Независимата кандидатура на Робърт Кенеди-младши за Белия дом беше подкрепена от хаоса в Демократическата партия и недоволството от двама познати кандидати. Но странни заглавия, нов опонент и ограничени пари го карат отново да започне дас е бори за подкрепа.

Неотдавнашното признание на 70-годишния мъж за изхвърляне на мъртва мечка в Сентръл парк е само последният странен обрат в кампания, която вече беше отслабнала в анкетите.

Кенеди изглежда решен да тества твърдението, че няма такова нещо като лоша реклама.

В опит да изпревари дълъг профил, публикуван в понеделник в списание New Yorker, той пусна видео, в което обсъжда инцидент с мече преди десетилетие – и малко вероятната поредица от събития, които последваха.

Във видеото Кенеди разговаря с актрисата и комик Розан Бар. Той описва как е гледал близка кола да блъска и убива мече, докато бил на еднодневна екскурзия на лов със сокол. По думите му първоначално искал да прибере мъртвото животно вкъщи и да го одере. След като графикът му се променил обаче, той реши да изхвърли трупа в Сентръл парк в Ню Йорк - заедно със стар велосипед, в опит да изглежда като инцидент с велосипед.

Когато друг човек откри мечката и велосипеда на следващия ден, това стана водеща история в таблоидите в Ню Йорк и телевизионните новинарски програми.

Целият епизод, който звучи като младежка шега, която се е объркала, но се е случила, когато кандидатът е бил на 60, е странен. Снимката, публикувана в New Yorker, на която Кенеди-младши позира с мъртвата мечка. Планираното одиране и изяждане. Последното място за почивка на животното в известния градски парк на Ню Йорк. Дори самото видео с Бар, която самата е била въвлечена в повече от няколко противоречия, държаща чаша чай и кимайки, докато Кенеди разказва историята си.

Неговото обяснение, че решението да прибере мъртвата мечка е неговият малък "реднек момент“, не е съвсем подходящо за племенника на бившия президент Джон Кенеди – член на американска политическа династия, пишат от BBC.

Всичко това обаче е стандартна цена за Кенеди, чиито водещи новинарски редове по време на кампанията му се промениха от скандални до обикновени странни.

През май New York Times публикува статия, в която разкрива, че той е казал на адвокати, участващи в бракоразводното му дело през 2012 г., че страда от проблем с паметта, свързан с мъртъв мозъчен паразит.

В средата на юли Кенеди изпрати извинение на бивша семейна бавачка, след като списание Vanity Fair публикува история, в която тя го обвини в нежелани сексуални прояви.

„Нямам спомен за този инцидент, но се извинявам искрено за всичко, което някога съм направил, което ви е накарало да се почувствате неудобно“, написа той.

В коментари пред медиите той каза, че статията във Vanity Fair съдържа много „боклуци“, но призна, че е имал „много, много буйна младост“ и че „не е църковно момче“.

Имаше момент по-рано тази година, когато Кенеди – който стартира независимата си кандидатура за президент, след като първоначално се кандидатира за номинацията на Демократическата партия – събираше средно около 15% от гласовете в анкетите за президентски предпочитания. Той за малко не успя да се класира за първия президентски дебат в края на юни.

Изглежда, че Кенеди печели от недоволството на избирателите както от Доналд Тръмп, така и от Джо Байдън. Неговото представяне съчетаваше антисистемна и антикорпоративна реторика с либерални социални позиции и голяма доза екологизъм и спорен скептицизъм по отношение на ваксините.

С мрачното представяне на Байдън по време на този първи дебат, вратата можеше да се отвори за Кенеди да си пробие път в американския политически разговор. Но вместо това той на практика изчезна от процеса на президентската кампания, пишат от BBC.

Той е похарчил малко за реклама и масова организация. Най-големите му заглавия включваха гореспоменатите мозъчни червеи, обвинения в сексуален тормоз и приключения с мече.

Междувременно подкрепата му в социологическите проучвания спадна до ниските едноцифрени числа.

Според Клифърд Йънг, президент на Ipsos public affairs, упадъкът на Кенеди е бил неизбежен, дори и без всички разсейващи заглавия.

„Той беше протестен вариант“, обяснява Йънг. „Имаше голямо безразличие по отношение на двамата кандидати. Хората не харесваха нито един от двата избора и това беше израз на безразличие или презрение.”

Сега, казва той, демократите и републиканците са консолидирали политическата си подкрепа.

Кенеди беше в Милуоки, Уисконсин, по време на Републиканската национална конвенция в края на юли, където проведе телефонен разговор с бившия президент. Според съобщения в медиите Кенеди е предложил да подкрепи бившия президент в замяна на роля в следващата му администрация.

На този етап изглежда малко вероятно Кенеди да предизвика голям интерес, когато американците се отправят към урните през ноември. Дори едно скромно представяне обаче може да наклони президентската надпревара, ако тази подкрепа дойде в един от ключовите щати на бойното поле, където независимият кандидат е в бюлетината.

През 2016 г. кандидатът на Зелената партия Джил Стайн получи повече гласове от разликата между Тръмп и Хилари Клинтън в Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган – трите решаващи щата в тази надпревара. Ако част от подкрепата на кандидата на Зелената партия Ралф Нейдър във Флорида беше отишла при демократите, Ал Гор щеше да спечели Белия дом през 2000 г

Йънг обаче обяснява, че привлекателността на Кенеди е различна от тези двама забележителни кандидати на Зелената партия. Той дърпа най-вече от недоволния център на американската политика – избиратели с ниска склонност, които се накланят леко надясно.

Кандидатите на Зелената партия, от друга страна, нанасяха щети на демократите, като дърпаха почти изключително от левицата.

Кенеди все още може да изиграе ролята на спойлер, но това ще трябва да бъде още едно изключително близко състезание. А междувременно шансът му да оформи посоката на кампанията си в по-голям мащаб изглежда е погребан под лавина от странности.