Нужна е държавна, а в Европа - и общоевропейска, политика по миграцията, която постановява безусловна депортация на незаконно нахлулите
Свободният свят е обречен да живее под обсадата на несвободата. Да се издига над тресавища от ретроградие, автокрация, ислямски тероризъм, религиозен фанатизъм, провалени държави и затворени общества, в които личността няма значение. Да е „обетованата земя“, към която се стремят милиони, бягащи от евразийските деспотии и от кървавите „кралства на Калибан“, от хронична бедност и социална безперспективност.
И това е така, защото цивилизационният модел на Свободния свят, в чиито основи е вградено колосалното наследство на Древна Атина и Рим и се формира в резултат от Атлантическите революции, начело с Американската и Френската, превърна в социална реалност великите идеи на западноевропейското Просвещение: националната държава, която не е „господар“ на гражданите, а пазител на техните права и свободи, конституционната демокрация, автономното гражданско общество, политическия плурализъм, свободата на религията и от религията, свободната икономика, основана на частната собственост.
Никога и никъде по света не е съществувал и не съществува цивилизационен модел, отприщил толкова мащабно творческата инициатива на цели поколения за градеж на духовност, просперитет и всестранен напредък. Свят, сложен и многолик, в който естествено има и море от несправедливости и проблеми, но притежаващ най-важното - гражданската култура и политическите институции, които позволяват те да бъдат преодолявани в хода на историческото развитие. Свят, в който най-ожесточеният конфликт - конфликтът за контрола върху висшата политическа власт и нейното упражняване - е омиротворен, канализиран и демократизиран чрез конституцията, която премахва всяка абсолютна власт, независимо дали е на монарха, на парламента или на народа.
Свободният свят обаче е не само могъщ гравитационен център за търсещите щастие хора от други цивилизационни ареали. Той е и катехонът (възпиращият), който световното зло иска да превземе и унищожи. Не просто, за да бъде разграбен, а за да помръкне сияйната мечта, която олицетворява и прави контраста с мракобесието на потиснически режими и идеологии толкова разобличаващ. Както още св. Йоан Златоуст разглежда държавноправния ред на Римската империя като катехон пред беззаконието (Антихриста), така и днес Свободният свят, като естествен наследник на древноримската цивилизация, е катехон пред съвременните беззакония на автокрациите.
Затова е под обсада.
Гледката на многохилядните орди, които нахлуха в испанския град Сеута на брега на Северна Африка, трябва най-сетне да изострят притъпения от левичарски измишльотини и либерални глезотии инстинкт за самосъхранение на Европа, така както нашествието по мексиканската граница пробуди мнозинството от американците.
Преди време в „Краят на цивилизационните илюзии“ („Труд нюз“, 08.12.2025 г.) разгледах фабулата на дистопичния роман на Жан Распай „Лагерът на светците“ (1973 г.), в който към Европа се отправя армада от повече от сто ръждясали, претоварени, изпотрошени от времето плавателни съдове, превозващи не стоки, а близо един милион мигранти, решени да нахлуят с цената на всичко в Свободния свят. Не за да се интегрират в него, а за да го променят по свой образ и подобие.
Всички следят как армадата наближава, но вместо решителни действия, изпадат в парализа. Левичарската бесовщина тържествува, предвкусвайки края на „капитализма“. Либералстващи скудоумци са готови да предадат идентичността на своята цивилизация в полза на чужди порядки. Учени и експерти се лутат в търсене на език, който да не обиди никого, и затова не казват нищо. Накрая флотилията достига френската Ривиера и романът разкрива беззъбите реакции на обществото и властите, показва различните форми на демографско, културно и политическо прегазване на символите и институциите на Свободния свят. Пълчищата от нелегални мигранти нарушават законите, не уважават културата на обществата, в които се заселват, а силово я изтласкват, налагайки свои норми и тероризирайки местните хора.
Големият проблем днес е, че предупрежденията от този роман в немалка степен са излезли от неговите страници и са се превърнали в социална реалност, която изправя Свободния свят пред категоричен императив - или да им даде мощен цивилизационен отпор, или да затъне в тресавището на ерозията и упадъка. Най-големите катастрофи идват не след външни атаки, а отвътре - когато обществата престанат да вярват, че имат какво да защитават.
Повече от всякога обаче Свободният свят има какво да защитава: своя начин на живот, своя напредък и просперитет, основани на свободата. Затова трябва веднъж и завинаги да се сложи край на безразсъдната либерал-прогресистка политика и свързаните с нея юридически скудоумия на съдийския активизъм (като този в Испания, насърчил нашествието в Сеута), които превърнаха Свободния свят в разграден двор и привлякоха пълчища от незаконни мигранти. Те нахлуват, газят закони и обществен ред, застрашават нашия начин на живот, някои са истински главорези, които покриват Европа с анклави от враждебност и агресия към нашата цивилизация, а нефелни политици и още по-нефелни НПО-активисти и магистрати разтягат до скъсване правни и социални норми, да не се били накърнели случайно свръхнежните чувства на нашествениците, носещи друг цивилизационен ред, който няма нищо общо със свободата. От криворазбрани емпатия и хуманни съображения.
Толкова са „хуманни“, колкото е хуманно да изискваш от семейство, в чийто дом непознати са нахлули с взлом, да гощава взломаджиите с топла супа, докато те тормозят жените, трошат покъщнината, поругават иконите и кладат огън във всекидневната. Нито е емпатия, нито е хуманно, а е историческа слепота и вавилонско смешение на ценностите.
Нужна е държавна, а в Европа - и общоевропейска, политика по миграцията, която постановява безусловна депортация на незаконно нахлулите. Който иска да влезе в Свободния свят, е добре дошъл, стига да го прави по законов ред и процедура, а не като нашествие.
Но има и нещо друго - ще го нарека тест за цивилизационна благонадеждност, който трябва да намери своите административни и юридически измерения. Ако си мигрант и вярваш, че жените са по-низши и трябва да ходят, маскирани от глава до пети; ако приемаш за нормална идеологията на ислямския джихад и искаш да наложиш на всички тук шариата; ако смяташ, че белите са расисти по рождение и ти дължат подчинение, а „Пиета“ трябва да бъде премахната, защото е бяла; ако не приемаш свободата и искаш някой „батюшка“ да те управлява с миризлив ботуш; ако мразиш Запада и особено „колективния Запад“ (както гласи клишето на руската пропаганда); ако искаш да налагаш тук като общозадължителна социална норма архаизми и примитивизми от други цивилизационни ареали - и въобще, ако мразиш Свободата, то ти категорично нямаш място като заселник в нейния свят и нямаш право да ползваш нейните духовни и материални блага.
Затова пък имаш свещеното право да се върнеш там, откъдето си дошъл, за да живееш на воля и според разбиранията на твоята цивилизация. И си добре дошъл отново тук, но само като турист. Миграцията трябва да се интегрира в нашата цивилизация, а не нашата цивилизация да се подчинява на миграцията. Миграцията следва да пази своята етническа, културна и религиозна идентичност, но да приема безусловно общия официален език, гражданска идентичност, ценности и обществени норми.
С други думи, „топилнята“ (melting pot), а не „мултикултурализмът“ са моделът, към който Свободният свят трябва да се придържа. Защото е под обсада. И защото Свободата е най-драгоценното достижение на човешкия дух и политическата организация на обществото.
Труд
