Гледам и слушам - отвсякъде много разочаровани от текущи политически събития хора... В политиката човек не бива да се очарова, защото със сигурност му е съдено да се разочарова... Тези от нас, които са надарени с възможността да споделят идеи, принципи, визии за обществото и за света трябва да придобият - час по-скоро - разбирането, че всяко политическо „возило“, което наема и ползва тези идеи, може да се обърне наопаки винаги, когато е застрашена неговата власт. Само най-силните хора могат едновременно да са визионери в политиката и да са вътре в самата политика. Единици са такива хора - у нас пък съвсем със свещ да ги търсиш...

Но ако не можем да бъдем едновременно визионери и преки участници в политиката, длъжни сме поне да бъдем граждани - да разбираме какво се случва и да не забравяме, че публичната власт трябва да принадлежи на цялата гражданска общност. Да не се примиряваме, че този или онзи си я приватизират за собствена политическа употреба. Това не е еднократна битка, а ежедневна. Казвате - мъчна работа...! По-добре мъчна, отколкото отчаяна. Който се отказва от тази мъчна работа му се пада да изпита друга мъка - предприемчиви тарикати да измъкнат изцяло властта в своя полза и да се превърнат в диктатори.

Сега какво ви разочарова? Че удобното разделение на добри и лоши в политиката се оказа илюзорно... Припомнихте си старата поговорка - клин клина избива, но вторият остава. Затова - подбирайте новия клин, с който избивате стария. И все пак - идеални клинове няма... Няма... Превърнете разочарованието си в мъдрост. Ако не друго - по-спокойно ще живеете...

(От фейсбук)