Едно от доказателствата, че президентска република е противопоказна за нашите географски и духовни, повтарям, духовни ширини и дължини по тукашните земи е абсурдна. Имам предвид повторяемостта на някои от министрите в предстоящия кабинет, доказали своята несъвместимост с оглавяваните министерства.

Колкото и странно да звучи, но аз мисля, че в България Министерството на културата е повече от излишно. И смятам, че това министерство от край време е създавало само конформисти от страна на подопечната интелигенция. МК не може, и не трябва да бъде оглавено от политически кабинет, какъвто е всеки кабинет към МС.

Нямам предвид само последните няколко случая – Минеков и „Ти си Наско“, защото аз не съм. Материалът, с който работи едно такова министерство е от медийно известни хора в България. Те по своята същност търсят начин не само за изява, но и за реализация. Самият факт, че едно момче награждаваше и закачаше ордени и медали на световноизвестни интелектуалци и те приемаха това „внимание“ от страна на държавата само подкрепя тезата ми. Няма смисъл да казвам, че САЩ и без такова министерство има десетки Нобелови лауреати за разлика от България…

В областта на културата не министерства могат да решат проблемите. Те се решават със законови актове. Закон за меценатството би ускорил появата на нашата култура на световната сцена, а не няколко конформистки настроени партгеносета на съответния министър. Десетки талантливи писатели, поети, художници, музиканти са лишени от достъп не само на световната, а и на българска сцена именно заради тази връзка на министерството с определен „елит“…

Могат да се дадат не десетки, стотици примери как около всяко министерство се създава кохорта от клакьори. Подмяна на естетически ценности. Да давам ли пример със Социалистическия реализъм и неговите сторонници, Априлското поколение, после едни ноемврийчета се появиха, после… (Така те представиха своята липса на реализация преди като съпротива срещу властта. И никой не посмя да им каже, че просто са бездарни, а, както казваше Левчев в едно свое стихотворение: "Бездарието е фашизъм"...

Ако имаше добро законодателство, което да регулира процесите, нямаше да има нужда Министерството да издирва преводачи за своите протежета в чужбина, при положение че литературния агент ще избере този, който ще му донесе и дивиденти. Преди години един английски филантроп се появи, създаде награда и предложи с наградата авторите да бъдат превеждани и издавани навън. Един ден Едуард Вик напусна България с отворено писмо, в което обяви, че в България има литературна мафия. Т.е., група конформисти, които започнаха да си раздават един друг награди, разбира се под шапката и благоволението на министерството. Защото не е работа на Министъра на културата да се занимава с наемните отношения на държавата с партии, медии и институции.

Докато нашето министерство се занимава предимно с това. Да говоря ли за излишните културни центрове – твърди се в някои проучвания, че най-непосещаемите от българите в чужбина са точно тези центрове, които избирателно провеждат срещи с български автори, художници, артисти… Така тези центрове се оказват малки партийни филиали в чужбина… Гостуват, с държавна поръчка, удобните… Но си мисля, какво става с такава интелигенция, която задължително иска покровителство от държавата.

Съвсем наскоро разбрах, че в България, в агенцията по вписванията и НАП има регистрирани като „Свободна професия „писател“ само двама. Двама си плащаме данъците, осигуровките и всичко останало, разчитайки не на МК, а на себе си. Но затова пък стотици се редят за облаги пред същото това министерство, обявявайки се за „свободни артисти“… И същите тези „Свободни артисти“ с панички седят пред министерството и чакат някой Наско или Минеков да влязат вътре. И колкото повече пърформънси са извъртели с този министър на жълтите павета, толкова по „свободни“ артисти за пример са те.

Министерството на културата в България се оказва най-разяждащата отвътре държавата структура… А към това министерство са и медиите, които „произвеждат“ според интелектуалния си капацитет стойностите в България. И ако Ленин говореше само за киното: „От всички изкуства за нас най-важно е киното”… А у нас всички изкуства са важни, стига да са минали през жълтите павета… А, и още нещо. Щом титуляр на това министерство за Радев е Минеков, може вече да си отговорим на въпроса за интелектуалното ниво на Президента.