Инж. Мирослав Мазнев, КСБ: Асфалтът храни страшно много Помолихме премиера да не се огъва от политическо говорене, каза изпълнителният директор на строителната камара

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 12 декември 2018

Посланик Анатолий Макаров: Надявам се „Турски поток“ да мине през България

6 години затвор за водача, който блъсна и уби балетистa Мартин Чиканов

“Анфийлд“ по план „Ататюрк“

Кметът на Шумен срещу нова цена на водата Призовава КЕВР да преосмисли увеличението

Вътрешният министър: Не е необходима промяна на мерките за сигурност в България

Четирима пешеходци ранени за ден във Варна

Вижте протеста на строителния бранш през обектива на „Труд“ (СНИМКИ)

Иззеха 150 000 къса цигари без бандерол във Видин

Автобус изгоря във Велинград Няма пострадали при инцидента

Финансовата директорка на Huawei бе освободена под гаранция в Канада

Домът за медико-социални грижи във Варна получи дарение от „Българската Коледа“ Робот за прохождане ще помага на болни деца

Петима загинали при стрелба в катедрала в Бразилия Секунди преди полицията да го залови, стрелецът се е самоубил пред олтара

Шефът на СДВР Ивайло Иванов е предложен за главен секретар на МВР

Проф. Лилия Илиева за първи път представи ксерокопие на първата История на България от Петър Богдан в ЮЗУ „Неофит Рилски“

В Югозападния университет  „Неофит Рилски“ за първи път бе представено ксерокопие на целия намерен ръкопис на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и българските дела“. Ръкописът на най-старата История на България бе представен от проф. Лилия Илиева. Трудът е написан на латински език, поместен е в 200 страници, разпределени в 70 глави. Петър Богдан използва основни текстове на европейската наука и се позовава на Цезар Бароний и Мавро Орбини.

dav

„Мислех, че откритието и публикуването на този стар текст е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза по време на срещата проф. Илиева. Тя определи намирането на този труд като находка и отбеляза, че е стигнала до него, работейки по проект „Гутенберговата революция и българите, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ръководител на проекта е проф. Илиева, в екипа участват още доц. д-р Гергана Падарева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Част от проекта са още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на Кирило-Методиевския научен център.

dav

Пред журналисти проф. Илиева изнесе една импровизирана лекция, разказвайки за проекта. „Задачата ни беше да изследваме нещо, което някак не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е появила европейската модернист в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция е родом от Кюстендилско. Но своеобразен връх през XVII век се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан, така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм“, разказа проф. Илиева.

„Целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първопечатни книги, сред които се появява и Историята от Петър Богдан“, каза проф. Лилия Илиева. Според нея целта на автора е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите, очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския читател, както и за българския интелектуален елит през XVII век.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.