Управителният съвет на Съвета на ректорите се събира днес, за да обсъди предложението на правителството да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти (държавна поръчка) в държавните висши училища. За целта ще бъдат инициирани промени в Закона за висшето образование, съобщиха от правителствената пресслужба. 

Ще излезем с общо становище по темата, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пo БНР. Той допълни, че на срещата ще бъдат обсъдени и други проблеми, свързани с начина на финансиране на университетите и исканията към новия бюджет. Има по-голям потенциал за разговори с управляващите, смята той. 
Идеята за отпадане на таксите за студентите, учещи държавна поръчка, ректорът коментира:

"Почти всички ректори бяха на срещата в Министерския съвет, когато беше анонсирана идеята за отпадането на таксите. Всъщност те не отпадат, а се компенсират от държавния бюджет. Тази мярка е насочена повече към студентите, не толкова към университетите, с цел да се улесни достъпа до висше образование за социално слаби категории и хора, които нямат такива възможности за доходи". 

Мярката обхваща всички около 180 хил. студенти, които учат държавна поръчка, подчерта проф. Димитров. По думите му платеното обучение остава. 

"Няма голяма промяна за университетите. Дали те ще получат тези пари от студентите или от бюджета, горе-долу нещата са едни и същи", обясни той. 

Правителството явно разполага с такъв ресурс, има консенсус в управляващото мнозинство за подобен ход, отбеляза ректорът на УНСС в интервю за предаването "Преди всички". И добави:

"Ако тръгнем да търсим алтернативно използване на тези средства - те са около 120-150 млн. за компенсация, може би ще отидем в друга посока. По-добре е да търсим цялостно решение на въпроси, свързани с финансирането на висшето образование. Днес с това ще се занимава и Управителният съвет. Тези въпроси стоят, сега е моментът те да бъдат поставени. Към края на годината вече ще е късно, защото проектобюджетът е готов и трудно се правят промени в методиката и начина на планиране. Моето виждане е да търсим цялостно решение на тези проблеми, а това е една от мерките, която би могла да стимулира и достъпа на младите хора до висше образование, но обвързано с качеството на висшето образование".

Според него със сигурност има и друга алтернативна употреба на тези средства, но това е правителствена политика: 

"Нашето искане беше да се разглеждат комплексно нещата. Идеята е да се търсят допълнителни средства, а не да противопоставяме алтернативното използване на тези пари". 

По думите му бройките за държавна поръчка остават същите. В този смисъл си остава и същият начина на прием.

Матурата е по-универсален изпит, който предполага едно и също качество на кандидатите, коментира проф. Димитров. Според него ако всеки университет си прави свои изпити и оценки, системата съвсем може да бъде изкривена. Някои университети и специалности, където има по-голям наплив от кандидат-студенти, правят допълнителни изпити към матурата, което улеснява селекция, обясни той. По думите му обаче проблемът е, че преди са кандидатствали около 100 хил. души, а сега - 40 хил., а капацитетът на университетите е почти същият. 

За УНСС ректорът подчерта, че имат повече кандидат-студенти отколкото могат да приемат. Студентите, които искат да учат при нас, трябва да са спокойни, че имат добро развитие и почти 100% реализация, изтъкна той.