Време за море, любов и още нещо

Лятото по телевизията е време за леки забавления, спрени публицистични предавания и „внезапни“ войни. Тези войни всъщност никак не са внезапни. Хората, които започват войните, знаят прекрасно, че световните медии са във ваканция и тяхната агресия ще мине по-леко по телевизионните екрани.

Към леките забавления вероятно принадлежи показаното в сутрешния блок на Нова - възрастен плувец с белезници на краката и ръцете и напъхан в чувал, преплува басейна. Готов за Гинес! Може и да избяга от затвора Алкатрас, разположен на остров, който май вече е изоставен. България отново ще се прочуе със странните си рекорди. А във връзка с поредното бягство на рецидивист от затвора може някой да се хване за идеята България да стане страната на бегълците и да правим демонстрации пред туристите. Този с белезниците и чувала може да дава уроци на най-големите гангстери в света. Кой ще се хване за идеята, освен Ангелкова.

Като сме тръгнали по линията на иронията, не можем да подминем и бившата зам. - социална министърка, която с удоволствие, чест и гордост се разходи до САЩ с държавни пари. Всичко за нея се каза. Слави я нарече „най-наглата“. Карбовски упрекна Антон Хекимян, че се е сдържал и не я е зашлевил в студиото. Ето един казус от чисто журналистическо естество. Какво щеше да стане, ако Хекимян бе й фраснал един шамар? Ако съдя от „кризисния пиар“, който се разгоря в защита на наглата зам.-министърка, щеше да се постигне обратен ефект. Тя щеше да стане жертва, неправителствени организации щяха да се заемат със защитата й, майките с децата с увреждания щяха да бъдат забравени. Или още по-лошо. Ако съдим по реакциите на Славея, на синдикалиста Димитър Манолов, на вицепремиера Валери Симеонов, майките щяха да бъдат обявени за “обществени врагове“. Впрочем време е нашите читатели, които са и телевизионни зрители, да се научат да различават обективната журналистика от т.нар. „кризисен пиар“. Простичко казано, когато някой известен човек е изобличен публично за някаква своя проява, на помощ идват професионални пиари, които срещу заплащане „измиват“, „ почистват „ образа на провинилия се. Тогава ще научим,че той от малък е свирел на цигулка, обичал е книгите, помагал на възрастните и т.н., та чак до зряла възраст. Като започнат да „четкат” така някого, да знаете, че се е провинил нещо.

Над всичко това обаче е цар Футбол. Откакто като дете се интересувах от футбол и дори без да има телевизия, знаех кой е Ди Стефано, кой е Пушкаш. Виждахме образите им само за кратко в кинопрегледите, черпехме информации от изданията на БТА, от списание „В защита на мира „ и други такива източници. А сега гледаме всичко. Имам усещането, че рядко в България сме имали удобството да гледаме всички мачове без да бягаме от работа или да крадем от съня си. Само, ако сте го забелязали, потока на напускащите работа е някъде към 14. 30 часа. Да живее телевизията! Да живее БНТ!

И понеже спортните коментатори ни заливат с анализи и информация, на мен ми остава да погледна на Мондиала само от геополитическа гледна точка. Поемам риска да направя някои предварителни изводи. Страните от така наречения Трети свят играят по-коректно. Фаворитите от Европа не се стесняват да малтретират нападателите, от които се страхуват. Впрочем голям провал имат отборите, които изцяло разчитат на един свой футболист. Става дума за личности като Меси, Неймар, Мо Салах. Опровергава тази тенденция единствено Роналдо. Съдиите доста открито подкрепят точно набедените за фаворити отбори от страните, имат силно представителство във футболните институции. И те засега успяват да се наложат с минимална разлика.

Да не пропусна новината, че като коментатор след пет години се завърна Петела, както е прякорът на Петър Василев, спечелил слава с мачовете, с които се класирахме за световното през 1994 година. И досега се води спор дали той е автор на прочутата фраза „Господ е българин!“ или Николай Колев-Мичмана. Петела се завърна с въпроса „Защо не бяхме заедно хиляда осемстотин и …(не знам колко си) дни“. Той си има, разбира се, и почитатели, и противници. Така е във футбола. Така е и в телевизията. Какво остава пък за футбола за телевизията. Но е факт, че той е личност. И това още веднъж подчертава колко липсват днес личностите сред футболните коментатори. Тези личности, които познаваш от една фраза само. Мъча се сега да позная кой коментира даден мач, за да го цитирам в моя телевизионен преглед. Уви, не успявам.

Впечатлен съм и от масовото присъствие на чужди запалянковци, направили си удоволствието да дойдат в Русия, за да подкрепят своя отбор. Всички със своите национални символи, дрехи, шапки и инструменти. Е, това вече е истински спортен празник. Дано така да бъде до края. Дано не се сбъднат опасенията ми, че са възможни провокации, за да се хвърли сянка на домакинството на Русия. Тогава това ще бъде едно щастливо лято.

Недоброжелателите

Те не липсват, тук са. Нямат много поводи да очернят футболния празник. Чужденците се чувстват добре. Руснаците се държат дружелюбно. Организацията е добра. Затова се впуснаха в свободни съчинения - „какво няма да видят чужденците в Русия.“ Не си го видял, но го има. Хванаха се и на някои неуместни шеги. На рускините били обещани по милион долара, ако забременеят от някой от чуждите футболни звезди. По този начин след двадесетина години Русия щяла да има по наследство силен футболен отбор. Тъпо. А пък някои го взеха и за истина.

От редакцията: Нашият уважаван коментатор Иван Гарелов излиза в заслужена лятна почивка. Неговата рубрика “Телевизионна Панорама” ще се възобнови от началото на септември.