През 2018 г. водещ италиански режисьор направи кинематографична сатира в две части, представяща Силвио Берлускони, който планира завръщането си на премиерския пост.

Озаглавени „Лоро и Лоро 2“, филмите показват как медийният и имотен магнат се наслаждава на партита, пълни с жени, след най-дългия си период на управление. Режисирани и написани в съавторство с Паоло Сорентино, те получиха смесени отзиви и бяха пуснати твърде рано, за да уловят преизбирането на Берлускони в италианския Сенат през 2022 г. и смъртта му на 86-годишна възраст през следващата година.

Сега Тони Сервило, актьорът, който изигра Берлускони, обвини медийната империя на покойния лидер, че е погребала филмите на фона на нарастващите усилия на неговите последователи да популяризират наследството му.

„Филмите се предлагат на френския, немския и британския пазар“, каза Сервило във видео интервю със звездата на Instagram Дарио Мочия. „Ясно е, че филмът е закупен от хора, които нямат интерес той да бъде гледан в Италия.“

Филмите бяха разпространени в италианските кина от Universal Pictures през април и май 2018 г. Mediaset, медийната компания, основана от Берлускони през 1993 г., е закупила италианските права скоро след това. Оттогава филмите не са излъчвани по каналите на компанията и не са достъпни в италианските стрийминг платформи, като DVD-то не се разпространява в страната.

Фабио Виторини, професор по медии в университета IULM в Милано, казва, че филмите може да са били задушени поради тяхната „изключително мощна сатира“. По думите му "те съдържат невероятни сцени, улавящи Берлускони като съблазнителен продавач на мечти“.

С пускането на пазара на Mediaset през 1993 г. Берлускони предложи на италианците по-престижна форма на забавление, изпълнена с луди шоута и жени в бикини, рязко отклонение от спокойната продукция на обществената телевизия RAI. Тя също така консолидира публичния му профил и осигури стартова площадка за избирането му за министър-председател през следващата година.

Твърди се, че той е казал на журналисти в началото на 90-те години, когато медийната му компания е била обвинена в политически подкупи, че е бил „принуден да влезе в политиката или в противен случай са щели да го вкарат в затвора“.

Той „се страхуваше от трагична съдба“, каза бившият му главен помощник Джулиано Ферара пред Vanity Fair. „Защото в Италия имахме много велики лидери, които се самоубиха заради перспективата да бъдат арестувани или други, които се самоубиха в затвора. В тази ситуация той се страхуваше за своята империя. И той реши да влезе в политиката, защото беше много популярен."

Берлускони ръководи правителства от 1994 до 1995 г., от 2001 до 2006 г. и от 2008 до 2011 г., като стана най-дълго управлявалият следвоенен министър-председател на Италия.

Mediaset, част от холдинговата група Fininvest, председателствана от дъщеря му Марина Берлускони, се опита да гарантира, че наследството му няма да се превърне в карикатура, като непрекъснато рекламира името му и го почита през юли с реклами, отбелязващи годишнината от смъртта му.

През изминалата година политици и неговите деца успяха да кръстят улици и площади и дори летище Малпенса в Милано на негово име.

Лоренцо Кастелани, професор по политика в университета Луис в Рим, казва пред The Times, че наследството на Берлускони е внимателно подготвено, защото е „актив“ за италианската десница, като партията Forza Italia, която той основа през 1994 г., продължава да използва прозвището „ президент Берлускони“ на официалното си лого.

„Той е голяма личност, която остави своя отпечатък в страната“, казва Кастелани. „Това го прави мощна марка.“

Сервило пък се надява, че един ден да бъде по-лесно да се види "Лоро" в Италия. „Това е филм, който, когато най-накрая получи шанс да излезе след доста години, вероятно ще има по-добри отзиви.“

Времето на управление на Берлускони беше преследвано от обвинения в корупция и сексуални скандали. През 2013 г. той беше осъден на четири години затвор за данъчни измами, фалшиво счетоводство и злоупотреби, свързани с неговата медийна империя. Той почина от левкемия и му беше дадено държавно погребение.