Продават се депутати, майно льо!

Ще прерасне ли политическата криза в парламентарна?

Най-неочаквано вотът на недоверие, поискан от опозицията, може да се окаже възможен. След като ДПС ще подкрепи искането на БСП, остава останалите депутати, обявили се за опозиция, да се присъединят. Групата на Марешки, доколкото може да им се вярва, показват склонност да направят завой към БСП. Така наречените „независими“ депутати, повечето от които са от „Атака“, напуснала управляващата коалиция, се колебаят. Тоест, вдигат си цената.

В момента върви срамен, груб, циничен пазарлък в Народното събрание - като на пазара в Илиенци. Не са малко депутатите, включително и от БСП и ДПС, които си правят собствени сметки. Ако кабинетът падне, ще има избори и те няма да бъдат избрани в следващия парламент. Но от друга страна, това е последния им шанс да заграбят нещо, защо да го изпускат. Толкова пари се харчат по време на избори за кампании да не се купуват и продават гласове. Учени глави умуват как циганите да бъдат принудени да спазват закона.

Но, о ,срам! Никой не говори и не прави кампании, когато се купуват и продават нищожествата, избрани за народни представители. И това се прави почти открито, пазарлъците под форма на колебания, се огласяват в медиите. Купуват се не само отделни депутати, купуват се цели парламентарни групи. Като гледа човек поведението на групата на ГЕРБ, самодоволството и злорадството, което излъчват депутатите от управляващата остатъчна коалиция, пазарлъкът вече е направен. Спете спокойно, деца!

Ако все пак правителството падне, ще трябва да се правят през април нови избори. При усъвършенстваните технологии за печелене на избори, те вероятно няма да променят нищо, независимо че служебният кабинет ще бъде на президента. Той и последният служебен кабинет уж беше на президента, пък се съобразяваше повече с Борисов.

Какъв е изходът от кризата в такъв случай? Изход има, при това изпробван. Това е съставяне на програмно правителство, наречено още на „националното съгласие“, или на „националното единство“, в рамките още на сегашния парламент. За това може да се работи, докато хората все още не са се хванали за паветата, за да изгонят търтеите от парламента. Но и този вариант е много труден, защото за да има успех един такъв кабинет (тип „Димитър Попов”), премиерът трябва да бъде надпартийна фигура. Ще склони ли Борисов на такъв компромис? Трудно е да си го представим.

Тогава какво? Тогава по установена вече традиция ще продължим да оцеляваме, докато България си отива, а съседите, чиито планове зависят от нас, вече ни се подиграват открито.

След като преживяхме поредния страх от световна ядрена война, участниците в конфликта пристъпиха към пиар действия за приемливо представяне на образа им пред света. Не се учудвайте, в съвременните конфликти пиарът играе много важна роля. За да легитимират убийството на генерал Сулеймани, американците сега обясняват колко лош човек е бил той. И с тази цел твърдят, че е планирал терористични акции в редица страни, между които и България.

По този повод се припомня, че те твърдяха, че и атентатът на летището в Бургас през 2012 г. е бил дело на Хизбула, която се ръководи от Сулеймани. Но българските власти не приеха това твърдение, защото нямаше подобни доказателства. Ние имаме добри специалисти по тероризма и те знаят, че Хизбула не извършва самоубийствени атентати. Такава беше и позицията на Европа. И този път българската страна не се включва в тази кампания.

Гледах преди няколко вечери Иво Инджев, който ни убеждаваше, че след като разузнаванията на САЩ и Великобритания обвиняват Хизбула, ние трябва да им се доверим, съюзници сме все пак. Познавам Иво отдавна, по времето, когато бе кореспондент в Бейрут, той ми оказа неоценима помощ да открия и доведа обратно в България осиновения от мен млад палестинец Ахмед, който заедно с бременната си жена беше попаднал в шестмесечната обсада на техния лагер от силите на шиитската организация Амал, предшественик на Хизбула. Иво бе смел и точен, когато изпълни молбата ми. Влизам в спор с него сега по принципен въпрос - трябва ли да приемаме всяко твърдение, идващо от нашите съюзници, ако не сме убедени в неговата достоверност и то не отговаря на нашите интереси? Например, ако ни превръща в нечий враг.

Ще дам пример. Турция изпраща войски в Либия, за да успее да се включи в страните, които ще експлоатират газовите находищата в Източното Средиземноморие. Гърция, която е категорично против включването на Турция и добър съюзник на САЩ, сега заявява, че и тя ще изпрати войски в Либия, но в подкрепа на другия лагер. Т. е., срещу турските войски. Франция и Италия също подкрепят противоположни страни в конфликта. Всеки според интересите си, уважаеми Иво. И според принципите си да твърди само това, в което е убедена, че е истина. Това не означава, че не сме против тероризма, доказали сме го.

 

Патриотична гордост

Колко емоции, какъв медиен шум - не стихват вече цяла седмица! Сръбските тенисисти начело с Джокович, посетени от български журналисти в момент на огромната им радост от победата, запяват песен на Камелия. Камелия бе обявена за балканска звезда, дори в планетарен мащаб. Досега само ние пеехме сръбските песни, когато празнуваме. И никой не обърна внимание, че Камелия изпълнява на български една стара песен на Лепа Брена и това е привлякло да я пеят Джокович и компания.

Коментари

Задължително поле