Южните Карпати и Дунава, известна като „Кумания” - област в пределите на Българското царство. Впрочем, издаваното в началото на ХХ век в Букурещ списание „Le Courrier des Balkans” изрично признава: „Ние сме народ, който живее от векове наред в Македония, Епир, Тесалия и Албания. Коренът на рода ни е латински и ние се наричаме румънци, макар други да ни назовават куцовласи.”

Публикацията на проф. Овчаров върна спомените ми години назад. В края на 1983 г. пътувах до Букурещ. Разполагах със свободно време и предложих на придружаващия ме колега да посетим Националния исторически музей. Оказа се монументална сграда в неокласически стил, в центъра на града (подобно на нашата Съдебна палата) - най-представително място за съхраняване и излагане на културно-историческото наследство на една нация. Изкачихме стъпалата и се озовахме в просторно фоайе, където под стъклените витрини бяха изложени поредица оригинални грамоти от XV-XVII век на „царя руманяска”. Колегата ми се изненада, когато успя да разчете отделни думи и изрази в някои от грамотите - написани бяха на църковнославянски. Обясних му, че това е бил официалният език на Влашко и Молдова чак до 1859 г., когато двете княжества се сливат под името Румъния.

Припомням си и епизод от 1981 г., когато чествахме 1300-годишнината на българската държава. Гости на тържествата бяха стотици езиковеди, историци, слависти от цял свят. Между тях се оказа Раду Флореску (1925-2014), професор по история в Бостънския колеж - най-старото висше учебно заведение в щата Масачузетс, основано през 1863 г. Роден в Букурещ, на 13-годишна възраст заминава със семейството си за Лондон, където баща му е акредитиран като посланик на кралство Румъния във Великобритания. Две години по-късно - в края на 1940 г., посланик Флореску подава оставка в знак на несъгласие с политиката на премиера Йон Антонеску, който присъединява Румъния към нацистката Ос. (През 1946 г., в изпълнение на споразумението на Съюзниците за наказване военнопрестъпниците от Втората световна война, румънски съд осъжда диктатора Йон Антонеску на смърт.)

Младият Раду завършва Оксфорд, защитава докторска дисертация в университета на щата Индиана, САЩ. От 1953 г. до смъртта си проф. Флореску преподава в Бостънския колеж. Като директор на Изследователския център за Източна Европа към колежа, той е един от съветниците на Държавния департамент по Балкански проблеми; съветник е и на сенатора Едуард М. Кенеди.

В края на 60-те години на ХХ век бостънският историк проф. Реймънд Макноли си спомня за „Дракула” - нашумелия „вампирски” роман на ирландеца Брам Стокър, издаден през 1897 г.; и кани проф. Флореску заедно да изследват архивите в Източна Европа, за да се опитат да възстановят истината за действителния живот и дейност на влашкия войвода. Така те попадат на документи, от които може да се съди, че една от дъщерите на предците на Флореску е била омъжена за Раду Красивия, брат на Влад - факт, който дотогава е съхраняван единствено в родовата памет на фамилията Флореску. Иначе казано, в кръвта на проф. Флореску има частица от кръвта на влашкия войвода.

А истинският образ на Йоан Влад III подробно е разкрит в публикуваната в съавторство с проф. Макноли през 1972 г. „В търсене на Дракула” (In Search of Dracula). По време на 1300-годишнината, случаят ме срещна с проф. Флореску. Връчи ми последното издание на книгата с молба евентуално да бъде преведена на български. За съжаление, тогавашните ни издатели не проявиха нужния интерес; а става въпрос за български владетел, който през ХV век се опитва да отстоява относителния суверенитет на Влашкото княжество срещу османската напаст. Прякорът му „Цепеш” идва от заповедта му да се набиват, да се нацепват на кол - според някои източници над 100 хиляди - османските му натрапници. А „Дракула” идва от прякора на баща му - член на Ордена на Дракона, създаден за борба с османлиите.

Управлението на Влад Цепеш наистина се отличава с жестокост, но както сочат авторите, това е било характерно за епохата: не само от страна на османския завоевател; не по-малки жестокости са засвидетелствани в летописи и легенди от страна на феодали в Австрия, Трансилвания, Бавария и другаде...

Днес, наследниците на проф. Флореску - синовете Раду, Николас, Джон и дъщерята Александра, както и техните 13 деца - внуци на професора, живеят в САЩ. В жилите им, както и в тези на професора, несъмнено тече частица от кръвта на легендарния български войвода - князът на Влахия, коварно убит от враговете си; а отсечената му глава е изпратена на султана в Цариград, който демонстративно я набива на кол.

Коментари

Задължително поле