Причината е високата основна лихва, определена от централната банка

Руската икономика може да се изправи пред шок, който ще бъде придружен от спад в производството, корпоративни фалити и неплатежоспособност в резултат от антиинфлационната политика на Централната банка на Русия, която повиши основния лихвен процент до 21%. Това предупреждават от тамошния Център за макроикономически анализи и краткосрочни прогнози (ЦМАКП), пишат Интерфакс и РБК. 

„Сегашното високо ниво на основния лихвен процент и очертаните от Централната банка перспективи за неговото по-нататъшно повишаване създават риск от икономическа рецесия и срив на инвестициите в близко бъдеще. Може да се каже, че тази политика е само ограничено ефективна намаляване на инфлацията – но носи неприемливо високи рискове от провокиране на рецесия и дисбаланс на възпроизводствените процеси в реалния сектор, особено в нискорентабилните сектори и секторите с дълги срокове на изпълнение на проекти (предимно в машиностроенето)”, се казва в обзора на Центъра, озаглавен "За рисковете от стагфлация в руската икономика“.

„В резултат на действията на Централната банка руската икономика всъщност е изправена пред заплахата от стагфлация – едновременна стагнация (или дори рецесия) и висока инфлация“, посочват анализаторите.

Според тях, за да се избегне заплахата от преминаването към отрицателни темпове на растеж на БВП, основната лихва трябва да бъде намалена до приблизително 15-16% до средата на 2025 г.

Експертите цитират и данни от скорошно проучване на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, според които през третото тримесечие делът на компаниите, изправени пред неплащания от контрагенти, рязко се е увеличил - от 22% на 37%. „Ръстът на взаимните неплащания в икономиката, освен удар върху производството, ще доведе до намаляване на прозрачността на бизнеса и може да предизвика негативни социални последици“, отбелязват икономистите.

В доклада по-специално се отбелязва, че „при текущото ниво на безрискова доходност, инвестиционните проекти със средни периоди на изплащане (до 5 години) трябва не само задължително да достигнат възвращаемост в рамките на този период, но също така да носят обща нетна печалба от поне 130% от средствата, инвестирани в началото - в противен случай те губят икономически смисъл за своите инициатори.”

"Финансовите ограничения върху растежа на производството станаха ключови – делът на компаниите, отбелязващи липсата на финансови ресурси като ограничител на растежа, е 47%, докато тези, които отбелязват скъпото кредитиране, са 44%, като и двата показателя нарастват с бързи темпове. Делът на тези, които са посочили като основен ограничител липсата на квалифицирана работна ръка, вече е малко по-нисък (42%)", се посочва още в доклада на ЦМАКП.

Според оценките в него, делът на производствените предприятия, при които тежестта на лихвените плащания върху печалбите е на рисково ниво, ще се удвои до края на годината и ще надхвърли 20% - всяко пето.

В същото време Централната банка не може да ограничи инфлацията с помощта на висок основен лихвен процент, тъй като значителна част от увеличението на цените е свързано с фактори, които не се влияят от динамиката на търсенето, а са причинени от шокове в предлагането: сезонни увеличения на цените на храните, повишени тарифи за услуги, повишена сложност на логистиката и международните плащания.

Високият основен лихвен процент води до увеличаване не само на лихвите, но и на мащабните „квазилихвени“ разходи на производители и продавачи - лизингови плащания за транспортно и друго оборудване, наем на търговски и складови площи, пишат икономистите.

„Може да се твърди, че тази монетарна политика е само ограничено ефективна за намаляване на инфлацията, но носи неприемливо високи рискове от провокиране на рецесия и дисбаланс на възпроизводствените процеси в реалния сектор, особено в нискорентабилните сектори и секторите с дълги периоди на изпълнение на проекти (предимно в машиностроенето)“, подчертават от ЦМАКП.

Банката на Русия има диаметрално противоположни мнения в сравнение с анализаторите на ЦМАКП - ръководителят й Елвира Набиулина заяви на пресконференция през септември, че лихвеният процент се повишава именно за да се избегнат рисковете от стагфлация и не губи своята ефективност.

„Всички централни банки, и не само централните банки, но и правителствата се страхуват от този сценарий“, така че в ситуация на икономическо прегряване и недостиг на работна ръка „е много важно да се избегне този сценарий“, каза Набиулина.

В същото време Централната банка призна, че темпът на растеж на БВП на Русия през 2025 г. ще се забави до 0,5-1,5%, но това все пак ще бъде растеж, а не спад.