Саша Безуханова, пред „Труд“: Планът за възстановяване трябва да се доработи

- Г-жо Безуханова, имаме информация, че вие ще сте кандидатът за премиер на „Има такъв народ“ . Как бихте коментирали подобна новина?

-От вас научвам. Не зная как да квалифицирам това – като слух, като провокация. Бих ви посъветвала да не участвате в интрига. Никой не е разговарял с мен и това  не е нещо върху което ще разсъждавам. Не знам откъде имате тази информация. Би ми било любопитно да науча.

- Имаме я от два независими източника.
- Аз лично бих се  радвала да не давате чрез вашата медия път на подобен  тип слухове. Те не ползват и без това доста чувствителната политическа среда. По-скоро, ако мога да си позволя съвет бих предложила да се концентрирате върху това какви възможности на експертно ниво предлагаме ние по темата за развитие на икономиката. В контекста на плана за възстановяване ние разработихме доста експертни предложения, които са публикувани. Създадохме „Учебник по бъдеща история на България“, който дава перспектива за 30 години напред – това е добрият сценарий за развитие на България, ако днес се вземат качествени, отговорни и ориентирани към бъдещето решения, базирани на конкретни решения за реформи и политики.

- От чие име предлагате тези реформи?
- През март стартирахме работа, през юни (б.р. миналата година) официализирахме Коалиция за зелен рестарт чрез иновации. Тя включва представители на иновативния бизнес, учени, организации, които работят експертно по посока на опазване на биоразнообразие, ефективна енергетика и прочее с единствена мисия да направим предложения и да подкрепим експертно подготовката на плана за възстановяване и устойчивост с оглед на това, той да изпълни мисията си, а именно той да бъде инструмент за трансформиране на българската икономика в постпандемичния процес така че да отговаря на нуждите на дигитално свързания свят и новите перспективи в икономическия свят, както и по отношение на зелено развитие. Публикували сме  пет становища с цел тези идеи да бъдат взети предвид и за да излезем от чисто експертната и неразбираема за всички територия. Трябва да излезем от дебата: „Има едни 12 милиарда лева, как да бъдат те нагласени и похарчени“ и да водим разговор от друга перспектива – какви са целите, които си поставяме и с какви инструменти могат да бъдат постигнати. Това сме показали като една добра перспектива пред България и много, много се надявам и чрез медиите и чрез стимулиране на  публична ангажираност от градивен характер да можем да си помогнем и да превърнем тази държава в едно добро място за живеене. 

- Какво не ви харесва в плана, изготвен от правителството на ГЕРБ?
- В настоящата версия на плана има добри идеи, които би трябвало да съхранят. Те са разработени от гледна точка на това, как България, която в момента е скромен иноватор има три и половина пъти по-енергоемка индустрия. Едва 29 % от българите имат базова дигитална грамотност. Очевидно е, че трябва да се създадат механизми, чрез които хората трябва да усвоят новия инструментариум, граматиката на новото време. Но в момента, така формулираният план е план за догонване. Той не изпълнява другата  важна мисия, която е заложена в програмата на Европа, а именно чрез конкретни реформи да се постигне изпреварване. Ние твърдим, че България може да бъде център за иновативна икономика, че може да бъде държава с добре опазена природа и сме дали конкретни препоръки. В този смисъл отговорът ми на вашия въпрос е, че този план може да бъде подобрен и надграден и има нужда да се поработи по това.

- Да разбирам ли, че смятате, че не бива да се представя до 30 април в Брюксел, а да се доработи?
- Да, това е моето мнение. 

- Забавянето обаче означава и получаване на парите по-късно.
- То въпросът е и за какво ще получим тези пари и дали въобще ще ги получим, защото Брюксел не гарантира, че който изпрати плана до 30 април веднага ще получи парите. Имаше много ясно съобщение от Брюксел, че по-скоро се очакват качествени планове, които да обслужат идеята за подкрепа на европейската трансформация по посока на иновативност и зелена трансформация, а не непременно да се годи този краен срок – 30 април. Моето мнение е, че трябва да се подобри този план и да си позволим не просто да  бъдем номинално изпълнили изискванията от Брюксел, но несъздали среда за да трансформираме икономиката ни. Добре е планът да бъде огледан и доработен и да допринесем с идеи как той да бъде подобрен.

- Крие ли риск липсата на редовно правителство пред плана за възстановяване?
- Този въпрос може да бъде отправен към партиите, които са легитимно избрани и са  в парламента. Те да помислят кое е добре за България - дали да бъде съставено правителство, което да поеме отговорността за решаване на непосредствените задачи, свързани с редуциране на ефектите от пандемията, с излизане от потенциална икономическа криза и разбира се с подготовка за бъдещи реформи или да се върви към предсрочни избори. Това, което аз зная е, че по-скоро трябва да има правителство, че правителството трябва да изпрати плана. Алтернативите са две – правителството в оставка или едно, надявам се бъдещо сформирано официално правителство на държавата ни, вероятно временен кабинет, аз не мога да ви кажа.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта