Прави като мен!

С коремното на лоста президентът Румен Радев подсказа, че всеки командир и политик трябва да води с личен пример

Онзи ден Върховният главнокомандващ Румен Радев направи коремно възлизане на лост на спортна площадка в района на 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив. Пред смаяните погледи на армейските командоси, които са виждали и две, и двеста. След което Фейсбук полудя.

А въпросът е защо полудя? Защото забравихме за силата на личния пример - в политиката, в обществения живот, в личните взаимоотношения. Във всекидневието, в малките жестове дори. Навсякъде. Защото свикнахме да оценяваме политиците по критерия на попа – не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Затова изглежда Фейсбук полудя. А всъщност Радев не направи нищо особено. Просто неволно подсказа, че сме загърбили ценности и устои, според които трябва да живеем. Държавният глава е бивш армеец и знае, че в тази система има железен принцип (друг е въпросът доколко и как се спазва)- командирът трябва винаги да казва „Прави като мен!“, ако иска до води войниците в боя. И те да тръгнат след него. Във войската има и друго неотменно правило- командирът не може да иска от бойците нещо, което той самият не може да направи. Това са армейски, но защо да не станат и житейски постулати. Според запознати Радев не е търсил умишлен ефект, а в последния момент, когато минавал покрай площадката, му хрумнало да се хване за лоста. Струва ми се, че култовото коремно на президента в Пловдив може да се тълкува и извън рамките на чистото физическо усилие, тъй като неволно преобръща вкоренени „демократични“ стереотипи. Интересно, какъв ще е отговорът на ревниви в спортно отношение политици?

В морален аспект коремното на Радев потвърждава известната, но забравена максима, че само с личен пример трябва да искаш другите да те следват. Може да се разсъждава и в чисто философски аспект, разбира се. Но не му е тук и сега мястото за това. Нека обаче поумуваме по прагматично. Радев вече е почти на 55 г. и показа завидна физическа кондиция, на която и младежи могат да завидят. Иначе представяте ли си как се прави коремно възлизане с костюм и без да разкопчаеш нито едно копче. Зная как тренираше като офицер, а след това и като генерал, командващ родните ВВС. Предполагам, че и сега прави същото. Въобще авиаторите, и в частност тези от Графа, са луди по фитнеса. Тренират нон стоп, а това е важно условие за жизнеността на бойните пилоти. Авиобазата разполага с модерна фитнес зала, която направи бившият военен министър Николай Цонев. Това бе една от последните придобивки, на която пилотите се радваха най-много.

Преди време, когато служих в армията, бях командировка почти месец в най-голямата база на морската пехота на САЩ в Кемп Лежун, щата Северна Каролина. По площ и население базата е колкото един наш средно голям град. В нея щатските военни живеят със семействата си. Там учат децата им. Има всички удобства за живот. И спортуване, естествено. Направи ми впечатление, че за американците, в базата, за другите места не знам, спортът е пристрастяване. Сутрин всички масово излизаха за крос. После в свободните часове всеки се занимаваше по индивидуална програма. А след работно време пълнеха фитнес залите, които не помня колко бяха. Впечатли ме и друго - генералите спортуваха наравно с редниците. В щатската морска пехота няма значение какъв чин си и на колко години. Нормативите за покриване са еднакви за всички. Когато се съблекат голи до кръста, не можеш да различиш кой е редник и кой генерал.

Ако се приземим в родната армейска действителност, вероятно ще се отчаяме. Не е тайна, че на доста от нашите военни им куца, и то сериозно, физическата подготовка. Виждал съм и младши, и старши офицери с параметри на бременна жена. Добре че разрешиха на армейците след работа да се прибират в цивилни дрехи. Иначе, ако видиш някой, ти става мъчно, че униформата е обект на подигравки. Вярно е, не може да се сравняваме с американците, тъй като за добра материална база за спортуване трябват средства. Но безпаричието не бива да е оправдание, проблемът е в липсата на желание да се тренира и да се живее здравословно и активно. Любимият спорт на българина е щафетното бягане със салата и ракийка - три,четири пъти по сто на маса. А и нека не се лъжем - обездвижането не е рожба на демокрацията ни. Още по соцвреме легендарният министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров бе установил, че офицерите в щабовете много се залежават. Включително и в Генщаба. И въведе задължителни кросове на стадион „Народна армия“ и изпити по физическо за генералите. Спомням си един възпълничък генерал, ще спестя името му, който не тичаше, а просто едва-едва ходеше накрая. Веднъж го попитаха защо не тича, не вижда ли, че министърът води колоната. Генералът бе зевзек и отговори остроумно: „Ходя последен, за да чета некролозите, на тези, дето тичат пред мен.“

После, в първите години на демокрацията, за да вземем равнис с модерните армии, бяха въведени такива изпити за всички офицерски чинове. Но както често се случва на родна почва, идеята бе от ден до пладне. След две-три години доброто начинание умря и потъна в забрава. А ето и още малко тъжна статистика. Не крия, че съм привърженик на идеята за връщане на редовната казарма. Но това няма как да се случи по простата причина, че у нас расте болно младо поколение.

Расте болно младо поколение

Средно на година близо 55 000 тинейджъри навършват пълнолетие. Ако приемем, че от тях половината са девойки, ги изключваме от задължителната казарма. Остават около 20 – 30 хил. момчета, които можем да си позволим да призовем в казармата. Установено е, че от тях една трета автоматично отпадат по здравословни причини. Щом теглим чертата, ще разберем с какъв контингент разполага държавата, за да осигурява с качествен човешки материал своята армия.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари