Правният абсурд на скандала “Скрипал”

Провежда се безкомпромисен антируски курс, за който са позволени всички средства

Преди 148 г. пруският (все още) канцлер и обединител на германския народ Ото фон Бисмарк, обвинен, че не спазва нормите на международното право, гневно отговаря: „Такова право няма, няма! Няма!“ И доказа, че правото принадлежи на силния. А и на този, който не го зачита.

Според авторитетни международни наблюдатели и юристи скандалът „Скрипал“ трябва да се разглежда от две страни - юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март, 28-те лидери на страните членки на ЕС се съгласиха, че е много вероятно Русия да е отговорна за нападението с невропаралитично вещество срещу двойния агент Скрипал и дъщеря му. Несъмнено, тази позиция само потвърждава твърденията на представители на правителството на Великобритания за възможна руска намеса в казуса „Скрипал“. Според Лондон има „предположения“, „подозрения“ и „предполагаема руска намеса“, което е достатъчно основание опитът за покушение срещу двойния агент да бъде вменено във вина на руската държава.

Очевидно, международната общност става свидетел на безпрецедентен международно-правен абсурд. Отправя се крайно сериозно обвинение срещу една страна, което е изградено изцяло върху хипотетични, т.е. предполагаеми, а не обективни и аргументирани доказателства. Такова обвинение, отправено между другото твърде прибързано, е в пълно противоречие и в нарушение на основни принципи и вековни постулати на националните законодателства и международното право „Всеки е невинен до доказване на противното“ и „Съмнението в извършване на дадено престъпление е в полза на заподозрения“ са основополагащи правни норми, приети и утвърдени още в римското право.

Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвинение, изградено не върху сериозни и аргументирани доказателства, а на базата на голословни предположения и подозрения. Освен това липсва обективен и обстоен анализ на причините на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото извършване. Само Русия ли? И то в момент на нестихваща остра антируска пропаганда и политическа кампания и пред предстоящи президентски избори с безспорен фаворит. Наред с това предстои и провеждането на изключително авторитетно спортно събитие - световното първенство по футбол в Русия. Според реалностите в Руската федерация и на международната сцена руското правителство има най-малко изгода от извършването на подобна престъпна провокация. Но освен отправените обвинения срещу Русия има ли и други заподозрени субекти, които са заинтересовани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.

Освен като юридически казус, покушението може да бъде разгледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на правителството на Великобритания срещу Русия, което не дочака дори експертните заключения по случая, както и получения светкавичен „жест на солидарност“ от някои европейски съюзници, свидетелства за намеренията на Лондон и на заинтересовани външни сили да използват покушението за политически цели. Фактът, че такъв относително незначителен случай активно се политизира, подчертава твърдото намерение на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде използван за създаване на допълнително напрежение в руско-европейските отношения.

Припряната реакция и отправени необосновани антируски обвинения са мотивирани от още един фактор. Все по-честите изказвания на някои европейски политици от необходимостта за преоценка и подобряване на отношенията ЕС-Русия, включително и отмяна на санкциите, засягащи не само руските, но и европейските интереси. Освен това на руската страна, според тях, трябва да се гледа като необходим партньор в разрешаването на сложни въпроси, засягащи международната общност.

Среди извън Европа, обаче, разполагащи с внушителни икономически и властови ресурси, които не само с тревога следят отношенията Европа-Русия, но и упорито се противопоставят и осуетяват едно по-тясно сближаване и установяване и поддържане на активен, взаимоизгоден диалог между Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски конфликт и особено дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху отношенията Русия –ЕС. Нещо повече, с огромни усилия и груб натиск върху европейските съюзници те успяват да поддържат на доста високо ниво напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския регион и провокира мащабна бежанска вълна, която е без аналог в световната история. Естествено, за сметка и срещу интересите на европейските съюзници.

Но, очевидно, целта оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на безкомпромисен антируски курс, то за неговото реализиране и провеждане са позволени всички средства и всякакви похвати. Чест прави на българското правителство, че не се поддаде на поредната антируска провокация.

 

А циничната провокация в случая „Антонов“?

Наред с юридическия и политически аспект на случая „Скрипал“ международната общественост стана свидетел на една безпрецедентна за международното общуване проява. Такъв акт на мащабно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в световната дипломатическа история. Дори цинично скалъпената провокация срещу Сергей Антонов, която му костваше живота, и огромните морални и икономически вреди, нанесени на българската държава, България и нейните съюзници тогава запазиха самообладание и се въздържаха от подобни абсурдни решения, на които сме свидетели днес.

Коментари

Задължително поле