Водещата специалистка по онкогинекология проф. Коломбо, разказва за новостите в лечението и диагностиката на рака на яйчника; каква част от жените са засегнати от този проблем; какво е решението за нераждали жени с диагноза, да имат дете. Проф. Коломбо посети България в качеството си на специален гост-лектор по време на Петата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология през юни в София. Лекцията й беше свързана с овариалния карцином - злокачествено онкогинекологично заболяване засяга предимно жени над 50-годишна възраст.

- Проф. Коломбо, бяхте на посещение в България като специален гост-лектор в научен симпозиум, за да говорите за овариалния карцином. Кажете повече за това заболяване, какво представлява то?

- Овариалният карцином е злокачествено гинекологично заболяване. За съжаление то все още е смъртоносно, тъй като една от причините за това е късното диагностициране. Това, което казваме на пациентките, които са радикално оперирани от овариален карцином, в повечето случаи (при 80% от жените) е, че провеждаме с тях системно химиотерапевтично лечение, но те ще имат след известно време рецидив, независимо от това, че са отговорили добре на тази терапия. Това към което насочваме усилията си в момента, е група пациентки, които са високо рискови, но могат да бъдат идентифицирани като такива преди да развият болестта. Това е възможно чрез генетични изследвания, благодарение на които откриваме жените, при които има риск овариалният карцином да се отключи. Т.е. ние можем предварително да открием тези потенциални пациентки, знаейки, че те имат генетична предразположеност.

- Какво може да се направи, когато рискът е идентифициран преди болестта да се е развила?

- Говорим за превенция на риска от развитие на болестта. Начините за това са два. Единият е прием на противозачатъчни таблетки, тъй като е доказано, че ако те се приемат минимум пет години от тази група пациентки, това намалява риска от развитие на овариален карцином с до 50%. Вторият начин е по-радикален и включва хирургическа намеса. Това се прилага в случай, че е открит рисковият за болестта ген, че тя все още не се е развила, а пациентката е завършила фертилните си планове – тези, които са свързани с раждането на деца. Обикновено това жени след 40-годишна възраст. Тогава съветваме да се отстранят яйчниците и фалопиевите тръби. Методът е радикален, но предотвратява риска в тези органи да се развие болестта.

- Съвременната жена отлага все повече във времето плановете за раждане и отглеждане на деца. Доколко едно по-навременно раждане може да е превенция срещу овариалния карцином?

- Раждането като цяло предпазва жените от карцином на яйчника. Дори когато говорим обаче за специфична група жени, които доказано носят генетични мутации, не препоръчваме операция за отстраняване на яйчниците преди раждане и изпълнение на фертилните й планове. Този подход е радикален и обикновено го прилагаме на пациентките след 40-годишната им възраст. Преди се е смятало, че генетичният проблем, който води до рак на яйчниците, обхваща не много голям процент от жените – около 10%. Сега вече знаем, че по-голямата част от жените, които вече са развили карцином на яйчника, носят този генетичен товар – мутирал ген. Т.е. има смисъл жените, които са развили карцином да бъдат тествани за въпросния рисков ген – нарича се BRCA ген, тъй като, от една страна, лечението при тях е по-специфично, от друга, тази информация би позволила да се изследва и семейството, за да се провери за наличие и при роднините на този генетичен товар. Защото част от случаите са свързани именно с онаследен ген и тестовете позволяват да се обхване и проследи цялата рискова група. Не знам каква е практиката в България, но в световен мащаб тенденцията е всяка жена, която е развила рак на яйчника да бъде тествана за гена BRCA. Причините за това са няколко. Първо, както казах, при наличие на този ген, могат да бъдат идентифицирани и другите членове на семейството, в случай, че и те са негови носители. Второ, има вече ефективно лечение за тези, които носят този генетичен товар. В случай че има вече развит карцином и доказана мутация пък, се провежда специфични таргетно лечение. Това е посоката, в която се работи по цял свят.

- Причините за развитие на карцином са различни като някои от тях са наследствени. Как една жена, която отключва болестта, може да идентифицира проблема? Има ли симптоми, или появата им означава, че вече е твърде късно?

- Диагностиката по клинични симптоми е много трудна, защото проявата на такива означава, че болестта е налична и вече е напреднала. Говорим за симптоми като подуване на корема, т.нар. балониране, затруднена дефекация (затруднено ходене по голяма нужда), усещане за напрежение и тежест в корема. Всичко това, от една страна, е белег за напреднало заболяване, от друга страна, тези симптоми са и много неспецифични. Затова само по клинични белези е много трудно да се хване карцинома на яйчника в ранен стадий.

- Каква е честотата на рака на яйчника без оглед на факторите - наследствени или не?

- Тя е различна в различните държави. В Италия например всяка година новодиагностицираните пациентки са 5 000, в САЩ – около 12 000. Това е така, защото факторите са различни навсякъде. Все пак осреднено честота от общата популация се води 1,4%. Но ако е налице генетична предразположеност, ако жената е носител на BRCA ген, рискът тя да развие рак на яйчника се покачва до 50%.

- Какви са новите подходи при съвременното лечение и диагностика на рак на яйчника?

- Голяма част от жените с рак на яйчника са пациентки, които живеят дълго време. Болестта при тях е в хроничен стадий. Т.е. те няма да бъдат излекувани, но ще живеят дълго време. Когато се идентифицира BRCA мутация при някоя пациентка и й се проведе хирургично лечение и химиотерапия, тя ще има след това дълъг период от време без проява на болестта. Този период може да продължи от пет месеца до двадесет месеца без да има рецидив на заболяването. За да се постигне това обаче, за да се проведе правилното лечение, е нужда идентификация на групата пациентки, които са развили рак на яйчника - овариален карцином, в следствие на гена BRCA.

- Какъв съвет може да се даде на жена, която до 35/40-годишна възраст все още не е родила, иска да има дете, но е носител на въпросната BRCA мутация и има голям риск да развие рак на яйчника? Какви са нейните варианти да зачене, замразяването на яйцеклетка опция ли е?

- Да, абсолютно замразяването на яйцеклетка е добра опция за тези жени. Много жени с тази диагноза, я усещат като тежа присъда и искат максимално бързо да намалят риска от развитие на карцином. Затова при тях яйчниците могат да бъдат стимулирани, да бъдат взети яйцеклетки и запазени, и едва след това да бъде извършена хирургическа намеса за премахване на яйчниците и тръбите. Няма проблем впоследствие такава пациентка да забременее чрез инвитро процедура, тъй като матката не се премахва, тя се запазва. Другият вариант е ако пациентката има подходящ партньор до себе си, да забременее по естествен начин, да износи и роди детето си и едва след това да премине към радикално лечение. Но тези варианти са при положение, че е направен тест за BRCA ген и той е доказан още преди болестта да се е развила.

- Лечението на злокачествени заболявания става все по-ефективно, тъй като непрекъснато се разработват нови и нови молекули. Това обаче значително увеличава и разходите, свързани с онкозаболяванията. Световна анализаторска компания отчита, че през 2016 г. те са били в размер на 113 млрд. долара. Какво е решението на този проблем?

- Основното нещо е, че се развиват нови молекули и нови лекарства, но се развиват и т.нар. предикативни биомаркери. Т.е. това са показатели, които ни насочват към определено лечение за конкретен пациент, при когото то ще има оптимален ефект. Когато имаме ново лечение, ние изследваме коя група пациенти ще отговори най-добре на него. Говорим вече за персонализирана медицина. С помощта на биомаркер откриваме болния, който има най-голяма полза от определена терапия и му я прилагаме. Това е начинът, по който се развива в момента медицината. Новите молекули се тестват заедно със съответния предикативен маркер, който да покаже, че това скъпо лечение ще има ефект при конкретната група пациенти. Иначе се пилеят пари за прилагане на терапии на неподходящи пациенти - такива, които не отговарят на лечението. На практика, когато даваме лекарство на конкретния пациент, ние сме сигурни, че то ще му помогне и ще има полза от провеждането на това скъпо лечение. Не се пилеят пари за прилагане на скъпи терапии при пациенти, които няма да отговорят в желаната насока. Така остават пари, които могат да бъдат инвестирани за откриването на други таргетни молекули.

- И тук не става въпрос за химиотерапия.

- Това не е като химиотерапията. Химиотерапията има широко приложение, неспецифична е и се дава на всички. Някои пациенти отговарят, други – не. Докато тук става въпрос за специфична таргетна терапия, при която сме сигурни, че даденият пациент ще има със сигурност полза от лечението. Всичко това вече е възможно, тъй като технологиите много се развиха. Да направим т.нар. молекулярен или генетичен скрининг преди, беше много скъпо. Сега заради технологичния напредък цените драстично паднаха. Сега е възможно в кратки срокове да бъдат изследвани големи панели от по 400 гени. На практика получаваме много информация за кратко време. Така навременно лекуваме конкретния пациент с подходящото лечение, без да пилеем пари напразно.

Нашият гост

Проф. Николета Коломбо завършва медицина през 1980 г . Специализира Акушерство и гинекология в Миланския университет, Италия. През 1994 г. става

Президент е на Европейската асоциация по онкогинекология (ESGO). Старши редактор е на международен журнал за онкогинекология.