Предизборно се оплюваме по американски

Джон Куинси Адамс гледа лошо. Той е бащата на Черния пиар.

САЩ са родината на Черния пиар

От мръсните номера на янките има какво да се научи

Aко не по друго, нашите политици стигнаха американците по Черен пиар. Омаскаряването е основно оръжие, с което се мачка опонента и се печелят дивиденти. Оплюването, хвърлянето на кал, ваденето на мръсни ризи са в арсенала на държавните ни мъже.

Тъкмо САЩ са родината на Черния пиар в политиката. Първата плювня отвъд океана е на Джон Куинси Адамс, а мишената е Андрю Джаксън. През 1828 г. двамата се борят за президентския пост. Екипът на Адамс тиражира „Погребални листовки“, в които майката на Джаксън е наречена проститутка, а жена му е дамгосана като прелюбодейка.

Пасквилите трябва да погребат политическото бъдеще на Джаксън, но на практика закопават Адамс. Изборите печели Андрю Джаксън, а „Погребална листовка“ става синоним на Черен пиар.

От мръсните номера на янките има какво да се научи. Ето още няколко примера, всеки от които влиза в историята със свой етикет.

„Маргаритката на Линдън Джонсън“

го вкара в Белия дом. На президентските избори през 1964 г. негов съперник е Бари Голдуотър. Кандидатът на Републиканската партия е яростен антикомунист, символ на агресивната политика на САЩ. В тази връзка хората на Джонсън пускат телевизионен клип, в който момиченце брои листата на маргаритка.

Камерата постепенно се приближава и се фокусира в окото на детето. В този миг зеницата е разкъсана от атомен взрив. Глас зад кадър призовава американския народ да гласува за миролюбеца Линдън Джонсън. И той печели с най-голямата разлика в американската история - 61 процента от вота.

„Черното бебе на Джон Маккейн“

го измести от номинацията за президент на републиканците. През 2000 г. ПР-екипът на неговия съпартиец Джордж Буш пръсна мълвата, че Маккейн има черно извънбрачно дете. Цветът беше намек за момиченце от Бангладеш, което е осиновил.

Към клюката беше добавено, че жената на Джон е наркоманка, а той - хомосексуалист и психически нестабилен субект. На базата на тези клевети номинацията спечели Джордж Буш.

„Среднощното обаждане на Хилари“

развесели електората. По време на кампанията през 2008 г. Хилари Клинтън разпространи клип, с който се опита да елиминира конкурента Барак Обама. Пак момиченце, за трети път, спи спокойно в леглото си. Нещо лошо обаче витае във въздуха и може да смути сладкия сън на детето.

Червеният телефон в Белия дом звъни в 3 часа през нощта. Кой ще вдигне? Обама се помайва, а Хилари храбро хваща слушалката, за да вземе необходимите мерки.

Нашият принос

Стоян Михайловски псувал на влашки

Ние подхождаме творчески към материята на Черния пиар. Имаме кандидат-депутати с екстраординарни, гениални решения. Такъв е забравеният днес Антон Франгя.

През 1911 г. на изборите за Пето велико народно събрание негов противник е Стоян Михайловски. Франгя е в листата на Прогресивнолибералната партия, а Михайловски е подкрепен от БЗНС. Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. Агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.

Франгя се е сгушил до масата, пригодена за трибуна. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския водач Стоян Омарчевски. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейския парламентаризъм. Ето какво се случва според Иван Богданов, биографът на Българския Ювенал, както наричат Михайловски:

Минава час, минават два, Михайловски приключва най-после с историята на парламентаризма в Елада и Рим.

След като говори половин час за „Магна харта либертатум“, спира се надълго върху английския парламентаризъм и горещо го препоръчва на избирателите си от Новозагорска околия.

- Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко - отчаяно, вече за десети път, Стоян Омарчевски го дърпа за полите на редингота.

Но ораторът сърдито маха с ръка.

- Оставете ме - тръсва по едно време той глава към слисания Омарчевски, - аз зная какво правя. Народът трябва да чуе истината!

И като се обръща към навъсеното множество, продължава. Скоро навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.

- Поуките, какви са поуките? Защо революцията се разтвори в реставрацията и защо реставрацията погълна революцията? А ето защо...

Долу в един ъгъл на площада сред сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя вече лъщи под дъжда като динена кора. Но няма как, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните сърдито се премятат от крак на крак, плюят без нужда в калта и все по-яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, но ораторът е далеч.

Най-сетне към пладне, след като се задъха, с чело, лъснато от пот и капки дъжд, ораторът се приближи до парапета, вдигна войнствено ръка и с последни сили извика яростно към навъсеното множество:

- Виват республика! Виват либертас!

Вместо ръкопляскания последва обща облекчителна въздишка. Множеството тежко се размърда. Франгя изведнъж вдигна глава, усмихна се ехидно, скочи ловко върху масата и като посочи към балкона, викна:

- Чухте ли му последните думи?

Множеството наостри уши.

- Той ви напсува на влашки!...

Антон Франгя печели депутатското място със замаха на гения. Стоян Михайловски остава зад борда.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи