Салафитите в Европа не могат да бъдат спрени с марксистките лозунги

Крайностите винаги свършват болезнено, но не се ли открие баланс, са единственият инструмент

Тероризъм, ислямски фундаментализъм, екстремизъм, ислямизъм и пр. са все термини, които ни заливат от всички информационни канали и често се използват за едно и също, макар и всеки един от тях да има различно значение. Разлика не правят нито журналистите, нито зрителите и читателите. Не е и толкова важно. Друго създава огромен проблем в обществата в Европа.

Събитията от последните години, свързани с терористичната организация на Осама бин Ладен – „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ объркват хората от т. нар. западна цивилизация. От една страна се възпламеняват крайните ксенофобски настроения, а от друга се проявяват и съвременните леви либерали, част от които открито си признават, че са марксисти.

В главата на средностатистическия гражданин на Европа цари хаос. От една страна му се обяснява, че ислямът е религия на мира, а от друга, че всички мюсюлмани са кръвожадни.

Истината, както винаги, е по средата. Както във всяка монотеистична религия, в исляма също има различни направления, повечето от които могат да се квалифицират спокойно като секти. И най-страшно е течението на салафитите.

Етимологично думата идва от „ас салаф ал салих“, което в превод означава „праведните предци“. С други думи, става въпрос за връщане към „чистия ислям“. Исторически течението възниква по време на халиф Маамун (813-833 г.) В края на XII век течението отново набира сила, благодарение на сирийския богослов Ибн Таймия, който е наричан от някои „баща на съвременния салафизъм“. Той оставя огромна следа, като допълва теоретично това крайно течение в исляма. Таймия не само разширява смисъла на джихада, но и го поставя над петте стълба на исляма.

Богословът апелира за ясно разграничаване на мюсюлманите от всички други хора. Противопоставя се на имплементирането на каквито и да било принципи от другите религии и твърди, че животът на мюсюлманите започва тогава, когато те постигнат пълно различие с немюсюлманите.

Външната политика също е засегната в един от трудовете му – „Законодателна политика“. Той приема съществуването само на два вида субекти – къща на исляма и къща на войната. Не се допуска компромисно отношение, както някои теоретици по-късно въвеждат и понятието „къща на договора“, което допуска мирни отношения с опонентите, стига това да носи ползи и дивиденти на ислямското общество.

Почти всички терористични ислямски организации, познати от XX и началото на XXI век, могат да се квалифицират като салафитски. Макар и възникнали в различни условия и със специфични цели, могат да се откроят някои основни принципи на салафизма, които са универсални.

Основен принцип на салафитите е пълното отричане на всички науки, които използват рационален подход и напълно отхвърлят древногръцките мислители. Голяма част от теоретиците наричат подобна философия „спекулативна теория“. Отхвърлят се и всички политически идеологии и модели, понеже са продукт на светската мисъл. Според тях единственият, който трябва да управлява е Аллах, който е предопределил съдбата и никой няма право да дели тези функции с него.

По отношение на икономическите възгледи и ролята на държавата, течението може да се квалифицира като солидарно и социално. Според салафитите, хората трябва да получават приблизително еднакви доходи, като роля на държавата е да ги преразпределя.

При салафитите има ясни правила по отношение на ежедневието и бита. Отхвърлят се всички предмети на „лукса“, като парфюмите например. Забраняват се изкуствата, които не кореспондират пряко с вярата. Жените на „правоверните“ мюсюлмани би следвало да не посещават публични места и предимно да стоят у дома.

Отношението на салафизма към разбирането на термина „цивилизация“ е строго определено. За представителите на течението на практика съществува само една цивилизация и това е ислямската. Всички други хора са част от джихилийската, което ги прави просто невежи.

От изключително важно значение е отношението на салафитите към медиите. Според тях, тези инструменти са важен елемент от борбата с неверническата пропаганда и настояват една ислямска държава да поддържа собствени телевизия, радио, преса и пр. Салафитите призовават журналистите да използват „чист“ език, който да е изчистен от съвременна лексика и да се придържат към кораническата.

Дотук стана ясно, как мислят тези хора, какво искат и какво ги различава от „западните“ хора. Всичко е достатъчно плашещо и неразбираемо. По данни на Американския институт за национални изследвания от 2009 година, салафитите по света са над 50 милиона души. Последващите данни сочат, че това е най-бързо разрастващото се движение в исляма.

По данни на университета „Джордж Вашингтон“, в Германия живеят 5 хил. салафити, а във Франция между 15 и 17 хил. По данни на френската полиция, през 2015 г., 90 от 2500 разследвани организации са салафитски, което е двойно повече в сравнение с пет години по рано.

В Германия по оценки от немското вътрешно разузнаване от 3800 души, през 2011 г. до 7500 души през 2015 г., се идентифицират като салафити.

След терористичните атаки в емблематични европейски градове, се заговори за ислямистки гета – нещо, което никога не е било коментирано в публичното пространство преди това. Сякаш никога ги е нямало. Още по-страшното – повечето терористични атаки в Европа от последните години, са извършени от европейски граждани, пристигнали тук от предходни бежански вълни. Изводът е ясен – неуспешна интеграция.

Трябва да е ясно, че салафитите в Европа не могат да бъдат спрени с марксистките лозунги и левичарските сентенции на съвременните либерали. Само със силата на разума. „Силата на разума“ е заглавието и на една книга, написана от една заклета потомствена левичарка, която осъзнавайки греховете на съратниците си и се превръща в най-големия ксенофоб по отношение на исляма – Ориана Фалачи. Крайностите винаги са вредни и свършват болезнено, но не се ли открие баланс, са единствения инструмент.

 

* Авторът е политолог, политически консултант, част от Платформа за десни идеи “Мисъл”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Че са кръвожадни копелета мюсюлманите-това е неоспорим факт.Не очаквайте добри дела от тях!

  2. статията просто описва какви идиоти (още от 75та) са европейските говеда…
    силата на разума е шизофреничен лозунг, влизащ в противоречие със забраната на книгата на австрийския художник още след края на войната…
    няма смисъл да коментирам удоа меркел и простите кьолнски крави.

  3. Че то никой не се и опитва да ги спре с марксистки лозунги. По-скоро от Труд се мъчат да си вдигнат рейтинга заедно със руската пропаганда, на гърба на Европа.

    1. Ти па, де видя „гърба на европа“. От поне 50 години европата е единствено голям задник.

  4. Пичове,ще ви клатят дорде сами не пожелаете новия съюз на червените сатанисти, който днес се оглавявва от шайката на лилипутите.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.