Андрей Бабиш: Не разбирам защо Гърция е в Шенген, а България – не

Бомба избухна в златарско ателие в Бургас Версията е сплашване, не е откраднат и грам злато

Борисов и Тимерманс обсъдиха приоритетите на българското председателство

Общинският съвет на Варна реши: Без референдум за Морската градина

За първи път жена спечели карибското приключение на Poker Stars

Вятърът събори дървета, повреди покрив на кметство

Удължиха забраната за движение на автомобили над 12 т. през Котленския проход

Проф. д-р Силва Андонова става национален консултант по интервенционална неврология

Горанов: Няма манипулации на системата на митниците БАЦИС През юли 2018 г. ще приключи отстраняването и на последната критика от доклада на ДАНС, обяви Георги Костов

Изненада: „Керала“ и Бербатов се разделят

24 души са арестувани в Турция по подозрение в „терористична пропаганда“ срещу военната операция в Сирия

68-годишна загина, мъжът й с опасност за живота заради забравени котлони

Св. Синод: Истанбулска конвенция отваря широко вратите към морален разпад БПЦ призова парламента да не ратифицира споразумението

Грабител изтърси портфейл от чанта

Илияна Йотова: Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС

Салафитите в Европа не могат да бъдат спрени с марксистките лозунги

Крайностите винаги свършват болезнено, но не се ли открие баланс, са единственият инструмент

Тероризъм, ислямски фундаментализъм, екстремизъм, ислямизъм и пр. са все термини, които ни заливат от всички информационни канали и често се използват за едно и също, макар и всеки един от тях да има различно значение. Разлика не правят нито журналистите, нито зрителите и читателите. Не е и толкова важно. Друго създава огромен проблем в обществата в Европа.

Събитията от последните години, свързани с терористичната организация на Осама бин Ладен – „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ объркват хората от т. нар. западна цивилизация. От една страна се възпламеняват крайните ксенофобски настроения, а от друга се проявяват и съвременните леви либерали, част от които открито си признават, че са марксисти.

В главата на средностатистическия гражданин на Европа цари хаос. От една страна му се обяснява, че ислямът е религия на мира, а от друга, че всички мюсюлмани са кръвожадни.

Истината, както винаги, е по средата. Както във всяка монотеистична религия, в исляма също има различни направления, повечето от които могат да се квалифицират спокойно като секти. И най-страшно е течението на салафитите.

Етимологично думата идва от „ас салаф ал салих“, което в превод означава „праведните предци“. С други думи, става въпрос за връщане към „чистия ислям“. Исторически течението възниква по време на халиф Маамун (813-833 г.) В края на XII век течението отново набира сила, благодарение на сирийския богослов Ибн Таймия, който е наричан от някои „баща на съвременния салафизъм“. Той оставя огромна следа, като допълва теоретично това крайно течение в исляма. Таймия не само разширява смисъла на джихада, но и го поставя над петте стълба на исляма.

Богословът апелира за ясно разграничаване на мюсюлманите от всички други хора. Противопоставя се на имплементирането на каквито и да било принципи от другите религии и твърди, че животът на мюсюлманите започва тогава, когато те постигнат пълно различие с немюсюлманите.

Външната политика също е засегната в един от трудовете му – „Законодателна политика“. Той приема съществуването само на два вида субекти – къща на исляма и къща на войната. Не се допуска компромисно отношение, както някои теоретици по-късно въвеждат и понятието „къща на договора“, което допуска мирни отношения с опонентите, стига това да носи ползи и дивиденти на ислямското общество.

Почти всички терористични ислямски организации, познати от XX и началото на XXI век, могат да се квалифицират като салафитски. Макар и възникнали в различни условия и със специфични цели, могат да се откроят някои основни принципи на салафизма, които са универсални.

Основен принцип на салафитите е пълното отричане на всички науки, които използват рационален подход и напълно отхвърлят древногръцките мислители. Голяма част от теоретиците наричат подобна философия „спекулативна теория“. Отхвърлят се и всички политически идеологии и модели, понеже са продукт на светската мисъл. Според тях единственият, който трябва да управлява е Аллах, който е предопределил съдбата и никой няма право да дели тези функции с него.

По отношение на икономическите възгледи и ролята на държавата, течението може да се квалифицира като солидарно и социално. Според салафитите, хората трябва да получават приблизително еднакви доходи, като роля на държавата е да ги преразпределя.

При салафитите има ясни правила по отношение на ежедневието и бита. Отхвърлят се всички предмети на „лукса“, като парфюмите например. Забраняват се изкуствата, които не кореспондират пряко с вярата. Жените на „правоверните“ мюсюлмани би следвало да не посещават публични места и предимно да стоят у дома.

Отношението на салафизма към разбирането на термина „цивилизация“ е строго определено. За представителите на течението на практика съществува само една цивилизация и това е ислямската. Всички други хора са част от джихилийската, което ги прави просто невежи.

От изключително важно значение е отношението на салафитите към медиите. Според тях, тези инструменти са важен елемент от борбата с неверническата пропаганда и настояват една ислямска държава да поддържа собствени телевизия, радио, преса и пр. Салафитите призовават журналистите да използват „чист“ език, който да е изчистен от съвременна лексика и да се придържат към кораническата.

Дотук стана ясно, как мислят тези хора, какво искат и какво ги различава от „западните“ хора. Всичко е достатъчно плашещо и неразбираемо. По данни на Американския институт за национални изследвания от 2009 година, салафитите по света са над 50 милиона души. Последващите данни сочат, че това е най-бързо разрастващото се движение в исляма.

По данни на университета „Джордж Вашингтон“, в Германия живеят 5 хил. салафити, а във Франция между 15 и 17 хил. По данни на френската полиция, през 2015 г., 90 от 2500 разследвани организации са салафитски, което е двойно повече в сравнение с пет години по рано.

В Германия по оценки от немското вътрешно разузнаване от 3800 души, през 2011 г. до 7500 души през 2015 г., се идентифицират като салафити.

След терористичните атаки в емблематични европейски градове, се заговори за ислямистки гета – нещо, което никога не е било коментирано в публичното пространство преди това. Сякаш никога ги е нямало. Още по-страшното – повечето терористични атаки в Европа от последните години, са извършени от европейски граждани, пристигнали тук от предходни бежански вълни. Изводът е ясен – неуспешна интеграция.

Трябва да е ясно, че салафитите в Европа не могат да бъдат спрени с марксистките лозунги и левичарските сентенции на съвременните либерали. Само със силата на разума. „Силата на разума“ е заглавието и на една книга, написана от една заклета потомствена левичарка, която осъзнавайки греховете на съратниците си и се превръща в най-големия ксенофоб по отношение на исляма – Ориана Фалачи. Крайностите винаги са вредни и свършват болезнено, но не се ли открие баланс, са единствения инструмент.

 

* Авторът е политолог, политически консултант, част от Платформа за десни идеи “Мисъл”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Че са кръвожадни копелета мюсюлманите-това е неоспорим факт.Не очаквайте добри дела от тях!

  2. статията просто описва какви идиоти (още от 75та) са европейските говеда…
    силата на разума е шизофреничен лозунг, влизащ в противоречие със забраната на книгата на австрийския художник още след края на войната…
    няма смисъл да коментирам удоа меркел и простите кьолнски крави.

  3. Че то никой не се и опитва да ги спре с марксистки лозунги. По-скоро от Труд се мъчат да си вдигнат рейтинга заедно със руската пропаганда, на гърба на Европа.

    1. Ти па, де видя „гърба на европа“. От поне 50 години европата е единствено голям задник.

  4. Пичове,ще ви клатят дорде сами не пожелаете новия съюз на червените сатанисти, който днес се оглавявва от шайката на лилипутите.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.