Полетът им е лек и безшумен

Отстрелът им е достигал до десетина хиляди броя

Тези птици обитават обикновено тихите и влажни гори, обрасли с треви, папрати и храсти. Живеят поединично и усамотено. Полетът им е лек и безшумен. По дърветата почти не кацат. Активни са само през нощта.

Ловът на бекаси е приятен и увлекателен спорт. Но у нас се практикува от малко ловци. В някои по отдавнашни години отстрелът им е достигал до десетина хиляди броя. Интересът към лова на горски бекаси е колеблив поради непостоянния прелет на птиците.

Ако искате добри резултати, нужно е да проучите някои екологически особености на тези пернати. Много важно е да се проследят техните ежегодни сезонни местообитавания в района, пътищата на движение и периодът през който пристигат и отлетат. Това може да се постигне само чрез дългогодишни внимателни наблюдения. Ако ловците не са запознати с тези подробности, могат да разчитат само на случайността и да отстрелят единични екземпляри.

Открият ли се първите бекаси, с ловуването трябва да се избърза. Най-удобни за причакване са блатистите елшаци и върбалаци, влажни ливади сред горите и нискостеблени сечища. За целта се избира удобно прикритие, откъдето да има добър обзор и прелитащите птици да се явят на ясен фон. При студено време бекасите летят бързо и глухо, а при топло - бавно и шумно, като издават характерните звуци - пуиц - пуиц и квор - квор. Ловът на бекаси по този начин е по-резултатен привечер, тъй като те тогава летят по-бавно и по-продължително.

Много често се практикува търсенето с куче - птичар, което трябва да бъде добре обучено да търси наблизо пред ловеца. Бекасите не издържат на стойка и се вдигат лесно. Необходимо е ловецът да се премерва и да стреля бързо, защото бекасът излетява измежду дърветата направо нагоре, след което обикновено прави по няколко кръшкания вляво и вдясно и не дава възможност за продължително целене.

Въпреки, че е сравнително едра птица, поради пухкавата си перушина горският бекас е леко уязвим и от най-дребните сачми. При излитане отблизо в гъсталаците могат да се използват сачми от номер 7 до номер 9, а при по-далечна стрелба - номер 6.

Как рибата улавя звуците?

Рибата няма външно ухо. Тогава как и с какво улавя звуците? Чрез многократни опити, извършвани в аквариум, и от внимателни наблюдения над рибите, живеещи в естествена среда, беше установено, че те долавят звуци с честота от 16 до 13 000 трептения в секунда с долната част на слуховия си лабиринт, а механичните звуци и инфразвука с честота от 5 до 16 трептения в секунда - чрез страничната линия. Тя представлява канал, минаващ през двете страни на тялото на рибата от главата до опашката. В него се намират чувствителни зрънца, които се свързват с външната среда чрез малки отворчета по люспите на кожата, а чрез нервите - с главния мозък. При някои риби страничната линия е прекъсната, а при други/например, при селдата/ тя се намира на главата. Вероятно нито една риба не възприема ултразвука.

Слуховият лабиринт на рибите се намира във вдлъбнатината на черепа и е съединен със слуховия нерв. В този лабиринт са открити особени слухови камъчета - отолити.

Беше много важно да се изясни от какво разстояние чуват рибите. Изследванията показаха, че змиорката чува във водата така добре, както човекът - във въздуха. Извадената от водата риба престава да чува - органите ѝ не възприемат трептенията на въздушните частици.

Кучета "охраняват" птици

Датски зоолог наблюдавал близо до Данеборг в Североизточна Гренландия необикновен случай на съжителство между крилати същества и кучета. Изследователят забелязал, че по време на гнездуването всяка пролет местните жители привързвали ненужните им през топлото време на годината ездови кучета. Близостта на тези същества, извънредно агресивно настроени към всичко живо, отпъждала различни хищници /главно северните лисици - основен враг на крилатите, особено по време на излюпването на яйцата/. По начало пролетният период бил най-труден за обикновените гаги: в продължение на 26 денонощия, докато женската седи на яйцата, остава без храна и само за кратко време напуска гнездото /за да утоли жаждата си и да се изкъпе в най-близкия водоем/. Затова много от птичите колонии се разполагали на дребните островчета, където вероятността от пребиваване на хищници е по-малка.

Съседството с кучетата имало за вида не само положителни, но и отрицателни последствия -средно годишно били унищожавани до 90 гаги. Това обикновено ставало при нисък полет на птиците.

Отговаряйки на неизбежния въпрос защо гагите губят инстинктивния си страх от кучетата и се въртят около тях, зоологът изказва предположението, че завързаното, затова и слабо подвижно куче е лишено в очите на гагите от главното отличително свойство на всеки хищник. И затова не е случайно, че запасите от тези птици тук са много по-големи, отколкото другаде.

Ловна миниатюра

Разпра между символи на злото

Есенната гора беше почнала да става поомърлушена. Тук - там листенцата вече падаха. Но времето се задържаше все още топличко и приятно. Някъде около един трънлив храст се долови леко тупкане. Срещу драката някаква лисица беше настръхнала и от време на време подскачаше като ужилена. Може би си играеше с някого. Но погледът ѝ не се отклоняваше от трънака.

Рунтавелката се наведе ниско, изпъна краката си и се хвърли напред. И после пъргаво отскочи встрани. Отново зорко се загледа в същия храст. След това пак се хвърли към своя неприятел и изчезна сред дъбравата. Някъде там в сухите листа се гърчеше някаква пепелянка. Кожата на гърба є беше разкъсана и смъкната. А може би тези символи на злото по някакъв свой си начин разбираха, че животът е борба. Но на този свят неочакваното се случва по-често, отколкото очакваното. А смъртта идваше като някакво избавление...