Джон Болтън беше съветник по националната сигурност на президента Доналд Тръмп от 2018 до 2019 г. и посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г.

Първата пресконференция на президента Байдън от 10 месеца, се случи в навечерието на годишнината от встъпването му в длъжност, и тя създаде новини. Но не от вида, който той искаше. Запитан за възможната инвазия на Русия в Украйна, отсъствието на единство в НАТО и вероятния провал на икономическите санкции за възпирането на Владимир Путин, Байдън отговори, че „идеята, че НАТО няма да бъде обединен, е неприемлива. ... Но много зависи какво ще направи Русия. Едно е, ако това е едно незначително нахлуване и след това в крайна сметка ние водим борба какво трябва да правим и какво трябва да не правим и т.н.

Само с едно изречение Байдън ни демонстрира, че не разбира собствената си политика в Украйна, подкопа правителството и народа на Киев и връчи на Москва гравирана покана за „незначително нахлуване“ в Украйна.
Това беше достатъчно лошо, но по-нататъшните отговори направиха позицията му още по-неразбираема. Той също така каза: „И така, аз трябва да се уверя, че всички са на едно и също мнение, докато се движим напред. . . Но зависи от това какво ще направи Путин, или по-точно какво и до каква степен ще можем да постигнем нашето пълно единство срещу Русия на фронта с НАТО.

Отстъпки на НАТО

Байдън беше прав, че Путин „изчислява какви ще бъдат както незабавните, така и дългосрочните последствия за Русия”. В момента Путин има инициативата и своя широк спектър от възможности. Америка и Западът са реактивни и разединени, както Байдън почти призна. Путин следва своята стратегическа книга, обхванала целия бивш Съветски съюз и неговите бивши „съюзници“ от Варшавския договор, основана на неговият извод от 2005 г., че „разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“.
САЩ и НАТО отговарят на тази стратегическа заплаха само тактически. Западът се е фокусирал върху избягването на неизбежните военни действия, докато Путин се стреми към трайна хегемония над бившите съветски територии. Белият дом все още не успява да разбере, че Путин не трябва да извършва тотална инвазия в Украйна, за да спечели своите значителни нови предимства. Превземането на „проруските“ региони, оставянето на независимата Украйна или инсталирането на едно приятелско към Москва правителство може да бъде истинската цел на Путин. Или може да предприеме политически или военни действия другаде, в Беларус, Грузия или в Казахстан например, за които алиансът изглежда е напълно неподготвен.

Още по-лошото е, че сега Москва въвлича Вашингтон в преговори за „гаранциите за сигурност“, които отслабват и разделят самия НАТО. Байдън каза: „НАТО няма да вземе Украйна през следващите няколко десетилетия“, удивителна непринудена грешка. Джордж У. Буш беше готов през април 2008 г. да ускори влизането на Украйна и на Грузия като членове на НАТО, но Германия и Франция тогава възразиха. Четири месеца по-късно Русия нахлу в Грузия, а през 2014 г. нахлу в Украйна, анексира Крим и превзе контрола над Донбас. НАТО никога не е допускало страна с нежелани от нея чужди войски на своя територия, защото това на практика би поставило НАТО в състояние на война със страната окупатор. Разбира се, Русия е агресор във всеки случай със своите „незначителни набези“ не само в Грузия и Украйна, но и в много други страни.

Русия създава изкуствена криза, след което любезно се присъединява към нейното разрешаване, като „приема“ точно целта, която е търсила на първо място. Отговорът на Байдън е напълно обратен, и сигнализира за неговата готовност за обсъждане на ограниченията за кандидатурата на Украйна за член на НАТО и ограниченията за разполагането на ракети и войски близо до границите на Русия, и това са всички ключови искания на Кремъл. Това е сериозна грешка, която само ще предизвика допълнителни изисквания. Русия, е последователен нарушител на международните ангажименти, и е агресорът, а не НАТО, който винаги е бил един чисто отбранителен съюз. Географските ограничения за разполагането на НАТО застрашават неговите членове и са от полза за Русия, и това напълно го разбират както Полша, балтийските страни и другите централноевропейски страни, дори и Германия и Франция. Русия винаги се е страхувала да наруши границата на страна-член на НАТО, но отслабването на решителността на НАТО подкопава дори неговата исторически успешна отбранителна цел, така както Москва ясно го разбира.

Низходящата спирала

Играта на малка топка с Путин, както я прави Байдън, няма да защити трайно Украйна или другите застрашени държави. Неадекватната и вече непоследователна политика на Байдън не възпира руските военни действия, а неговата плахост просто стимулира Путин да увеличи своите искания. Рискуваме да влезем в низходяща спирала на отстъпките на НАТО, за да избегнем военен конфликт днес, но това само ще увеличи неговата вероятност скоро след това.

Всъщност ситуацията може да е отиде толкова далеч, че Путин неизбежно ще излезе победител. Последната надежда за Байдън е незабавно да обърне курса, да вземе инициативата и да настоява газопроводът "Северен поток -2" никога да не заработи, докато руските войски не напуснат която и да е страна, която не ги иска. Необходими са спешно повече оръжия и повече войски на НАТО, но не за битка, а за обучение и упражнения с украинците, като по този начин ще се увеличи несигурността и риска на Москва. Това, разбира се, изисква от страна на европейците да покажат сила, особено от Франция и от Германия, която може би им липсва.
Това е сметките на Путин, които изявленията на Байдън и преговорите от миналата седмица не промениха.
И времето е на страната на Путин.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)