Кипър представи на САЩ три стратегически искания 

Президентът на Република Кипър Никос Христодулидес е представил своята стратегическа визия и теоретичните и практическите аспекти на потенциалната бъдеща интеграция на Кипър в НАТО – в зависимост от благоприятни политически условия – по време на неотдавнашната си среща с президента на САЩ Джо Байдън в Овален кабинет. Според ексклузивна информация, получена от Kathimerini, предложението, характеризиращо се със своя подробен и дългосрочен подход, се състои от взаимозависими етапи и вече е получило положителен отговор от Вашингтон. Съобщава се, че съветникът по националната сигурност Джейк Съливан го описва като „печеливша“, подчертавайки значителните възможности, които подобно развитие може да създаде.

Това не беше първият път, когато американски служители чуха Христодулидес да формулира своята визия за ролята на Кипър в бързо развиващия се глобален пейзаж. Първоначалните дискусии се състояха с бившия заместник-държавен секретар Виктория Нуланд преди нейното напускане на Държавния департамент, последвани от разговор с високопоставен служител на Пентагона през лятото. Въпреки това официалното представяне на плана на 30 октомври бележи еволюцията му в политически зряла инициатива. След посещението си във Вашингтон Христодулидис обсъди плана и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Букурещ по време на срещата на върха на Европейската политическа общност.

Основна цел на плана е да се институционализират отношенията на Кипър с НАТО чрез участие в организация, разглеждана като стъпало към пълноправно членство. Тази стъпка обаче зависи от поредица от предпоставки, включително напредък по кипърския проблем и подобрени отношения между ЕС и Турция. Положителните резултати в тези области биха могли да отключат значителни ползи за Анкара, като достъп до европейски организации и ресурси – перспектива, която в момента е възпрепятствана от ветото на Кипър. Успехът на тази инициатива ще изисква многостепенно международно сътрудничество, което Република Кипър е готова да подкрепи.

Наред с дипломатическата рамка, Кипър представи на САЩ три стратегически искания за укрепване на потенциалните им стремежи към НАТО. Първо, Кипър се стреми да превърне ежегодното подновяване на освобождаването от оръжейното ембарго на САЩ в по-дългосрочно споразумение, обхващащо поне три до пет години. Съобщава се, че Байдън е обещал да се консултира с Конгреса за разглеждане на това „разумно“ искане. Предложена поправка от сенатор Кори Букър, насочена към улесняване на тази промяна, може да бъде включена в бюджета за отбрана на САЩ до края на годината.

Второ, Кипър поиска увеличаване на броя на позициите за обучение, достъпни за офицери от Националната гвардия във военните академии на САЩ. Това искане се основава на наскоро формализирана програма, включваща две от петте американски институции, предлагащи четиригодишни военни курсове. САЩ реагираха положително, гледайки на разширяването като на взаимноизгодно развитие.

И накрая, Кипър търси помощ от САЩ, за да подобри военния си капацитет, за да отговаря на стандартите на НАТО. Страната вече разполага със значителна инфраструктура, включително пристанища, летища и военни съоръжения, които в момента обслужват американските сили. Тези активи са впечатлили Вашингтон и се считат за жизненоважни за дългосрочната регионална стратегия. Допълнителното развитие може дори да включва възможността за предоставяне на безплатно отбранително оборудване и артикули на Кипър чрез програми за чуждестранни продажби.

Една ключова област на интерес е базата Андреас Папандреу в Пафос, която според съобщенията е привлякла вниманието на САЩ за потенциално постоянно военно присъствие. Въпреки това, пространствените ограничения, дължащи се на съществуващи чуждестранни разполагания, понастоящем изключват такова споразумение. За да се справи с това, Никозия е готова да потърси финансова помощ от Вашингтон за разширяване на базата, позволявайки й да отговаря на стандартите на САЩ и да приема американски персонал на постоянна основа.

Този стратегически интерес беше подчертан от посещението през октомври на високопоставена делегация от американски сенатори с влияние в критични комисии на Конгреса. Делегацията направи оценка на съоръженията на Кипър и описа обекта като „от огромно стратегическо значение“.

Нарастващата роля на Кипър в стратегията на САЩ се отразява и в дискусиите на Христодулидес с ключови фигури от републиканското мнозинство в Конгреса след изборната победа на Доналд Тръмп. В телефонни разговори със сенатори, близки до бъдещата администрация, бяха дадени уверения относно намерението за укрепване на стратегическата роля на Кипър в региона. Един сенатор описа Кипър като „страната, на която можем да разчитаме, за да постигнем това, което искаме в региона“. Освен това се казва, че избраният от Тръмп за следващ държавен секретар, Марко Рубио, има дълбоко разбиране на геополитическата динамика и планове за укрепване на сътрудничеството с тристранното партньорство Израел-Гърция-Кипър.

Правителството на Кипър напълно признава значителните предизвикателства и силната опозиция, с които може да се сблъска, както в страната, така и в международен план, в преследването на потенциално членство в НАТО. Въпреки това длъжностни лица във Вашингтон и Никозия са съгласни, че започването на тази дискусия – нарушаване на дългогодишни табута – е критична стъпка напред. Това развитие подчертава непоколебимия ангажимент на Кипър да се приведе в съответствие със западните рамки за сигурност, ход, който облагодетелства не само Кипър, но и НАТО и Съединените щати. Визията на Христодулидес позиционира Кипър като основен играч в Източното Средиземноморие, използвайки своята стратегическа география и изравнявайки бъдещето си със Запада. Въпреки че предстоят значителни предизвикателства, това стратегическо привеждане в съответствие с интересите на САЩ и НАТО представлява трансформираща възможност за Кипър и целия регион като цяло.