С професор Хитко Вачев разговаряме за държавната политика относно опазването на културно-историческото наследство в България. Дискутираме за знакови археологически обекти и неясните критерии за финансиране на проучванията, реставрацията и консервацията им. Засягаме и значимостта на откритията, които пренаписват историята.

- Професор Вачев, изследвате знакови археологически обекти. Имаме ли национална стратегия за опазване на културно-историческото наследство в България?
- Силно е да се каже, че има стратегия. Аз лично съм съпричастен и отговорен за това, което трябва да се прави по отношение опазването и съхраняването на паметниците на културата. Председател съм на Специализирания експертен съвет към Министерството на културата за опазване богатото ни наследство. Мога да заявя, че този Съвет работи перфектно с  отговорност и грижа за това, което трябва да бъде съхранено. Предстоят обаче промени в Закона за културното наследство, които биха помогнали в тази нелека задача относно опазването, съхраняването, реставрирането и социализирането на древните паметници. Искрено се надявам, че тези реформи на законодателно ниво ще се случат скоро. Има обаче един много съществен момент. Освен опазването на паметниците на културата, важната част е тяхното проучване. Като човек, който се занимава с археология, трябва да заявя, че до известна степен съм неудовлетворен по отношение на това, което се прави. 

- България е богата на културно-историческо наследство и крие много неразгадани загадки от древното ни минало. Как стои въпросът с финансирането на обектите, които се проучват?
- Това е много сериозен и болен въпрос. През настоящия археологически сезон се оказа, че силно са намалени средствата, които бяха предвидени за разкопки. Паралелно с това обаче има едни т.нар. целеви обекти, които получиха значимо финансиране. Затова питам: Кой определи кои са целевите обекти в България, за да получат в пъти по-голямо финансово осигуряване в сравнение с тия, които кандидатстват със съответните проекти? В никакъв случай не омаловажавам работата на конкретни колеги. Възхитителни са резултатите на обекти като „Солницата“ край Провадия, която се проучва от екип с ръководител проф. Васил Николов, откритията на проф. Людмил Вагалински в Хераклея Синтика, както и на обекта Рациария с ръководител доц. Здравко Димитров. Тези колеги имат великолепни резултати и искам да ги поздравя. Но е важно да бъде преценено кои са приоритетните обекти, защото аз като човек, който се занимава с археологията на старата столица, не мога да си обясня защо Велико Търново остана извън това финансиране. Не са ясни критериите за определянето на приоритетните обекти. Някои твърдят, че се взема предвид посещаемостта. Веднага мога да припомня, че историческите крепости „Царевец“ и „Трапезица“ във Велико Търново, както и архитектурният резерват Арбанаси са най-посещаваните обекти в България. И резонно възниква въпросът защо този факт не е съпроводен със средствата за археологическо проучване, а след това и за последваща консервация и реставрация?

- Само преди дни стана ясно, че сте открили манастира на Свети Теодосий Търновски. 
- Обектът, който проучвам с екипа си, е изключителен. Той се намира в местността Шушманец в землището на близкото до Велико Търново село Самоводене и датира от XIV век.  Великолепен е от гледна точка на архитектурните особености на църквата. Тя допълва цялата картина на Търновската архитектурна школа. В никакъв случай не омаловажавам досегашните изследвания, но някак по силата на инерцията се говореше за „Търновската Света гора“. Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него на  други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори „Търновска Света гора“. Неслучайно в близост до обекта, който проучвам, се намира крепостта Ряховец, която е държала подхода към Търновград. В района на новооткрития манастир са локализирани още манастирите „Света Троица”, „Преображенският манастир”, т.нар. Стар Преображенски манастир, което води до версията, че „Търновската Света гора“ е именно тук, а не на хълма Света гора във Велико Търново. При тези манастири бумът и разцветът им е именно през XIV век. Разцветът на изкуството и на литературните паметници също е през XIV век и това е времето на владетеля Иван-Александър, когато се появява терминът „Търновската Света гора“. Време е да бъдат преосмислени някои исторически постулати и се надявам това откритие да намери своето достойно място в съвременната българска археология. Към това ще добавя и обектът, който разкриваме в подножието на крепостта “Царевец“ - архитектурният комплекс при църквата „Успение Богородично“  в квартала Френкхисар под Балдуиновата кула. И когато всички тези факти бъдат подредени в посока от Изток на Запад, ще видим значителен брой манастири. Изследванията сочат, че населението през XIII-XIV век е било доста грамотно, а килийните училища са били към съответните манастири и това е посоката, в която трябва да се разсъждава. Това не са спорадични мисли, защото след няколко месеца предстои да излезе сборник в чест на един от големите изкуствоведи, какъвто е член-кореспондентът на Българската академия на науките проф. Иванка Гергова и аз подготвям статия, в която ще аргументирам всичко това, което си позволявам да кажа на този етап. 

- Известно е, че навремето в Търново са се пазили мощите на 13 светци. Очаквате ли да откриете мощите на 14-я светец при проучванията на манастира на Свети Теодосий Търновски?
- Това е моя научна хипотеза. Тя се изгражда на база на това, което е в изворите. Няма съмнение по отношение автентичността на „Житието на Свети Теодосий Търновски“,  написано от самия Вселенски патриарх Калист.  Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на Св. Теодосий Търновски се оказа, че разкритата църква е католиконът (б.р. основен храм) на манастира, чийто игумен е Св. Теодосий Търновски. Той е голям църковен реформатор, ерудит, учител на бъдещия търновски Св. Патриарх Евтимий. Освен това е и идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него. Допълнението към „Житието на Свети Теодосий Търновски“ е написано от Патриарх Евтимий, който придружава Теодосий Търновски до Константинопол. Там Теодосий Търновски умира. На тръгване обаче той оставя за игумен на манастира Роман Търновски. Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства, свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира съществува реална възможност да бъде открит гробът, в който е погребан един български светец. Става дума именно за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и игумен на манастира - Роман Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че е страдал от болест, наречена „кашлица“, като вероятно става въпрос за туберкулоза. Въпреки че е много изнемощял, той се грижи за братството. След като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец с песнопения. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари. Много е вероятно да открием гроба му при разкопките, защото като игумен той няма къде да е погребан освен в манастира. Знаем приблизителната възраст на Роман и екипът от антрополози ме уверяват, че на база открити скелетни останки, които са близки по възраст с това, което е известно, може да бъде установено дали става дума за същия индивид.  Така шансът да открием гроба на един светец е огромен, но и зависи от финансиране на разкопки и последващи много прецизни изследвания. Без съмнение обаче мястото е свято.  

- Преди 10 години бяхте удостоен с наградата „Златен грифон“ на Министерството на културата заради разкритията на друг емблематичен обект - Богородичния манастир от времето на Асеневци в квартала във Велико Търново. Как приключи последния сезон от проучванията?
- Проучванията през последния сезон бяха много ограничени. Кандидатствахме с екипа ми с проект пред Министерството на културата и интересно защо не получихме финансиране, въпреки че в предходните години сме били винаги на едно от първите места на база класация. В продължение на години получаваме дарение от Енергийния системен оператор и с малкото средства, които те ни отпускат, успяваме да извършим разкопки. Църквата и ранновизантийската базилика са изцяло проучени. Те обаче отвориха много интересни въпроси за изясняване. За първи път на Френкхисар бяха открити ранно-византийски гробове, а в последния сезон бяха намерени още два. Към настоящия момент други такива ранновизантийски гробове не са откривани. Това даде насока къде са некрополите на големия ранновизантийски град. За първи път на Френкхисар бяха открити погребални съоръжения от времето на траките. Въпреки че е установено голямото тракийско поселение в подножието на Царевец и тази година продължихме проучванията като разкрихме жилищните квартали, които са предхождали изграждането на този архитектурен комплекс, където е имало интензивен живот в първото десетилетие на XIII век. Член на изследователския екип е най-добрият български нумизмат – проф. Константин Дочев и той установи, че това, което сме открили е изключително ценно. Само тази година бяха намерени над 200 монети, както и колективна находка. Тя е от около 40 монети от времето на цар Константин-Асен. И това е втората колективна находка, откривана по българските земи от времето на цар Константин-Асен. 

- Какви са следващите предизвикателства пред Вас и вашия екип?
- Предстои научна обработка на материалите от манастира на Свети Теодосий Търновски. Започвам да предоставям информация на архитекти, които са много добри познавачи на средновековното строителство, за да мислим за графична възстановка на манастира. Работим в екип и с доц. Пламен Събев, който изследва стенописите и благодарение на него имам съдействието и на проф. Миглена Прашкова, която е блестящ реставратор. С нея ще анализираме фрагментите със зографии. Освен това предстои и да организираме кампания, за да бъдат събрани средства и разкопките да продължат. Амбицията ми е към тази кауза да приобщя и местната власт, защото това е една добра инвестиция, която ще допринесе за обогатяване на науката и за развитието на туризма в региона. 

Визитка

Проф. Хитко Вачев е археолог към Регионалния исторически музей във Велико Търново. През годините е ръководител на редица теренни археологически проучвания на средновековни обекти в цялата страна и най-вече във Велико Търново, Горна Оряховица и Арбанаси. Автор е на 13 големи монографии и на над 150 научни статии. Наскоро излезе книгата му "Църковно строителство и архитектура по българските земи през XV-XVIII век". Носител е на престижни отличия- наградите „Велико Търново” (2013 г.) и „Златен грифон“ на Министерство на културата за археологически постижения (2014 г.). От 2020 г. е Почетен гражданин е на Горна Оряховица.