Турция осъди решението на Израел да приеме закон, определящ страната като държава на израелския народ

Проливни дъждове и ураганни ветрове предизвикаха големи поражения в южната част на Полша Лошото време е необичайно за страната

10 коли изгоряха при умишлен палеж на охраняем паркинг Няма пострадали при инцидента

Максималните температури днес ще са между 26 и 31 градуса Очакват се превалявания в Източна България

Aтракцион се преобърна в езеро в щата Мисури, най-малко осем са жертвите

Църквата почита Св. Пророк Илия

Евроскептицизмът е „вкоренен“ в британците, заяви Тони Блеър

Шампион с „Левски“ сред вариантите на Спас Русев

Тръмп поканил Путин във Вашингтон през есента

Земетресение от 3 по Рихтер край Белица Няма данни за пострадали хора

„Левски“ затъва финансово

Пет неща, които Първа лига да взаимства от Мондиала

На 20 юли 2018 да почерпят

Автоиндустрията в САЩ призова Тръмп да не налага мита върху вноса на коли

Муслин и Янкович отпадат като вариант за „Левски“

Проф. Лилия Илиева за първи път представи ксерокопие на първата История на България от Петър Богдан в ЮЗУ „Неофит Рилски“

В Югозападния университет  „Неофит Рилски“ за първи път бе представено ксерокопие на целия намерен ръкопис на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и българските дела“. Ръкописът на най-старата История на България бе представен от проф. Лилия Илиева. Трудът е написан на латински език, поместен е в 200 страници, разпределени в 70 глави. Петър Богдан използва основни текстове на европейската наука и се позовава на Цезар Бароний и Мавро Орбини.

dav

„Мислех, че откритието и публикуването на този стар текст е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза по време на срещата проф. Илиева. Тя определи намирането на този труд като находка и отбеляза, че е стигнала до него, работейки по проект „Гутенберговата революция и българите, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ръководител на проекта е проф. Илиева, в екипа участват още доц. д-р Гергана Падарева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Част от проекта са още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на Кирило-Методиевския научен център.

dav

Пред журналисти проф. Илиева изнесе една импровизирана лекция, разказвайки за проекта. „Задачата ни беше да изследваме нещо, което някак не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е появила европейската модернист в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция е родом от Кюстендилско. Но своеобразен връх през XVII век се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан, така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм“, разказа проф. Илиева.

„Целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първопечатни книги, сред които се появява и Историята от Петър Богдан“, каза проф. Лилия Илиева. Според нея целта на автора е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите, очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския читател, както и за българския интелектуален елит през XVII век.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.