Каква е прогнозата за пика на третата вълна на коронавируса, за кого ще бъде разрешена трета доза ваксина и кой води масирана антиваксърска кампания - разговаряме по всички тези теми с директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова. Тя е категорична, че трябва да засилим мерките и да се пазим, докато ходим на работа и на училище.

- Проф. Христова, през последните седмици наблюдаваме ръст на новите случаи на коронавирус. Доколко това се дължи на ниското ваксинационно покритие сред населението ни?
- Ваксинационното покритие у нас действително е незадоволително, но то беше такова и преди месец, когато нямаше толкова много случаи на коронавирус. Така че не на това се дължи покачването.

- А на какво?
- Преди всичко на засилените контакти между хората, на това, че започна присъственото обучение, което, разбира се, трябва да остане такова. Просто трябва да засилим противоепидемичните мерки. Т.е. да си вършим работата и децата да ходят на училище, но да се пазят. Да се пазят с маски, с дистанция; родителите и учителите съответно да се ваксинират.

- Казахте да се засилят противоепидемичните мерки. Какво точно имате предвид?
- Не бих казала да се подобрят, а да се спазват изискванията за тези мерки, които ние всички знаем, но не спазваме добре.

- Оказва ли се, че връщането на децата в училищата е допринесло за ръста на случаите на COVID-19?
- Донякъде това, донякъде се засилиха събиранията между хората. София беше изпразнена откъм хора, докато сега всички се завърнаха. А в столицата живее вероятно една четвърт от населението в страната и това обяснява нещата. При тези интензифицирани контакти естествено е да се повиши заболеваемостта. Въпросът е докъде ще повишава и кога все пак ще спре.

- Какви са Вашите прогнози в това отношение?
- Предполагам, че това ще продължи още около месец, като се надявам това да става плавно. Надявам се да не стигнем много висок брой случаи, да не са повече от 3000 на ден. И след това да задържим на плато известно време, няколко седмици. Говоря за средата на октомври да успеем да постигнем някакво плато.

- Кои са регионите, където положението с коронавируса е най-трагично?
- Областите с най-много заболели през последните две седмици са Габрово, Ямбол, Сливен, Велико Търново, Варна, Благоевград, Видин, Монтана, Бургас, Кюстендил. При това са подредени по низходяща градация. Т.е. най-много случаи има в Габрово, а в Кюстендил – най-малко.

- А областите, които са в по-благоприятна ситуация по отношение на инфекцията? 
- Областите с най-малко заболели, подредени по възходящ ред са Кърджали, с най-малък брой случаи за последните две седмици; след него е Добрич, Пазарджик, Смолян, Плевен, Враца и Перник.

- Лекарите се оплакват, че има нежелание сред пациентите да се ваксинират по различни причини. Мислите ли да засилите информационната кампания в тази насока?
- Ние на практика не сме спирали информационната кампания. И при всички свои изяви обясняваме ползата от ваксинацията, както и че това е единственото надеждно „оръжие“ да спрем разпространението на вируса и оттук да спрем и мутациите на вируса, което е много съществено.

Направени са всякакви видеоклипове, които да обясняват масово проблема с коронавируса и ваксинациите, но за мен основният проблем остава първо с някои принадлежащи към лекарското съсловие лица, които по едни или други причини имат различни мнения.

Тази масирана антиваксинална кампания, която се води без никаква наука в нея, без доказателства, без истина в тях, е манипулативна. Не може да се цитира дадена статия, в която едва ли не се обясняват рисковете от ваксините. А се оказва, че във въпросната статия не пише нищо подобно. Т.е. говорим за заместване на истината с откровена лъжа и това е масово явление в социалните мрежи.

- Какво е мнението Ви за поставянето на „трета игла“. Немалко държави в Европа вече разрешиха поставянето на трета доза, най-малкото за някои уязвими групи пациенти?
- Моето мнение е, че трета доза трябва да се разреши за определени контингенти лица на първо време. Това са онкоболните, лицата с цитостатична терапия, лицата на хронична употреба на кортизон по различни причини, трансплантираните пациенти, лицата с вродени или придобити имунодефицити, сред които са и живеещите с ХИВ инфекция. А също – здравни работници и персоналът на старческите домове.

- А как върви поставянето на противогрипните ваксини в началото на есенно-зимния сезон и Вие препоръчвате ли те да се поставят въпреки ваксините срещу коронавируса?
- Министерство на здравеопазването ежегодно организира закупуване на противогрипни ваксини. 
Ваксинирането срещу грип се препоръчва, особено в условия на пандемия, тъй като евентуално заболяване от COVID повишава риска от всяко едно друго вирусно заболяване, тъй като потиска имунитета.

- Т.е. за грип има ваксини, за другите вируси, причиняващи остри респираторни заболявания, нямаме ваксини, така че поне с противогрипни ваксини целим да ограничим разпространението на грипа.
- Действително миналата година разпространението на грипа беше ниско, много малко случаи имаше в Европа и Северното полукълбо, но тази година е твърде възможно случаите да се завишат, тъй като няма пълни локдауни и доста по-хлабави са противоепидемичните мерки.

- Как стои въпросът по отношение на COVID-зоните. Там има доста неизчистени въпроси...
- Те не са наш приоритет, а на НЗОК. Това е от компетенциите на тяхната институция и те ще го обезпечават финансово.

Нашият гост

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова е доктор на медицинските науки с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Има богат опит в клиничната микробиология, епидемиология на предаваните с вектори инфекции, разработване на молекулярни и серологични методи за диагностика, въвеждане на генетични методи за диагностика, акредитация на лаборатории, стандартизация на лабораторни методи.
По време на научната си кариера има общо 171 публикации, от които 68 реферирани и 703 цитирания. Има участия в 11 проекта, от които 4 европейски и 7 български. От 2012 г. до юни 2021 г. е зам. директор на НЦЗПБ.
През трудовата си кариера има 9 специализации, от които 5 в САЩ, 2 в Германия, една в Холандия и една в Румъния. Удостоена е с 8 награди от национални и международни научни организации, вкл. награда „Morrison Rogosa” на Американската асоциация по микробиология за принос в медицината.
Проф. д-р Христова е зам.-председател на Българската асоциация на микробиолозите, член е на Съюза на учените в България - секция „Микробиология”, Българското медицинско дружество по микробиология, Българско микологично дружество, Българския лекарски съюз, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).
Председател е на експертния съвет по вирусология към Министерство на здравеопазването.