Градът е процъфтяващ, за което нееднократно воюват Българското царство и Византийската империя

Между 2900 и 3400 души е било населението му в онези времена

Вече в няколко поредни броя на „Труд“ разглеждам антибългарските тези на нидерландеца Махиел Кийл, от които са повлияни и доста български историци. Една от главните цели на разработките му е културата на Второто българско царство. В миналия брой изнесох реалните данни за средновековните български градове, наречени от Кийл „малки и неугледни“. Един от най-интересните примери е Перперикон в Източните Родопи, който аз проучвам от десетилетия.

През ХІІІ-ХІV в. той е един от главните средновековни градове в района. В края на ХІІ в. старата късноримска крепост е напълно преустроена и Перперикон става център на новоучредената византийска тема (област) Ахридос. Градът е процъфтяващо селище, за което нееднократно воюват Българското царство и Византийската империя. Документ от 1339 г. показва, че Перперикон е самостоятелна епископия към Пловдивската митрополия.

Археологическите разкопки свидетелстват, че през ХІV в. Перперикон се състои от градската крепост, вътрешното укрепление в нея и обширни квартали от север и юг. По средновековната стена сега се наброяват 13 кули, а във вътрешността се е влизало през две порти. С обща площ на градската крепост заедно с цитаделата от 14 375 кв. м тя е сред големите и здраво укрепени твърдини по българските земи. Самото вътрешно укрепление има 8 кули, като 5 са общи с тези на градската крепост. Със своите почти 4.5 дка и то се нарежда сред най-големите цитадели, открити по археологически път.

В градската крепост през ХІV в. продължават да функционират три големи преустроени късноантични сгради, в които се е помещавала администрацията и гарнизонът. Сумирайки данните от разкопките се изчислява, че там е имало най-малко 80-100 едноделни жилищни сгради за обикновеното население. Те са едноделни, с почти правоъгълен план и заоблени ъгли. Размерите варират от 2.8/2.1 м при най-малките до 5.5/4.2 м при най-големите, а площта съответно от 6 до около 23 кв. м.

Естествено тук се достига до въпроса - колко човека са живеели в тези къщи. Предвид оскъдните данни това е много трудно начинание и засега е правено само за разкритото по археологически път средновековно селище при с. Попина, Силистренско. Чрез статистическата формула на Стърджис учените достигат до извода, че при средна площ от около 10 кв. м, средният брой на обитателите на едно жилище е 6 души. Къщите на обикновените хора в градската крепост на Перперикон от ХІІІ-ХІV в. са имали средна квадратура от около 14 кв. м и следователно са били обитавани средно от не по-малко от 8 души.

Така броят на жителите в тази част трябва да се определи на 650-800 души. Заедно с войниците от гарнизона и хората от обкръжението на областния управител цифрата на нейните постоянни обитатели през ХІV в. би трябвало да e 900-1000. А при 1.5 ха площ това се приближава до често използваната формула на Ръсел, определяща 500 жители на 1 ха в гъстозастроените части на градовете в Западна Европа.

Перперикон е имал и многолюдни квартали-подградия, чието проучване се реализира активно през последните години. В обширния Южен квартал вече е разкрит сектор с не по-малко от 50-60 къщи. Работата там не е приключила, но е възможно да се даде прогнозна оценка на базата на откритото досега. Сградите притежават подобни размери на тези във вътрешната крепост, което ще рече, че населението там е наброявало около 400-450 души, а може би и повече. Вероятно отделните части на квартала са се оформили на родовия принцип на махалата, както се вижда и в други средновековни градове на Балканите. Жилищата на няколко родствено свързани семейства са били обособени от останалите чрез ниска ограда.

За числеността на населението на Перперикон през ХІІІ-ХІV в. свидетелстват и разкритите досега некрополи, като при всички археологически кампании са намерени повече от 500 гроба с християнска ориентация. В укрепената територия те са около 200, като най-голяма концентрация има около разкритата църква в източната част на града. Обяснимо това е максимумът поради ограниченото пространство в крепостта. 
Логично повечето некрополи се намират в подградията и околността. Още при теренните обхождания край Перперикон имахме сигурни данни за няколко, в които са погребвали покойниците през ХІІІ-ХІV в. Най-голям засега се оказва некрополът в Южния квартал, чието проучване продължава. Досега са разкрити около 200 гроба, като подобно на вътрешното укрепление те са съсредоточени най-вече край голямата раннохристиянска базилика, използвана и през средновековието.

Значителен е бил и некрополът край третата известна църква в северното подградие, от който е разкрита малка част, наброяваща едва 42 гроба. Несъмнено той е бил свързан с все още неразкритите квартали по северния склон на укрепения хълм. Също така на различни места в най-близките околности се регистрирани отделни гробове, които също свидетелстват за средновековни некрополи.

Сумирайки всички налични данни от археологическите разкопки, ще се опитаме да изчислим, макар и относително, населението на средновековния Перперикон в кулминацията на своето разрастване към началото на ХІV в. Разкритият досега участък в Южния квартал обхваща площ малко над един хектар. Както се каза, там са живели най-малко 400-450 души, което е една значителна гъстота. А тази цифра значително надхвърля средния брой жители на хектар в предградията в средновековните градове в Западна Европа (300 души) по споменатата формула на Ръсел.

Въз основа на разкопките и теренните обхождания в околността на Перперикон трябва да се допусне, че кварталите от север и от юг са обхващали поне още 4 хектара. Ако предположим същата гъстота на населението, тогава към известната цифра от Южния квартал би трябвало да се прибавят 1600-1800 жители на подградията.

В крайна сметка се получава, че броят на обитателите на укрепения град и неукрепените квартали на Перперикон в първата половина на ХІV в. трябва да е бил около 2900-3400 души. Според вече силно развитите демографски изследвания на средновековието (за тях стана дума в миналия брой на „Труд“), това го вмества в представата за един средно голям западноевропейски град. Така центърът на Източните Родопи се нарежда сред градове от своята епоха като Нотингам, Стамфорд, Женева, Лайпциг, Дрезден и други.

Резкият скок на броя на неговите жители несъмнено трябва да се определи към втората четвърт и средата на ХІV в. През това време древният скален град има вече дълга история, която започва преди седем хилядолетия, минава през голямо тракийско светилище и значителен римски град. След известен упадък през VII-VIII в., през IX-XII в. той се възстановява с нов блясък. Тези мирни столетия са последвани от опустошителните за Балканите Трети и Четвърти кръстоносни походи, донесли на района голяма несигурност.

Очевидно тогава жителите на многобройните селища в околността се насочват към сигурната защита на укрепения голям град. Там през ХІІІ-ХІV в. се концентрира управлението на областта и така той става привлекателно място за живот и за по-бедните слоеве от обществото. Горната хронологическа граница в ръста на населението и въобще в обитаването на Перперикон е 1361 г., когато той е превзет, разграбен и опожарен от османците, а оцелелите жители са отведени в робство.