На 21 август проф. Чавдар Добрев навършва 85 години. За безспорни заслуги в сложната мисловна дейност наградата на името на родоначалника на литературната ни критика Нешо Бончев скоро бе присъдена по достойнство на този изключителен учен и интелектуалец.

Българската литература е богата на таланти, но бедна на характери. Интерпретирам по памет тази мисъл на големия български поет и преводач Атанас Далчев, а в съзнанието ми тя проблясва по повод осемдесет и петата годишнина на проф. Чавдар Добрев. По-обясними причини няма как да знаем дали на 21 август 1933 г. родилният вик на току-що проплакалото в Ямбол бебе Чавдар се е отличавал с нещо по-особено от рева на всяко новородено.

Едно е сигурно за личността на този наш съвременник, след “навъртяните” осем и половина десетилетия житейски път, от които почти седемдесет лета отдадени на литературата и културата: Чавдар Добрев твърде отрано разбира на свой гръб, че последното нещо, с което житейските предизвикателства трябва да се срещат, е плачът. Въпреки, че сълзите му напират от състрадание и безсилие, когато едва десетгодишен, през 1943 г., със своите другарчета, не успяват само за миг (ешалонът потегля) да дадат стомна вода на изтерзаните жадни италиански войници, протягащи ръце от конския вагон. Поспрели за малко на малката гара Стралджа, преди да се отправят към Източния фронт, най-вероятно в последно пътуване до ненаситната паст на войната... Този стремеж за хуманизъм съпътства бъдещия професор по литература навсякъде, където щедрата съдба го пренася.

След ямболската гимназия (1951 г.) се озовава в дълбоките води на съвършено непознат и различен свят – дипломира се като висшист по унгарска филология и журналистика в Будапеща (1955 г.). Следват специализации в Московската академия за обществени науки (кандидат на науките с дисертацията “Творческото многообразие на българската драма – 1963 г.; доктор на науките след защита на нов дисертационен труд “Лирична драма”, 1975 г. в Института за изкуствознание при БАН).

После години на по-нататъшно творческо израстване, както в БАН, така и в Софийския университет (през 70-те години на XX век ръководи семинар във Факултета по журналистика). Плодотворната му енергия избликва като редактор “Унгарска литература” в издателство “Народна култура” (1956 – 1957 г.), редактор в Студия за хроникални и документални филми, в отдел “Критика” на в. “Литературен фронт”. И още, и още творчески назначения и задължения...

Много по-разностранно и необозримо, за да бъде дори изброено във вестникарски очерк като този, е литературното творчество на Чавдар Добрев, което не познава жанрови прегради: от една страна той е литературен и театрален критик, теоретик и историк на културата с неоспорими приноси за съвременната българска духовност; от друга – автор на поетични книги, страстен публицист с безкомпромисно и полемично перо, изтъкнат преводач на унгарска лирика, проза и есеистика. А само преди няколко дни (август 2018) ни поднесе невероятна изненада с белетристичния си сборник “Просто тъй. Разкази без огледало” (изд. “Български бестселър”).

Много са почти неизвестните или позабравени факти от творческата биография на този жилав и самобитен съвременен български книжовник. Когато през 1970 г. се създава списание “Съвременник” с главен редактор незабравимият Павел Вежинов, Чавдар Добрев става негов пръв заместник. И досега се гордее, че е спомогнал това списание да се превърне във врата към световната култура: да се печатат не само удобните (идеологически), но и “неудобните” западни писатели като: “Дъблински разкази” на Джойс, белетристиката на Симон дьо Бовоар, съпруга на “маоиста” Жан Пол Сартр. С работата му като главен драматург на Народния театър “Иван Вазов” се свързва възходът на репертоара на онова време (пиесата “Последен срок” на В. Распутин и редица други). В годините на догмата на т. нар. “социалистически реализъм” отстоява правото на истинските литературни ценности и още през далечната 1964 г., на Третия национален преглед на българската драма и театър успешно защитава свежия културен полъх на пиеси като “Прокурорът” (Георги Джагаров) и “Когато розите танцуват” (Валери Петров).

От десетилетия се вглеждам не само в творчеството, но и в гражданското поведение на Чавдар Добрев. Удивителна е съдбата на хората от това поколение: живот в три епохи, в три коренно различни системи на обществено-икономическо устройство на нашата държава; родени достатъчно рано преди Втората световна война (за да я запомнят!), възмъжали, изучили се и професионално реализирани през т. нар. “социалистически период” и за капак – свидетели на днешната “демокрация” с всичките рецидиви на нестихващо историческо противоборство – и не само като оценка (!) – между предишните два периода. Затова хора като Чавдар Добрев са ценни: със своя опит, мъдрост и способност да различават доброто от лошото, независимо от конюнктурната мимикрия.

Въпроси бушуват в душата му

Проф. Чавдар Добрев, за разлика от мнозина български учени и писатели, тръгва в културния си кръгозор не от конвенционалния свят на родината, а от големия, широкия, външния свят, който го е формирал естетически към “вътрешния”, по-затворения мир на домораслото. До ден днешен се терзае от неразрешимостта на въпроси, които бушуват в душата му: “Признавам и досега насилието – човек, за да се храни, убива животни и т.н., но същевременно приемам, че над човека винаги трябва да има небе: съвест, морал. Над насилието и кръвта са моралът и човещината.”

За него

Явление в културата и науката

Проф. д-р Чавдар Добрев е явление в нашата художествена култура и наука. Той обогати българската книжовност с десетки книги, стотици статии и публикации в медиите, които го характеризират като интелектуалец с дълбоки научни познания и висок естетически критерий. Обемното му творчество е критерий за ясни устойчиви граждански позиции, изразени на звучен литературен език. Проф. Добрев е с остра и неподкупна чувствителност по острите проблеми на общественото развитие. Прекрасно е, че неговото дейно обществено поведение е белязано с отличителния знак на справедливостта, българщината, човещината. В деня на неговия 85-и юбилеен рожден ден от сърце и с приятелско чувство му желая творческо дълголетие и нови високи успехи в благословеното поле на българската духовност.

Георги Йорданов, бивш министър на културата

Идеал в действие

Многострадалната българската нация оцелява за грядущите времена, защото все още е способна на “историческа раждаемост”, т.е. да създава личности. Има, за щастие, интелектуалци, съхранили вековечните устои на род и родина, възрожденските пориви на близкото минало, неугасимия народен блян за свобода, братство, равенство. Като Чавдар Добрев, чието творчество излъчва живителна енергия, а самият той в сърцевината на днешното общество олицетворява Човекът на идеала в действие!

Писателят Никола Инджов

От него научих - поезията е Голгота

От големия български литературен критик и интелектуалец научих нещо много важно за словото и в частност за поезията. Поезията има нещо общо с благородството, но тя не е занимание за благородници. Поезията има нещо общо с надеждата, но тя не е рупор на вярата. Поезията има нещо общо със спасението, но тя не е билет за рая. Поезията е Голгота. Присъда, за която няма амнистия.

Поетът Петър Анастасов