Така най-после ще се знае кой носи отговорност в държавата

Парламентарната форма на управление се появява още в древна Атина

Преди около месец почти едновременно Божидар Димитров и президентът Румен Радев направиха изявления, които си съвпадаха като две капки вода. Историкът каза, че парламентарната република, в която живеем, е изчерпала своите възможности и трябва да се замени с президентска форма на управление. Държавният глава пък посочи, че парламентарната република е атрофирала. Като историк Божидар Димитров знае повече по този въпрос и обясни, че това е свойство на парламентарната република. Нека поразкопаем малко историческите пластове и да видим кога се е появила тази форма на управление, кога се изчерпва, за колко време и какви са причините за това.

Парламентарната република се появява в античния град държава Атина, който има 30 000 души население и се смята за един от големите градове в Гърция. Те са общо 1500, а населението им е между 5 и 15 000 души. Малко хора знаят, че великата Спарта е имала население от 7000 души.

Атина минава през задължителния монархически период, в който остават само няколко гръцки държави – Македония, Спарта, Тива и т.н. След това идва период на управление на олигарси, а после става парламентарна република. В демократична Атина всеки мъж, навършил 18 години е депутат – те са общо 6000 и заседават на един хълм. Всички те започват да управляват Атина и добре го правят в началото. Но скоро парламентарната република започва да показва своите кусури. Какви са те?

Първо, голяма част от шестте хиляди депутати работят извън Атина. Те са моряци, капитани, щурмани на огромния атински търговски и военен флот и не могат да вземат участие в заседанията. Съответно олигарсите могат да купуват онази част от атиняните, които живеят и работят в града – занаятчии, керамици и т.н. и така създават клиентелистки партии. Те започват яростна борба помежду си в народното събрание, гласуват понякога доста глупаво, но в защита на интересите на олигарсите, които са им платили. И в крайна сметка провалят Атина. И още в края на V век парламентарната република така се изчерпва, че избива сама или прогонва хората, които могат да я спасят, в избухналата тежка пелопонеска война със Спарта. Тя продължава няколко десетки години. Поради това, че мнозинството се е променило в НС (днес го наричаме плаващо мнозинство), атиняните убиват шестте адмирали, които спасяват решителната битка срещу Спарта. Това става под предлог, че не са били прибрали труповете на загиналите в битката при Аргинуските острови атински моряци. Те прогонват и най-добрия си пълководец, заради това, че в настъпилия поход срещу Сицилия – древна атинска република, се изпикал върху една статуя на Хермес в града. Което едва ли е било вярно. Резултатът е следният: Атина претърпява поражение и в Сицилия. В крайна сметка градът е превзет от спартанците, които изравняват до основи крепостните му стени и налагат, макар и за малко, пълна доминация на Спарта в гръцкия свят. После Атина насилствено установява републики в голяма част от гръцките градове държави, вкл. и в нашата Аполония. След време те угасват, а в края на XIX век започват да се появяват парламентарни монархии.

Според Търновската конституция България е точно парламентарна монархия, което е почти равно на парламентарна република. Народното събрание си избира депутати, като всеки един от тях представлява 15-20 000 избиратели. Монархът за кратко време – и основно в случаи на война – имам предвид Бетенберг, Фердинанд и Борис - имат права. Всъщност, парламентарната монархия при нас започва да се изчерпва през 1919 година. Тогава Александър Стамболийски, макар и дошъл на власт по парламентарен път, установява почти нескрито тоталитарно управление. И резултатът от него е, че започва гражданска война, която продължава и до днес. Затова, ако след време моето ново движение „Кан Кубрат“ спечелим избори, първото нещо, които ще свършим, е да обявим гражданската война в България за приключена. Войната има горещи периоди през 1923 година с два неконституционни преврата – на 9 юни и на 22 септември. А също така и с преврата от 19 май 1934 година. Точно тогава вече парламентарната република напълно се е изчерпала и този преврат, за разлика от другите и следващият през 1944 г., се приема почти напълно от цялото население на страната и всички негови групи. Кимон Георгиев разказва в спомените си, че получава всеки ден по две баници от жени, които са били благодарни за това, че чрез преврата мъжете им са се върнали вкъщи. Вече не ходели в кръчмите - партийни клубове, откъдето често се прибирали не само без пари, но и с разкъсани дрехи, окървавени и намушкани с ножове.

Какво е станало в България? Партиите така се разцепват, че за да бъде управлявана страната, е трябвало да се направят коалиционни правителства. Но всяка партия от тях е трябвало да се откаже от голяма част от своите предизборни програми, тъй като заради несъгласие на другите партии, те все пак трябва да управляват заедно. Втората причина е, че нямайки достатъчно кадри за постове, които изискват професионални знания и умения, те назначават партийни функционери. Освен това, за да качат колкото се може повече от своите хора на хранилки, те създават абсолютно излишни дирекции, общини, окръзи и т. н. Всяка държавна служба е била ценна, тъй като заплатата е добра.

Нещо подобно наблюдаваме и сега. Ние разбираме защо президентът Радев каза, че републиката атрофира. По една проста причина: той вижда, че парламентът не се занимава с това, с което трябва. Последните две седмици той действа като исторически институт, уточняващ Народния съд - хубаво или лошо нещо е бил, кой го е учредил, колко човека е убил и т. н. Резултатът е, че много често некомпетентни хора са начело на министерства, без да имат и понятие от това, което ще управляват. Моя милост, например, беше управляван цяла година от лекар анестезиолог и от фризьорка, която съвсем сериозно смяташе, че Панчо Владигеров е най-големият български художник, а Владимир Димитров-Майстора - най-великият български композитор.

Скоро наблюдавахме как социоложка управляваше МВР, а сега пък военен управлява вместо армията, полицейските управления. И неслучайно гони психопата от Нови Искър с военни армейски бронетранспортьори. Добре, че не вдигна и самолетите във въздуха. През 1935 година царят започна да управлява с така наречените професорски правителства, като всеки професор е не просто спец в занаята, той е и добър менажер. Неслучайно през тези 8 години, когато управляват т. нар. професорски правителства, България прави такъв скок в развитието си, който е равен на прогреса, постигнат през предишните 60 години.

Божидар Димитров получи най-неочакван подарък в нощта преди да основе своето движение – изборите в Италия. Вестниците в Италия, а и в България излязоха със заглавие: „Продавач на пица, чистач и стюард напират да станат министър-председатели, защото спечелиха изборите.” Това е погромът на парламентарната република. Имало е и по-некомпетентни хора от тези, които управляват определени ресори в България. Не е вярно, че президентската република ще доведе до диктатура. Всички велики диктатори дойдоха на власт чрез избори – Хитлер спечели изборите чрез 6,5 милиона гласа, а комунисти и социалдемократи – но разделени, спечелиха 6 милиона гласа. Мусолини също дойде на власт чрез избори и след това по парламентарен път си присвоиха всички пълномощия, които наистина ги превърнаха в диктатори. Има и друго нещо много важно: при парламентарна република няма кой да поеме отговорност при тежък гаф или при престъпление, тъй като решенията се взимат от Народното събрание и от Министерския съвет. Кой днес си спомня кога ЧЕЗ беше продадена, като държавата запази само 33, а не 34%, за да има контролния пакет акции. Но отговорност за това не може да се търси. Защото решението е било колективно – я на МС, я на НС. А колективна отговорност по нашата конституция и Наказателния кодекс няма. Затова нека да преминем към президентска република, при която ще се знае кой е взел решението, кой го е осъществил и ще се търси отговорност, ако то е неправилно.

Отговор

В статията от вчерашния брой на „Труд“ Историята не прощава Коментари 08:00 08.03.2018 на доскоро уважаваната от мен проф. Нина Дюлгерова има две неистини. Едната – че нищо не е знаела за подготовката на движение „Кан Кубрат“. Втората, че движението щяло да се бори за промяна на датата на националния празник 3 март. Нищо подобно. Ние горещо държим именно тогава да е националният празник, защото на този ден се възстановява българската държавност. Датите 6 септември и 22 септември са следствие на 3 март, а не обратното.