Правим бартер за новите изтребители?

Пускаме американците да тренират на базите ни, но срещу по-ниски цени на самолетите и бойните машини

Минат не минат няколко месеца и сагата с купуването на нови изтребители се повтаря по болезнено познат сценарий. За последните две години в сериала се оформиха поне три епизода, които са като близнаци в своите епилози. Военните се надяват на някакво чудо, за да се увенчаят с успех усилията им при разработването на съответните проекти.

Министрите на отбраната правят разни фокуси, за да не демотивират подчинените си и за да не разсърдят политическите си началници. За епилога знаят всички. Няма самолети. А и не само самолети. Споменавам тях, защото проектът им извървя доста криволичащ път, по който, за съжаление, са тръгнали бойните машини на пехотата и корабите. ВМС вече се препънаха в края на миналата година и рано дадоха рестарт на проекта. За машините на Сухопътни войски вече се чу, че депутати ще поискат проектът да мине на „съгласуване“ първо през Комисията по отбрана и след това през правителството, за да не се получи историята с изтребителите. На пръв поглед тази загриженост е за адмирации.

Обикновено някой трябва да вдигне глас, за да се събуди общественото мнение и да заговори за модернизацията на армията. Оказва се, че засега това го прави единствено президентът. В този смисъл може да се очаква и нещо добро от т.нар. война между държавен глава и премиер, породена от скорошната размяна на реплики помежду им, които някои, не зная защо, определиха и като обвинения. Държавният глава подчерта, че истинската причина за възникналото напрежение между двамата са редица теми и изтъкна „пренебрежителното отношение към проблемите на националния суверенитет, скалъпената целенасочена парламентарна комисия за новия изтребител и грубите лъжи покрай нея, прекратената модернизация и разсипията във Въоръжените сили.“

Премиерът реагира на президентската констатация и на конференцията по сигурност в Мюнхен се оплака от високите цени на американското въоръжение, като заяви, че е искал преференциални цени и от САЩ, и от Европа, заради геостратегическото положение на България. „Сега на цялата конференция това се говори. И със заместник-държавния секретар и с хората, които бяха от сигурността, и от Вашингтон и от Европа, поставих им въпроса за цените на въоръжението... Все пак, за България го правим. Казах на американските колеги, може ли такива цени да обявяват за самолети и танкове?!“, посочи българският министър-председател.

Според коментари на експерти в тази област премиерът имал предвид повторния старт на процедурата за придобиване на нов тип боен самолет. Дори се посочва евентуално предложение на САЩ за новопроизведени изтребители F-16V. А когато говори за танкове, вероятно има предвид бойните машини за пехотата и факта, че американската компания General Dynamics активно предлага Piranha V.

По всичко личи, че министерските фокуси, за които стана дума, са породени от липсата на пари. В Мюнхен премиерът не за първи път предложи бартер. Даваме на американците да тренират без да плащат на нашите бази в Ново село и Граф Игнатиево, а те да намалят цените на самолетите и бойните машини. Прав е и от финансова, и от политическа гледна точка. Така ще имаме не само реализирани проекти, но и приказките по отношение на ползването на базите ще станат по-малко.

Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов, бивш командващ ВВС и началник на отбраната, се оказа оптимист. Според него в рамките на март може да бъде изпратено запитването за обвързващи оферти (RFP) за нови изтребители. „Имаме желанието това да стане по-бързо. И се надявам този процес дори да завърши с договор през тази година и да могат да бъдат използвани тези пари за инвестиране в отбраната”.

Красимир Каракачанов обаче си каза думата и затвори поредния епизод. „Тъй като става въпрос все пак не за 100-200 000 лева, даже не за 100-200 милиона лева, а конкретно за самолетите за суми от над 1,3-1,5 млрд. лв., аз не искам да бързаме и да правим грешки, а след години някой друг да каже, че аз като министър на отбраната съм направил нещо, което не е изгодно за армията, а за самия мен“, бе категоричен министърът на отбраната. Така че няма да бързаме. Вероятно ще чакаме по-добри времена, а през това време за собствено успокоение ще упрекваме предишните управляващи и ще се пазим да не сбъркаме като тях. А пилотите, нека да стоят на земята. Като, ако някога стане, доставим самолетите, ще ни излезе скъпо и прескъпо да подготвяме нови летци.

Засега това е ползата от „войната“ между президент и премиер. Пак се заговори за модернизация на армията. Темата беше затихнала. Волно или неволно идеята за въвеждане на доброволна военна служба свърши тази работа и отклони общественото мнение от закъсалото превъоръжаване.

 

Повече войници или повече техника?

Ако армията ни разполага с високотехнологични оръжия, при които един войник може да изпълнява задачите на петима, няма ли да решим в определена степен проблема с недостига на личен състав? За някои този въпрос може да се стори риторичен. За други обаче е табу. Просто не си го поставят. Крайно време е да решим с какво ще воюваме? Само с жива сила или с техника? И къде? И какви войници са ни необходими? С висока квалификация или с осмокласно образование. Дори и да са преминали през доброволната военна служба.

Коментари

Задължително поле