Пожарът на хълма Трапезица в Търново е потушен

Пет станаха жертвите на стрелбата срещу българи в Чикаго

Музиката подмладява, променя вкуса на храната и е по-добра от секс

Управляващите спечелиха парламентарните избори в Полша

Слабо земетресение край Ихтиман

Орбан загуби Будапеща на местните избори

Кюрдите се разбраха с Дамаск, сирийската армия изпраща войски в Северна Сирия

Шестима души загинаха при тежка катастрофа край Казанлък

Вижте какво ще е времето днес

Изгубени в празнодумието Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Първите български общинари работят напълно безплатно

На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Работниците глупави или машините стари По инвестиции на дружествата сме на предпоследно място в ЕС

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Производителността ни е 45% от средната

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

Необходими са инвестиции в уменията на хората, инфраструктурата, научните изследвания и иновациите с цел подкрепа на конкурентоспособността и производителността в България, пише в доклада на ЕК. Недостигът на умения представлява значителна пречка пред бизнес инвестициите и ограничава нарастването на производителността. Все още ниското качество на енергийната и водната инфраструктура и лошите транспортни връзки, особено в северната част на страната, са пречка пред инвестициите и потенциала за износ на българските фирми, допълват от ЕК. За премахването на пречките пред увеличаването на производителността са необходими подобрени инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и заздравяване на връзките между предприятията и научноизследователските институции.

Инвестициите са все още недостатъчни, пише в документа. Съотношението на инвестициите към БВП от около 20% е под това на повечето сходни държави от региона, с изключение на Полша и Словения, и под средната стойност за ЕС. Недостатъчните инвестиции са пречка за подновяването и увеличението на капитала, чийто дял от БВП е доста под средното за ЕС равнище и намалява от 2014 г. насам. Това също така забавя въвеждането на нови технологии. Частният сектор е основният източник на инвестиции. Все пак, въпреки по-ниското си общо тегло, публичните инвестиции са от жизненоважно значение за конкретни области като инфраструктурата.

Финансирането от ЕС играе ключова роля за публичните инвестиции. От 2007 г. насам инвестициите от публичния сектор са средно около 4,2% от БВП. Приносът на средствата на ЕС може да надхвърля две трети от общия размер на публичните инвестиции, в зависимост от годината. През 2015 г. – последната година, през която можеше да се усвояват средства от предходния програмен период, публичните инвестиции се повишиха рязко до 6,5% от БВП, за да спаднат до 2,6% през 2016 г. и 2,1% през 2017 г., като проектите от новия програмен период все още не са започнати. Наличните елементи и качеството на физическата инфраструктура все още са незадоволителни, а в няколко сектора са необходими по-големи публични инвестиции.

Бизнес инвестициите бяха слаби и нестабилни в почти всички сектори от началото на кризата, посочват от ЕК. Според проучване на Европейската инвестиционна банка само около две трети от дружествата са съобщили за инвестиционна дейност през 2017 г. Това е едно от най-ниските равнища в ЕС, само малко над стойностите за Гърция. Освен това почти една пета от тези дружества отчитат прекалено ниски инвестиции през последните 3 години.

Производственият сектор има най-голям дял в инвестициите и заедно с услугите за снабдяване с електроенергия и вода изглежда е основната движеща сила на общия ръст на инвестициите от 2015 г. насам. При все това, техният размер и принос към растежа на инвестициите е нестабилен и често се обуславя от еднократни проекти и финансови събития в тези сектори. Строителният сектор играеше водеща роля за инвестиционната дейност в миналото, но неговият дял в инвестициите намаля наполовина. През последните години се наблюдава известна динамика в секторите на превозите и складирането, както и в други сектори на услугите, които отбелязват по-голям дял от общите инвестиции, отколкото в миналото.

Нараства ролята на интелектуалната собственост като инвестиционен актив. Нарастващият дял на инвестициите в продукти, обект на интелектуална собственост, което би могло да подпомогне растежа на производителността в бъдеще, е положителен знак за икономиката. Инвестициите в машини и оборудване също леко се повишиха през 2017. Въпреки това средният дял на най-съвременните машини и оборудване при дружествата е нисък, пише в документа. Инвестициите, свързани с оборудване в областта на информационните и комуникационните технологии, намаляха през последните години. Това се дължи главно на по-малките усилия на българските дружества да цифровизират дейността си.

Бизнес средата продължава да бъде слаба, посочват от ЕК. През 2018 г. България мина от 50-то на 59-то място в класацията на Световната банка за лекота на правене на бизнес „Ease of Doing Business“. Най-проблематичната област все още е „достъп до електричество“, характерна с дълги и сложни процедури за свързване към мрежата, което създава значителни препятствия пред новите предприятия. Нефункционирането на Търговския регистър през август 2018 г. поради технически причини също оказа отрицателно въздействие върху условията за осъществяване на стопанска дейност и върху доверието в институциите.

Малките и средните предприятия продължават да са изправени пред редица предизвикателства, посочват от ЕК. Напредъкът на България в изпълнението на „Small Business Act“ е слаб, особено в областта на уменията и иновациите, отзивчивостта на администрацията, околната среда и, преди всичко, предприемачеството, където България е на последно място в ЕС. Мерките за преодоляването на тези недостатъци бяха често спорадични и в малък мащаб и не доведоха до видими подобрения, пише в документа. Най-обещаващата стъпка, която се очаква да има дълготраен ефект, беше въвеждането на обучение по предприемачество в училищата. Участието на дружествата в този процес е от решаващо значение за неговия успех. В допълнение, честите промени в законодателството бяха сочени като един от основните източници на несигурност за дружествата.

Производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляване на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите заплати и застаряването на населението, посочват от ЕК. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45,3% от средната за ЕС, което нарежда България на последно място в ЕС. От 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12,8 процентни пункта, въпреки че е нараснала с 26 процентни пункта средно за Балтийските държави и с 37,5 процентни пункта за Румъния, които бяха започнали от сходни нива на производителност.

Основните пречки пред растежа на производителността са липсата на квалифицирана работна ръка, трудната стопанска среда, недостатъчното разходване на средства за научни изследвания и иновации и бавният процес на цифровизация на икономиката, посочват от ЕК. Това излага на риск средносрочната конкурентоспособност на страната и способността u да привлича чуждестранни и местни капитали. Освен това, България реши да не се съобрази с Препоръката на Съвета на ЕС от 2016 г. и не създаде Национален съвет по производителността, за сметка на съществуващи институции, които вече извършват част от задачите.

Ниско- и среднотехнологичните производства продължават да доминират в промишлеността, пише в документа. Такъв е случаят по отношение на заетостта и добавената стойност. Производителността на труда във високотехнологичните производства е повече от три пъти по-висока в сравнение със секторите с ниско- и средноразвити технологии, но едва около 10% от всички производствени предприятия принадлежат към тази категория. Освен това България е добре интегрирана в областта на търговията, но вътрешната добавена стойност в брутния износ е сравнително ниска. Увеличаването на дела на дружествата в сектори с висока добавена стойност и придвижването нагоре в световната верига на стойността ще бъде от основно значение за поддържането на дългосрочената конкурентоспособност на страната и за икономическия растеж.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.