Костадинов подписа със „Стабек“

Карантина за Великден и Гергьовден Вижте мненията на икономисти, медици, работодатели и интелектуалци за намеренията на властта

Неспасяемият българин или паметник на българското спасение Какъв да бъде мемориалът, от който всички у нас ще са доволни

Смъртните случаи от коронавируса в Европа надхвърлиха 30 000

Националният оперативен щаб: Дай Боже БЦЖ да помага (обзор)

Разединението гони вируса! Чесънът не помага, но поне държи останалите на разстояние

Държавният секретар на САЩ в разговор с Борисов: България ще е сред първите страни, с които ще бъде споделена ваксина срещу коронавируса

Чиновническо недоглеждане спря проекти за милиони Параграф 22 в Закона за извънредното положение заплашва да изпрати хиляди в бюрата по труда

Творчески съюзи искат повече пари за култура

САЩ очакват до 240 000 жертви Тръмп предупреди за “две много болезнени седмици”

Обвиниха осем от кръвната мафия Заради пандемията цигани искали 500 лева за половин литър

По-малък данък печалба при инвестиция във ферма

74 млн. лв. разплати АПИ от 13 март насам Над 50 млн. лв. предстои да бъдат преведени на фирмите

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 2 април 2020

Десета жертва на коронавируса у нас

Разходите за здраве увеличени с 44 на сто Живеем с 590 лв. на месец

Заплатите формират 56% от семейния бюджет

Доходите нараснаха с 13,7% за година

Разходите на българите за здравеопазване нараснаха с близо 44% за година. През последното тримесечие на 2019 г. разходите на всеки човек за здраве са средно 118 лв., при 82 лв. година по-рано, обявиха от Националния статистически институт. В резултат месечните разходи на домакинствата за лекари, изследвания и лекарства се увеличиха до 85 лв.

Хората дават значителни суми за здраве от портфейла си при положение, че и плащаните осигуровки не са малко. Всяко домакинство дава за осигуровки средно по 90 лв. на месец, като тази сума нараства с близо 12% за година. За данъци пък отиват още 64 лв. от семейния бюджет. Платените от домакинствата данъци са се увеличили със 7,4% за година. Проблемът с твърде високите преки разходи на хората за здравеопазване бе поставян и от Европейската комисия в редовните є доклади за България.

Значително нарастват и разходите на семействата за транспорт – с 15% до 88 лв. средно на месец. Най-голямото перо в семейния бюджет остава храната. За прехрана отиват 29,7% от всички разходи на домакинствата, или средно по 356 лв. на месец. Разходите на семействата за храна са нараснали с 5,8% за година. Значително по-бързо се увеличават сумите, давани за алкохол и цигари – с 12% до 52 лв. средно на месец.

За дрехи и обувки семействата дават точно колкото за обзавеждане и поддържане на дома – средно по 45 лв. на месец. Като тази сума е по-малка от разходите за алкохол и цигари.

Въпреки че с вдигането на доходите домакинствата харчат с 10% повече през свободното си време и за образование, тези разходи все още са под 50 лв. на месец. За плащане на наем, както и за сметки за ток, вода и парно месечно отиват средно по 160 лв. Като разходите за наеми и за сметки се увеличават с 4,5% за година.

Въпреки повишаването на разходите хората могат и да спестяват повече. Всеки месец домакинствата заделят на влог средно по 75 лв., което е с 22,7% повече спрямо предходната година. Най-бързо обаче нарастват големите влогове, докато хората с малки суми в банковата си сметка ги закриват, за да закърпят семейния бюджет, показват данните на БНБ.

Доходите на хората нараснаха с 13,7% за година, обявиха от НСИ. Средно на месец живеем с 590 лв. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за страната вече е 1349 лв. Но дори двама съпрузи да взимат големи заплати, ако в домакинството има деца, безработни или пенсионери доходът на човек пада значително.

Доходите на хората от заплати нарастват с 16% и те вече формират над 56% от парите в семейния бюджет. Следващото най-голямо перо в домакинските бюджети са пенсиите. Те нарастват с 11,8% и имат дял от 27,3% от всички доходи на домакинствата. Като се добавят помощите за деца, обезщетенията за безработица и другите социални плащания се оказва, че над 30% от всичките пари на домакинствата в страната идват от държавната хазна.

Увеличават се доходите, които хората получават от собственост, като например отдаване на жилища под наем и земя под аренда. Доходите от собственост са нараснали с 31% за година, но те все още формират само 1,1% от семейните бюджети.

С нарастването на доходите намалява необходимостта на хората да взимат кредити или да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет.

 

На трапезата

Ядем по-малко хляб, повече зеленчуци

Расте консумацията на месо и мляко

С повишаването на доходите се променя и потреблението на основните храни от домакинствата. Хората ядат по-малко хляб, но хапват повече плодове и зеленчуци. През последното тримесечие на миналата година всеки българин е изял средно по 12,8 кг. плодове и 16,8 кг. зеленчуци, при съответно 12,4 кг. и 14,8 кг. година по-рано, обявиха от НСИ.

Същевременно потреблението на хляб и тестени изделия е намаляло от 21,5 кг. на 20,6 кг. на човек за тримесечието. Хората ядат и повече месо и прясно мляко – по 9,4 кг. и 4,4 литра на човек, при 9,1 кг. и 4,1 литра година по-рано.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.