Легендарният вратар на Стяуа Хелмут Дукадам, който се превърна в герой на финала за Купата на европейските шампиони с Барселона през 1986 година след четири спасени дузпи, почина на 65-годишна възраст. 

Дукадам започва кариерата си в Конструкторул (Арад) през 1977 г., след което през 1978-1982 г. защитава вратата на клуба УТА от Арад, а от 1982 г. до 1986 г. е титуляр в Стяуа (Букурещ). Има две мача за националния отбор на Румъния.

Върхът в кариерата му е финалният мач за Купата на европейските шампиони през 1985/86 г. между Стяуа и Барселона, когато успява да спаси четири от четири удара при дузпите. Ето как самият той описва този мач в интервю за официалния сайт на УЕФА през 2009 г.:
"Първата дузпа изпълни капитанът им Алесанко. Погледнах го внимателно и по движението на тялото му предположих, че ударът ще бъде нанесен в ъгъла отдясно. Замръзнах в очакване на удара и извадих топката от десния ъгъл. Втората дузпа вече беше въпрос на психология - просто се поставих на мястото на ритащия. Беше Педраса, който вероятно си мислеше, че след като скочих надясно, сега ще скоча наляво. Знаех, че може би си е помислил така, защото вратарят на Барселона Урути също първо изчисти удара на Мажару в левия си ъгъл и след това се справи с опита на Ласло Бьольони, който стреля в другата посока. И така, какво направих? Отново скочих отдясно и ударих топката, въпреки че това беше най-добрият удар, който Барса някога е опитвала. При третата дузпа вече беше по-лесно. Логично е следващият съперник да прецени, че тъй като вратарят е скочил два пъти надясно, сега вероятно ще предпочете другия ъгъл. Така Алонсо стреля отдясно, а аз ударих топката, правилно прогнозирайки развитието на събитията втори път. Четвъртата дузпа беше най-трудна за мен, тъй като наистина не знаех какво да правя. Да скоча ли отново надясно или да сменя посоката? И се поставих на мястото на Маркос. Вероятно си е помислил това: тъй като вратарят скочи в десния ъгъл три пъти, това означава, че той твърдо е избрал тази опция и няма да промени нищо. В резултат на това се обзалагам, че дузпата ще бъде бита в левия ъгъл. И когато Маркос тъкмо замахваше да удари, аз вече се бях насочил в правилната посока".

Само два месеца след победата, която се превърна в най-високото постижение в историята на румънския клубен футбол, той беше принуден да се оттегли от спорта поради развитието атеросклероза. Дукадам дори беше застрашен от ампутация на дясната му ръка, а лечението и възстановяването му отне три години.

Завръщайки се на терена през 1989 г., Дукадам прекара два сезона в румънския втородивизионен клуб Вагонул (Арад), преди най-накрая да се оттегли като играч.

Следващите години Дукадам посвети на бизнеса, работи в гранична полиция, беше собственик на логистична компания и футболна школа.

На 11 август 2010 г., по предложение на собственика на Стяуа Джиджи Бекали, той става президент на клуба. 

През 2008 г. е награден с Орден за спортни заслуги II степен тип I, а през 2017 г. - със званието почетен гражданин на Букурещ заради спортните си успехи и своя дух на терена.