Потъването на българския “Титаник” започна

Генералният директор на БНТ – Константин Каменаров, по време на изслушването пред СЕМ. Снимка: БНТ

Докато медийните слуги залъгват публиката, върви жестока битка за място в спасителните лодки

Епопеята, наречена “Апартаментгейт”, разкри някои неумолими истини, които все още се опитват да прикрият. Най-важната от тях е, че българският “Титаник”, за какъвто се смяташе управляващата партия, потъва и водата вече залива първите палуби. Нагълтали първите глътки вода, клакьори се опитват да избълват някакви наивни обяснения — това били битовизми, които пречели да се види постигнатото от властта, българите от древни времена се взирали в жилищата на управниците, политическите противници вършели същото, когато били на власт, истерията се раздухвала от платените медии, екипажът бил монолитен и оркестърът продължава да свири.

Докато медийните слуги залъгват публиката, на палубата върви жестока битка за място в спасителните лодки. По-слабите си припомнят, че винаги са имали приятели сред опозицията и си умилкват около тях. Вечните заговорници уговарят склонните към предателство противници да ги оставят още малко на власт, а след това да им отстъпят мястото си. Това са последните надежди за личното спасение от катастрофата.

А истината все още не се изрича на глас. Тя гласи, че управляващите изчерпаха своя политически, морален, кадрови ресурс. В момента каквото и да кажат, каквото и да направят, всичко се приема негативно. Не им вярват. Не се и страхуват от тях.

И още няколко истини изплуваха от мръсната вода:

- За пръв път журналистическо разследване, започнато от една медия, се подема и от другите, развива се, става обща кауза. Затова се нарича “гейт”, защото напомня “Уотъргейт”, когато разследването на “Вашингтон пост” бе подето от цялата американска преса. Телевизиите, които обикновено са страдали от най-много зависимости, този път преодоляха страха.

Би Ти Ви напомни най-силните си моменти, когато е била на страната на гражданите. Антон Хекимян, който винаги е бил на високо професионално равнище, направи едно интервю с Александър Йорданов, което бе широко коментирано.

По-мнителните потърсиха някакво влияние върху телевизията от средите на дясната опозиция и с това си обясниха нейната активност. Подобни връзки и влияния, независимо дали са реални или съчинени във властовите лаборатории за компромати не омаловажават ролята на медиите, когато разкриват истините, които вълнуват общественото мнение.

- О, чудо! И социолозите забелязаха накъде духа вятърът и регистрираха промените в настроенията на хората. Любителите на конспиративни истории отново заподозряха някаква игра — управляващите нарочно повишавали процента на опозицията, за да мобилизират своите и съответно да приспят опозицията. Това го има в пиарските практики. По време на пограничната война между Виетнам и Китай открих, че виетнамците намаляват броя на убитите противници и завишават своите, за да съхранят образа си на жертва. Но у нас подобни практики едва ли са възможни, просто защото не сме толкова умни.

- Клишето “няма алтернатива “вече се изтърка от употреба. Когато задуха вятърът на промяната, алтернатива се намира. Сега се пробутва друго клише—и другите да дойдат, ще правят същото. Е, поне ще имат едно наум след потъването на “Титаник”. Поне за известно време. А за да има истински катарзис, да заживеем по новому, трябва да има лустрация за грабителите на общественото богатство. Не оставки, не отпуск, а при доказана вина да не се допускат до държавни и обществени длъжности.

- Изборите в Турция и Украйна ни напомниха какъв жалък край очаква всесилните диктатори, когато търпението на хората се изчерпа. Всякакъв паралел с България не е случаен. Но аз си спомням, когато след падането на гръцката хунта през 1974 г. на власт след първите избори дойдоха партиите, които бяха пасивни по време на управлението на полковниците. Тогава световно известната италианска журналистка Ориана Фалачи ми каза следното, което не забравям: “Когато падне една диктатура, на власт идват не тези, които са се борили срещу нея.”

Сега у нас, докато главните противници са заети с битката едни с други, като взаимно си нанасят компроматни удари или си разменят подаръци с неуместни назначения и необмислени акции, готованковците търсят своето място в бъдещата уредба.

СДС тръгна към своя “ренесанс”, макар и с фалшива стъпка. Това пък радикализира градската десница. АБВ подличко взе името “Коалиция за България” от БСП и вече се вижда отново в управлението на мястото на провалилите се патриоти.

- Досега се смяташе, че докато го има Бойко Борисов, ще го има и ГЕРБ. Отиде ли си той, отива си и ГЕРБ. След последните събития по-вероятно е да се случи обратното — ГЕРБ си потъва, а Борисов остава. Сам. Чакат го 100 години самота. (Описал съм го в коментара си “Дилемата на Борисов" , б.а.).

Може би мнозина ще кажат, че избързвам и отивам много далече в своя коментар и прогнози. Възможно е да греша. Но моят опит ми диктува да споделя с читателите своите разсъждения. Ако хората не се смятат за обречени, по-добре е да виждат повече възможности пред себе си.

 

Време ли е за избори в БНТ и БНР

В националното радио предстоят избори за нов генерален директор. А по време на национални избори това може да предизвика напрежение. В БНТ Коко Каменаров е притеснен съдебно и това се отразява на активното му управление.

Намериха лесно решение — да удължат срока на мандата им с още две години. Това бе изпробвано и за Вяра Анкова, когато бе шеф на БНТ. Да, но сега е друго време. Самата идея да задържиш своите началници за още две години предизвика напрежение. И се отказаха, както е прието напоследък.

Коментари

Задължително поле