До седмите поред извънредни парламентарни избори остават 24 дни. Партиите вече откриха предизборните си кампании, валят обещания, както си му е реда, популизмът отново  е на върха. Чертаят се червени разграничителни линии, отказват се коментари кой с кого би се коалирал за евентуално мнозинство в 51-ия парламент и за стабилно редовно правителство. Вече се чуват гласове за осми избори напролет. На 27 октомври коалицията Синя България ще направи втори опит за влизане в Народното събрание. Как стартира нейната кампания, има ли нови членове, какви са нейните цели?  Загубена ли е каузата на синята идея, която  отвори нови хоризонти за България през 90-те години на миналия век? Разговаряме с проф. Вили Лилков, съпредседател на Синя България.

- Няколко социологически агенции излязоха с прогнозите си,  процентите за Синя България са около два.  Добър старт ли е това в кампанията, господин Лилков?
- Според мен – да. Защото това отговаря и на нашето поведение, и на нашата политика – да работим и да надграждаме с всяка кампания, бавно и спокойно. Целта, която сме си поставили, ще бъде постигната. А тя е влизане в парламента и участие в  реформаторско мнозинство, което на базата на една стабилна дясна консервативна програма да може да измъкне България от политическата криза  и да даде перспективи на страната. Защото това, което се случва през последните 2-3 години, не може да продължава, то е пагубно за държавата. 

- Кои партии са в Синя България?
- Имаме нов член – „Обединени земеделци“, по-известна като партията на г-жа Мозер. Те подписаха общия меморандум и се надявам да работим с тях и в перспектива. Междувременно коалицията беше напусната от НДСВ, които отидоха в коалицията на ДПС около Доган. Иначе съставът е същият – КОД, Д3, Консервативна България, БДФ, Републиканската партия, Българска нова демокрация...

- Защо не станахте една единна партия, за да можете да получавате субсидия, минавате процентите за това?
- Засега нашата цел е обединение на десницата и протегната ръка към десните партии за сътрудничество. Не сме мислили по въпроса за единна партия. Може би това, че прекалено често има избори, не позволява да изминем дългата процедура за създаването на единна партия, това изисква и сериозна подготовка. Но пък за сметка на това успяваме да привличаме хора от десния спектър, може би ще дойде време и за единна партия... Нашата цел не е субсидията, а на първо място обединение на десните, влизане в парламента и създаване на едно по-мощно политическо мнозинство, защото без стабилно парламентарно мнозинство много трудно ще се създаде стабилно правителство. Тези приказки, които чуваме в момента за премиер и правителство равно отдалечени от всички партии, задава много съществени въпроси.

- Какви са тези въпроси, според вас?
- Едно такова безпартийно правителство всъщност каква програма ще изпълнява, доколко ще носи политическа отговорност и кои са тези, които застават зад него? Без стабилно парламентарно мнозинство едно правителство трудно ще прави политики. Безпартийното или равно отдалеченото управление трябва да се занимава с изпълнение на политики. И основният въпрос е – чии политики? Ако няма стабилно мнозинство зад управлението, всеки ще се стреми да капитализира бъдещите успехи на едно такова правителство и съответно да се дистанцира от неуспехите. И в основата на всичко това стои страхливостта и нерешителността на политическите лидери да поемат отговорност и да заплащат съответната политическа цена. Защото успешното управление винаги е свързано със заплащане на някаква политическа цена за непопулярни реформи, които са обърнати напред, към бъдещето, и затова аз винаги съм казвал, че политиката не винаги е докрай отговорна към настоящето, но тя трябва да бъде винаги отговорна към бъдещето на страната. И именно от това се плашат днешните политици и затова са се докарали дотам, че да гласуват толкова малко хора, което всъщност означава едно свиване на електоралната маса, която гласува само за твърдите ядра. А ако не се привлекат и допълнителни избиратели – което е нашата цел – тогава ние ще повтаряме едно и също упражнение до безкрай.

- Значи вашата цел са главно онези, които не гласуват?
- Да, както и онези 200 000 избиратели, които не припознават и не виждат смисъл да гласуват, защото не получават нищо насреща. Много често има едно такова оправдание сред някои избиратели – ами ние ако гласуваме за малка партия, която се колебае около четирите процента, дали няма да загубим гласа си...

- И какъв е вашият отговор на такива хора?
- На последните шест кампании всеки е загубил своя глас, защото макар и да е гласувал за партията-победител, в крайна сметка резултат не е имало и в този смисъл всеки си е загубил гласа. И затова в бъдеще трябва да се мисли в следната посока – кои са тези политици, които могат да поемат отговорност, кои са тези политици, които говорят преди всичко за политики и не чертаят само разграничителни линии. А ние търсим точно това – една дясна консервативна платформа, около която да се обединим и да поемем отговорност.

- С кого ще търсите обединение около такава платформа?
- Преди всичко стои разговорът за ценности и политика, поемане на дългосрочни сериозни ангажименти и бихме могли да разговаряме с всеки, които е готов да подпише и да приеме  нашите основни политически идеи. Разбира се, ние не можем да си сътрудничим с ДПС, които са олицетворение на клиентелизма и на т.нар. бизнес-модел в политиката. 

- Но вече има две ДПС-та...
- Те имат общ корен, това са двете лица на една и съща политика. Естествено, с партии като БСП и „Възраждане“ ние не може да имаме политически разговор, тъй като там диаметрално се различаваме. Но с всички партии в дясно, които декларират себе си като проевропейски и антикомунистически, можем да разговаряме. Аз не искам да определям коя партия каква е, защото всеки може да нарече себе си всякак. Важен е резултатът, това, което ние не виждаме в последните години е ясна и откровена дясна политика, насочена към бизнеса и към справедливостта, към това всеки в крайна сметка да получи адекватно заплащане за положения от него труд. И аз ще нарека дясна онази партия, която припознае поне част от нашата икономическа програма. Но в момента на ход са избирателите. А след това на ход сме ние, политиците. Избирателите ще ни подскажат решението.

- Какви изводи си направихте от кампанията за изборите през юни?
- Положителните изводи са, че бяхме забелязани, че единствени  говорим за политика, че имаме ясна дясна платформа и че не бягаме от политически дебати. Нещо, което не постигнахме бе, че нямахме достатъчно застъпници в секциите и определено на много места бяхме ощетени. Сега ще положим усилия да имаме представители в повечето от секциите, тъй като буквално бяхме занулени там, където със сигурност имахме гласове. Т.е. целият си политически труд го оставихме буквално на полето и той бе обран от ловки политически играчи.

- В София брандът Синя България се наложи, какво е положението в страната?
- В страната успяхме в периода между двата избора, колкото и да е кратък, да създадем структури на Синя България на доста места. Не успяхме да покрием цялата страна и това е нашият резерв и в кампанията, и в бъдещето. Почти навсякъде имаме пълни листи и това говори за привлекателността на Синя България. Привличаме все повече млади хора, които искат да се занимават с политика, даваме им шанс в тази кампания да излязат на терен, защото много хора си мислят, че като влязат в листите, те вече са изградени политици. Напротив – трябва да минат през няколко кампании, да видим техните преференции и съответно да им дадем възможност да се придвижат по-напред. Още един извод си направихме – не успяхме да влезем в медиите толкова, колкото другите партии, които са представени в парламента. Това, което виждаме при нашите срещи, е че хората изпитват едно голямо отчаяние, да не кажа – отвращение от политиката, има нежелание да водят смислен политически разговори и ние се опитваме да възбудим такъв разговор. 

- Как ще водите предизборната кампания?
- Ние никого не нападахме, не обвинявахме и не вадехме компромати. По този начин ние няма да се движим в политиката, защото в българската политика вече трайно се наложи един модел на политическо говорене, което е заменено с компроматна война. Избирателите вече са възпитани да възприемат като победител между партиите този, който извади по-голям компромат. И фактът, че лидерите на партиите – хора, които са прекарали по 5-6 мандата в парламента, бягат от дебати помежду си, е недопустим. Това е основата на политиката и ние сме готови да водим дебати с всички, да приемем критиките съответно към нашата програма и да се вслушаме във всичко, което чуем от нашите политически опоненти.

- Всяка партии на думи ще се бори с корупцията. Вие какво ще предложите в тази област?
- Има два очертали се модели за справяне с корупцията. Единият модел е съдебна реформа, подобряване работата на следствието, прокуратурата, независим съд, които да раздават правосъдие  и корумпираните да получават адекватно наказание. 

- Но този модел очевидно не работи?
- Ние смятаме, че коренът на корупцията е в парите, които българската държава разпределя чрез държавни фирми в огромни обществени поръчки. Всяка година  10 милиарда лева се слагат буквално на трапезата и се открадват по линията на политическото лобиране, тези поръчки се разпределят към близки обръчи от фирми до политическите партии и чрез „партийни секретари“ отиват към т.нар. фалшив икономически елит. Генезисът на много от фирмите, които в момента получават обществени поръчки, е с парите около държавните и общинските фирми. Ако ние пресечем това раздаване на пари, ще може да насочим тази пари в други сфери, където държавата трябва да бъде силна и от които е абдикирала. Например социалната сфера, отбраната, пенсионното дело, културата, спорта. Нашата идея е структурни проекти като пътища, магистрали, жп инфраструктурата, пристанищни терминали - за които държавата харчи милиарди, да бъдат поети от чуждестранни инвеститори и да бъдат изпълнявани с публично-частно партньорство  с българския бизнес. Например Гърция и Румъния изпълниха стотици големи проекти, привличайки чуждестранни свежо капитали. В света е пълно със свободни пари, които търсят приложение и при едни много добри обществени поръчки  и много добро възлагане и концесиониране ние можем да привлечем милиарди. 

- Мачът на 27 октомври свирен ли е?
- Резултатът от този мач може да бъде променен само с привличането на тези, които в момента са се отдръпнали от активно гласуване и смятат, че няма смисъл за кого да гласуват. Точно към тях се обръщаме ние. Защото ако активността е отново около 30 процента, то това са избиратели, които пряко са свързани с политическите партии – било като членове и симпатизанти, било като твърди гласоподаватели, било като хора, които са част от клиентелни мрежи около общините или около държавата. Този контингент от твърдо гласуващи на този етап е трудно пробиваем, но при положение, че се поизчисти емоцията у избирателите и се привлекат и нови, тогава можем да очакваме доста по-различен резултат на 27 октомври. Ние към тях сме се обърнали. 

- Кампанията на Синя София за местните избори миналата година бе подкрепена от много известни публични хора, от артисти, естрадни изпълнители. Продължават ли да са с вас сега?
- Разбира се. Ние получихме много силна подкрепа от тях преди няколко месеца и аз вярвам в нея, защото това са хора, които в последните трийсет и няколко години се превърнаха в символ на синята идея, около която ние в момента се опитваме да съберем хората и да им кажем, че каузата не е загубена, че имаме спомен от хубавите сини лета и че това, което постигнахме заедно придвижи хоризонта и времето напред. Синята идея изпълни голямата си историческа мисия да отвори нови хоризонти за България и тази мисия не трябва да бъде забравяна, тя е следвана от хора, които винаги са я следвали и ние вървим след тях.

Нашият гост

Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършва гимназия със засилено обучение по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за международна олимпиада по физика и през 1973 е приет в СУ без конкурсен изпит. Част е от баскетболния му отбор. Доктор е към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, а през 2011 г. става професор по ядрена физика към Минно-геоложкия университет. От 1999 г. е ръководител на катедра „Физика“ и преподавател по обща физика и атомна и ядрена физика в МГУ. През 1994 г. става член на СДС. Учредител е на ДСБ през 2004 г.  и до 2017 г. е председател софийската ѝ организация. 15 г. е бил общински съветник, заместник-председател на СОС. През 2014 г. е избран за депутат от Реформаторския блок. Сега е общински съветник от Синя София,  зам.-председател на СОС и съпредседател на коалицията Синя България.