Един академичен поглед на случващото се в България от професор по обществени комуникации и информационни науки. Разбираемо ли за хората говорят политиците? В един глас ли говори правителството или разнопосочно - всяка партия си има свое мнение? Има ли добри оратори в парламента? Как да се борим с фалшивите новини, които ни заливат? И кои са препъникамъните пред четворната коалиция? За всичко това разговаряме с професора от Нов български университет Росен Стоянов.

- В един глас ли говори правителството или има нюанси в мненията на министрите от четирите партии в коалицията, професор Стоянов?
- На първо място трябва да се отбележи фактът, че се появи фигурата на говорител на правителството, но от друга страна и странното обстоятелство, че въпросната дама се изявява и като началник на политическия кабинет на министър-председателя. Трудно може да сме сигурни дали това е смесване на функции или изначално объркване на колегите в медиите, които я представят и по единия, и по другия начин. Разбира се, примери да разнопосочно говорене - както официално, така и в социалните лични профили на представители на този кабинет, са налични и не малко. Съвсем друг е въпросът това доказателство за какво е - за свободата да тълкуваш уговорената независимост според коалиционното споразумение на отделните министри по ресори или липса на единна комуникационна стратегия на правителството. Съдейки по резултатите и реакциите на журналисти, коментатори и анализатори, според мен е по-скоро второто. Примерът с недоразумението около бившият вече министър на отбраната е повече от красноречиво доказателство за това.

- Достатъчно ясно и разбираемо ли си изразяват позициите министрите или се налагат допълнителни обяснения и тълкувания?
- Допълнителните обяснения, тълкувания, пояснения винаги водят до усещането за недобре премислена първоначално комуникация. Това от своя страна винаги води до манипулативни интерпретации в общественото пространство, до даване на възможност на опозицията да критикува липсата на единомислие и единоначалие, но и до усещане за дефицит и на ясна визия, цели и задачи за реализиране на конкретни политики в тяхната единна цялост.

- Кой е най-речовитият министър и на кого не се чува гласът? А кой според вас говори много без да каже нищо съществено?
- За да не засегна нечии чувства ще си позволя да отговоря на този ваш въпрос позитивно - най-разбираем, прагматичен, точен в изказа е министърът на енергетиката Николов, най-нарочно експресивен и импулсивен в говоренето си е министърът на транспорта Събев, най-дефиниращ и официален е министърът на вътрешните работи Рашков, а най-много грешки, лапсуси, нов говор и недоизказаност можем да намерим почти във всяко изявление на самия министър-председател, и то не само когато говори на български език.

- Да, вече е общо мнението, че премиерът Петков има проблем със структурирането на изреченията си и оттам мисълта му е объркана, и трудно се разбира казаното от него - и на български, и на английски. Вече дори го сравняват с Димитър Пенев и Валери Божинов. На какво според вас се дължи това и поправимо ли е?
- Ако мога, бих си позволил да не отговарям на този въпрос. Все пак, добронамерено погледнато, това най-вероятно се дължи на дългите години живот извън България и ползването на професионално, всекидневно ниво, дори в семейна среда, на език, различен от българския.

- Как се справя говорителката на правителството Лена Бориславова със задълженията си да тълкува и обяснява какво точно е искал да каже премиерът? Ако можете, направете сравнения с други, заемали този пост през годините.
- Да. Справя се дори и в сравнителен план добре. За съжаление не са много примерите, с които можем да търсим аналогия в българската политическа практика, с изключение на Михаил Михайлов (кабинет на Иван Костов) и Антон Кутев (кабинет на Стефан Янев), за които се сещам веднага. Разбира се, важната позиция на говорител на политически кабинет, на институция или организация е дотолкова всъщност неглижирана у нас, че този факт буди преди всичко учудване. Искрено се надявам все повече млади хора, както е в случая с Бориславова, да бъдат канени и да се заемат с тази нужна, професионална и експертна дейност.

- Има ли според вас добри оратори в парламента? От управляващите и от опозицията. Кои са по-подготвени? Каква трябва да бъде речта на депутатите - по-академична или на по-народен език?
- Със сигурност речта на депутатите в Народното събрание трябва да е парламентарна. Официална, церемониална дори. Уважението, най-вече към институцията, е въпрос в крайна сметка на образованост и проява на интелект. Уважението към колегите депутати, от друга страна, е проява на елементарно семейно възпитание. Несъмнено, онези депутати, които имат предишен и по-дълъг парламентарен и политически опит, притежават и по-голямо самочувствие в своите вербални изяви от трибуната в пленарната зала. Със сигурност обаче трябва да се работи по темата, най-вече що се отнася до нарочните речи, обръщения, изявления. И тук, още една неглижирана у нас професия и фигура - тази на спийчрайтъра, извинете, че е транслитерирано - засега липсваща, но с огромен потенциал. И да - добри оратори в българската политика и парламент винаги е имало и със сигурност ще има и в бъдеще.

- Къде според вас се разминаха президентът Радев и доскорошните му фаворити Кирил Петков и Асен Василев? Има ли шанс новият политически проект на Радев - партия на бившия военен министър Стефан Янев?
- Дали си разминават? И дали проектът на Янев е проект на президента? Два въпроса, отговорите, на които знаят само споменатите персони. Ние можем единствено да интерпретираме и спекулираме с наличната в публичното пространство информация. Да не забравяме, че понякога някой трябва да свърши една, да я наречем, първична работа на терен... Едно е ясно - силната политическа фигура през последните две години вече е друга, и не е партия, а отново персона.

- Остана ли нещо от предизборните обещания на „Продължаваме промяната“ за нулева толерантност към корупцията и пълна прозрачност? Тези понятия не се ли изпразниха от съдържание доста отдавна?
- Разбира се, че винаги когато ползваш клишета в предизборната си кампания, рискуваш. Рискуваш да останеш в рамките на популизма и извън рамките на политическата реалия. Избирането на акцент и превръщането му в комуникационен лайтмотив в конкретния случай, може, а и се оказа, доста лесна мишена за атака от страна на опозицията. Нима трябва да сме с нулева толерантност само към корупцията? Ами към кражбите, към насилието във всичките му форми, ами към лъжата, и т. н., и т. н.
- Кой спечели според вас от арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова? Управляващите или опозицията?
- Сигурен съм кой загуби - всички ние. Печалбата, дори и да има такава, ще е само конюнктурна, временна и несигурна. Този акт бих определил по-скоро като опит за десакрализиране на публичния образ на Борисов, опит за доказване на това, че и той може да бъде „ранен“ имиджово и репутационно. Че „Никой не е над закона“ е ясно, но случаят бе използван повече, за да припомни, че „Никой не е недосегаем“.

- Какво може да разтресе управляващата коалиция - изборът на шеф на БНБ, искането на ДБ и ГЕРБ за доставка на оръжия на Украйна или нещо друго?
- Управляващата коалиция вече има вътрешнокомуникационни проблеми и дефицити. Към това нека да прибавим и трудното общуване с публиките навън. Към тези две теми от последните дни бих прибавил и предлаганата драстична реформа във висшето образование - тема, по която явно няма постигнат консенсус, и която може да се окаже също така един невидим препъни камък.

- Имала ли е България „велик комуникатор“ и ако да - кой или кои?
- По-лесно е да си припомним държавници като Стефан Стамболов и Константин Стоилов, отколкото велики български политически оратори. За съжаление в най-новата ни история политическият прагматизъм надделява необходимостта от вербализиране на политиката.

- Живеем във времето на фалшивите новини. Как трябва да им се противодейства и възможно ли е това вече? А на хибридната война срещу България?
- Справянето с предизвикателствата на дигиталния свят всъщност е новото нормално в политиката - предефинира нето на информация и комуникация в интернет пространството, почти изчезващата рамка и разлика между потребител и медиа, между маса и общество, и т. н. задължават създаването на нови концепции, експертиза и професионализъм от нов порядък, ресурсно обезпечаване на научния подход. И много мислене, а и четене. Но дали на новите политици им остава време и за това.

- Да се върнем на предлаганата реформа във висшето образование. Как ще коментирате идеята за сливане на университетите? Не са ли все пак много вузовете в България и какви специалисти излизат от тях? Ще допринесе ли това сливане да се придвижим по-напред в световните класации?
- Механичното „сливане“ на държавните университети няма да доведе до нищо съществено в качествено отношение. Дори и в образованието въпросът с ресурсното осигуряване и конкурентното начало трябва да е винаги на преден план. Към настоящия момент концепцията за оценка на качеството например е принципно погрешна. За съжаление опитите за реформи във висшето образование от последните години налагат по-скоро технократски, а не академичен подход. Нека да ви дам само един пример за сбърканата логика в опитите за промени в тази сложна материя - от една страна е т. нар. академична автономия, а от друга конюнктурния политически интерес. Според мен трябва да се даде свобода на избора и инициативността на академичните ръководства, но и да се преоцени държавната субсидия във висшето образование като цяло.

- Какво би станало, ако за шеф на БНБ бъде избран кандидат, подкрепен от опозицията?
- Губи се инерцията на първоначалната еуфорична подкрепа за така наречената „промяна“, губи се легитимност на движещата политическа сила, губи се фокус в идеята „ние, новите, сме по-добри“.

- За генерален директор на БНТ също се очаква битка. Възможно ли е все пак четирите партии да стигнат до обща кандидатура?
- Виждате как една след друга „изкачат“ длъжности и институционални и държавни позиции, явно предварително неуговорени в коалиционното споразумение. Всяко такова обществено събитие ще бъде придружено от възможности за политически сътресения и може да се превърне в малкото камъче, което да преобърне колата. А това е поредното доказателство, че в управлението на държавата, освен добри намерения, са необходими прозорливост и политически опит.

- Значи според вас назначенията ли ще бъдат големият препъникамък пред бъдещето на четворната коалиция?
- Вече се забелязва прехвърлянето на искри в това отношение. И ако засега коалицията на компромиса удържа „фронта“, то несъмнено в краткосрочно бъдеще подобни ситуации могат да доведат и до възникване на неприемливи изисквания за компромиси, а оттам и до появата на достатъчни за денонсиране на коалиционното споразумение принципни различия.

Нашият гост

Росен К. Стоянов е професор по обществени комуникации и информационни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Има над 300 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, реализира се и в подготовка на политически кампании.
Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет.