Силната опозиция мобилизира мнозинството

От вота на недоверие към председателя на Народното събрание уговаряме интервю. Многото му ангажименти го отлагат на няколко пъти. Няма проблем, по-добре е Народното събрание да заработи на пълни обороти, за да има повече теми, по които да питаме.

В петък председателят на Народното събрание е обещал да отговори на въпросите ни. И спазва договорката. Разговорът върви леко и без напрежение, защото за Димитър Главчев няма неудобни въпроси. Научил е, че има лоши и нескопосани отговори и че трябва да се пази от такива...

- Г-н Главчев, БСП ви обвиниха, че не мислите за пенсионерите, отхвърляйки тяхното предложение за преизчисляване на пенсиите. Какво ще направи ГЕРБ по отношение на тази чувствителна социална група?

- Като председател на Народното събрание ще коментирам предложенията на всички групи. Ясно е, че когато и да има предложения, свързани с доходите на пенсионерите, те винаги ще са закъснели. България е на опашката по доходи в ЕС. Нормално е всяка политическа група да предложи начин за увеличението им. За съжаление, някои от идеите са откровена спекула. Едни партии остават на твърди реалистични позиции, а други бягат във фантастиката. За да се случи нещо в разходната част на бюджета, трябва да има източник на приходи. Другото означава увеличаване на дефицита, поемане на дългове… Убеден съм, че никой не би искал да се случи нещо подобно. Не мисля, че е редно българите да се делят на пенсионери и непенсионери. Нима доходите на младите хора не са ниски?! Знаем, че е голям броят на пенсионерите, че пенсиите им са мизерни, но нима заплатите на лекарите, на учителите и на други категории работещи са високи?

-Какво всъщност ще се случи с пенсиите?

- В програмата на управляващата коалиция е записано – от първи юли минималната пенсия ще стане 180 лв. и преди края на годината – 200 лв. Това е заложено и има средства от повишените приходи на НОИ. Коалицията “Обединени патриоти” прояви разбиране и след като им бяха показани разчети от финансовото министерство и от НОИ, те се съгласиха на плавна стъпка. Това не означава, че минималната пенсия никога няма да стане 300 лв. Дай Боже, да стане и повече. Всичко зависи от приходите.

- Много шум се вдигна и около друг законопроект – за мажоритарния избор на депутатите и за намаляването на субсидиите на партиите от 11 лв. на 1 лв. Опозицията обвини ГЕРБ в популизъм. Защо не осигурихте подкрепа за промените?

- Какво означава популистки предложения? Имаше референдум, референдум означава глас на народа. Казахме, че трябва да се съобразим с поисканото от суверена. Предимствата на мажоритарната и на пропорционалната система би трябвало да се разискват преди референдума, а не постфактум.

- Нали не сте забравил, че и ГЕРБ мълчахте, когато в парламента трябваше да се обсъдят въпросите за референдума на Слави Трифонов?

- Мога да се съглася, че от всички парламентарни групи, включително и от нашата, референдумът бе подценен. Когато има Инициативен комитет неговата задача е да проведе разяснителна кампания. След като има такъв резултат, очевидно този комитет си е свършил работата. Докато останалите, които са били на противоположно мнение, не са направили същото. Спомнете си, какво се случи във Великобритания. Там имаше жестоки спорове какви ще са последиците от излизането от ЕС. Едните казваха, че ще стане много зле, другите казваха, че ще е супер. С минимална разлика спечелиха онези, които поискаха излизане от ЕС. Никой не си помисли от политиците във Великобритания да не се съобрази, с това което са поискали гражданите. А в България слушаме мариновани изказвания по темата какво се случи на референдума…

- Какви са тия мариновани изказвания?

- От рода “да има смесена система”. Няма такъв въпрос на референдума. Ще продължа с аналогията с Великобритания. Ако действаха като някои от нашите политици, там би следвало да има обструкции от типа на: „Не сте достатъчно дорасли, за да можете да проумеете каква е същността на въпроса”. Виждате, че се прокрадват и такива твърдения, които показват абсолютно подценяване на суверена. Смисълът на пряката демокрация е всички да кажат какво мислят. Хората са различни – кой дорасъл, кой недорасъл, но принципът на пряка демокрация е да се питат всички. Във Великобритания, ако бяха тръгнали с нашия подход, можеха да кажат: “Дайте да направим нещо междинно – Шотландия нека да си остане в ЕС, а пък Уелс и Англия да излязат”. Нищо подобно не се случи там, само Шотландия обяви, че иска да си проведе референдум. Но при нас няма Шотландия и Уелс…

- Няма ли отново да внесете промени в Изборния кодекс, или действащия ви харесва? Хората дадоха ясен знак, че искат смяна на модела.

- Хората поискаха промяна на изборната система и то по определен начин. Доста сериозна част от българските избиратели казаха точно какво искат. Ние искахме и продължаваме да искаме да изпълним волята на суверена.

- Слушайки дебата по промените в Изборния кодекс ми направи впечатление, че всички партии говореха напористо по темата мажоритарен вот и нямаше нито едно изказване по другата, за намаляването на субсидията. Не беше ли субсидията истинската причина за препъване на промените?

- Не мога да кажа дали е така. В проекта ни беше включено и намаляването на субсидията от 11 лв. на 1 лв. ГЕРБ не казваме, че мажоритарният вот е по-добър, нито че е по-добре субсидията да е 1 лв., но след като суверенът го е поискал, ние сме длъжни да се съобразим. Вече имаме резултат от референдум и несъобразяването с него, означава неглижиране на пряката демокрация.

- Как се чувствате като председател на Народното събрание, останал на поста, благодарение на четири гласа?

- Това е реалността на управлението на ГЕРБ и патриотите – четири гласа разлика – 122 на 118. Вотът на недоверие към мен показа, че твърдението “Воля” е патерица на властта” издиша.

- След като останахте на поста младите лъвчета в БСП тръгнаха по телевизионни студия и заобясняваха, че Цецка Цачева им липсва…

- И на мен ми липсва. Да, тя е изявен парламентарист. Но изявени парламентаристи са и Михаил Миков, Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов. На мен ми липсват те.

- Трудно ли се работи в парламент с толкова многобройна и така ожесточена опозиция?

- Това мобилизира мнозинството. Опозиция и мнозинство са като скачени съдове. Когато има силна опозиция и мнозинството се изявява с по-голяма сила. Проблемът е по-скоро друг. Добре би било и опозицията, и управляващите да са по-обрани в изказванията си, да има повече политически дебати и по-малко лични нападки. Когато има политически тези винаги оставям депутатите да си ги развият. Дори и още десет пъти да ми поискат оставката, няма да си променя стила. Обвиненията срещу мен бяха, че не съм прекъснал оратор, който прави изявление от името на парламентарна група. Не си спомням случай в парламентарната практика, когато да е прекъсвано подобно изявление и да се отнеме думата на оратора.

- Не ви ли притеснява острия тон и нападките, които са извън границите на политическото говорене?

- Езикът меко казано е остър. Няма да се връщам на това, кой е дал тон, по-скоро ще апелирам да се престане. За съжаление, дневният ред на политиците се разминава с дневния ред на онези, които са ги изпратили да ги представляват в НС.

- Кажете какво ще направите, за да доближите дневния ред на политиците, до този на обществото?

- Време е да започнем да се занимаваме с теми, които интересуват избирателите. И не само да се занимаваме, но и да ги решаваме. Когато тръгнеш да се занимаваш с тема, каквато е мажоритарният вот, те питат дали това не е популизъм. Какво трябваше да направим с мажоритарния вот, за да не кажат, че сме популисти? Дори и с пенсиите нещата изглеждат по подобен начин. Добре е да насочваме вниманието на избирателите си към неща, които може да се случат, вместо да ги залъгваме с фантазии. Смисълът на работата на парламента, а и на всяко едно управление, е гражданите да почувстват подобрение в живота си. Ако не се случва това, политиците си отиват, сменят ги с други.

- Парламентът е с най-нисък рейтинг сред институциите. Имате ли идея как може да се промени това?

-Вече казах, че трябва да се доближим до дневния ред на обществото. Другата стъпка е качествено законодателство. Трябва да правим такива закони, които да решават проблемите на избирателите.

- От доста време депутатите са превърнати в хора, които натискат копчето за гласуване. Повечето законопроекти се пишат от МС. Кога ще се промени това?

- Ще ви опровергая. Преди няколко дни една неправителствена организация представи данни, според които твърде много законопроекти се пишат от народните представители. Организацията се занимава със социология на законодателството, изследва и какви са последствията от приетите закони. Обясниха, че многото проекти, внесени от депутати, са индикатор за лобизъм.

- Не е ли време да се приеме Закон за лобизма?

- Това е въпрос на политическа воля. Както за закон за лобизма, така и за антикорупционен закон.

- Подсетихте ме. Кажете докъде стигна антикорупционният закон.

- Подготвят го в правосъдното министерство, защото стигнахме до извода, че е по-добре да дойде от Министерски съвет. Там се извършва цялостна оценка на въздействието.

- Мандатът ще ви стигне ли за писане на закона и изготвяне на оценката за въздействието му?

- Очакваме съвсем скоро от правосъдното министерство да приключат работата по закона. Правосъдният министър Цецка Цачева увери, че се работи много активно по закона. Важното е да се създаде добър нормативен акт. Знаете, че към предишния вариант имаше много критики. И тогава казвахме, че задължително трябва да има подобен закон, насочен към висшите етажи на властта. Липсата на подобен закон сваля рейтинга на всички, които са на власт. Предложението на ГЕРБ за облекчаване на административната тежест и за по-малък контакт на гражданите с чиновниците е стъпка от борбата с корупцията по средните етажи. Когато представител на фирма или гражданин общува с по-малко инстанции и чиновници, възможността за корупционен натиск намалява значително.

- Електронното управление е най-ефикасното лекарство срещу чиновническата корупция. Кога ще заработи то?

- Истина е, че когато има електронно управление, корупцията се свежда до минимум. Надяваме се съвсем скоро и електронното управление да заработи пълноценно.

Нашият гост

Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. Средното си образование завършва в столичното 35 СОУ “Добри Войников”(тогава ГРЕ “Михаил Калинин”) през 1981 г.

Висше образование получава в УНСС (тогава ВИИ”Карл Маркс”) със специалност “икономист-счетоводител”.

Главчев е магистър по международни икономически отношения от УНСС. Той е дипломиран експерт-счетоводител и регистиран одитор.

Главчев бе депутат от партия ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Заместник-председател на 43-тото Народно събрание.