Сдържането на Русия и българската безизходица

Вашингтон тихомълком дестаблизира старите си съюзници

Напоследък наблюдаваме забележителен успех на американските усилия за сдържане на Русия в Югоизточна Европа. Най-скорошният успех на американската дипломация, открито и подмолно, беше приемането на Република Северна Македония в НАТО, което ще направи страната „Русия-устойчива“, така да се каже. Албания и това включва всички области с албанскоговорящо население в региона (Косово, Тетово и тн.) са под американски контрол: двете основни албански партии се боричкат непрекъснато в опитите си да покажат, кой е по про-американски и покорен на Вашингтон от другия. Това може би обяснява високото ниво на западен толеранс към все по-разрастващия се нарко-бизнес в тази отдалечена Балканска земя, известна като „Меделин на Европа“. В Сърбия, въпреки сериозното руско присъствие в страната (и където, според добре осведомени източници, Владимир Путин е изпратил своят личен наблюдател), коалиционното правителство, докато поддържа добри отношения с Москва, съвестно държи Русия извън политиката. Тази особеност често пъти се интерпретира грешно от двете страни на Атлантика, защото праволинейно мислещите не могат да разберат реалната политическа действителност, и следователно не могат да осъзнаят, че докато Белград поддържа живи връзките си с Москва по множество причини (икономически, религиозни и тн.), Сърбия остава последната страна в Европа, която Русия може да използва, за да възстанови влиянието си в Европа.

За сметка на това, добре информирани източници в американската столица твърдят, че страната, за която Вашингтон най-много се опасява, че представлява потенциална заплаха руснаците да установят опора в Европа, е България.

Когато Бойко Борисов, лидерът на партията ГЕРБ, бе избран (б.р. - „за първи път“ според автора) за министър-председател през 2014 г., това се случи с благословията на Вашингтон и Брюксел. Борисов се надяваше на голяма помощ и подкрепа от неговите американски и европейски приятели, но напразно. Той очакваше, че след идването му на власт, парите ще потекат щедро от бюджета на ЕС, но много скоро осъзна, че за да получи тези пари, трябва да приложи много усъвършенствана и сложна процедура, за която не разполагаше с необходимата структура в администрацията си, за да изпълни – администрация, която може да бъде описана като мета-комунистическа, каквото и да предполага това. И така през всички тези години България гледаше как парите от ЕС прелитат над София, но никога не кацат там. Дори напротив, по-често в България пристигат следователите от ОЛАФ, за да разследват различни нарушения на употребата на средствата, отпускани от Съюза.

Разочарованието от Вашингтон беше дори по-горчиво. Борисов си мислеше, че веднъж избран, американските инвестиции ще наводнят България, което ще се изрази в неизброими нови работни места, развитие, просперитет и печалба за всички видове бизнеси. Уви, никой не беше обяснил на г-н Борисов, че докато американският президент има правомощията да разпореди изстрелването на ядрените си ракети по всяко време, няма власт да разпореди на който и да е в американския бизнес (освен собствения си) да инвестира и един долар, в която и да е страна, включително САЩ, без конкретна причина.

Времето минаваше, а България продължаваше да се бори за получаването на фондове от ЕС и американски инвестиции, които продължават да не идват; като резултат и поради липсата на напредък, климатът в България се промени радикално, - с народа открито изразяващ недоволството си.

Борисов, дълбоко разочарован от своите европейски и американски приятели, сега се опитва да намери решение на проблемите си в Москва, предлагайки на Русия да изгради липсващата си опора в Европа, в България.

Пример за най-скорошното затопляне на българо-руските отношения изглежда да е тръбопровода „Турски поток“, който ще пренася руски газ до Турция през Черно море. България вече се споразумя за изграждането на тръбопровод, който да доставя евтин руски газ посредством подводен интерконектор от газопровода „Турски поток“ към България и оттам към Европа. За да получи съгласието на България, Русия изглежда е отпуснала значителни заеми (около 600 млн. долара) на български бизнес-интереси, които не могат да бъдат възстановени. Печелившото за всички решение, което се разглежда в момента, е руснаците да изградят тръбопровода, за да компенсират тези заеми.

И на пръв поглед всичко изглежда да върви гладко, освен една дрeбна подробност. Американците. Според информациите във Вашингтон са бесни от Борисов и са започнали тихомълком процес на дестаблизиране, с който да доведат нови хора на власт в България, елиминирайки всички про-руски елементи във водещите политически партии докато, предвид бързото разпадане на отношенията НАТО-Турция, същевременно подкопават ролята на про-турското Движение за права и свободи (ДПС) в българския политически живот.

Струва си да се отбележи, че старо обвинение в корупция срещу Цветан Цветанов, на когото се гледа като на стандартния събеседник на американската администрация по български въпроси, беше наскоро извадено от прахта за емнайсети път. Цветанов беше доскоро верния номер 2 на Борисов, както по време на мандата му като кмет на София, така и, доскоро, в управлението. Преди две седмици, той сдаде парламентарното си място, само ден след като се завърна от Вашингтон, където участва в политическата конференция на Американо-израелския комитет по обществени въпроси (б.р. - лобистка група към Конгреса на САЩ, сред множеството му други срещи на високо равнище.

В този контекст на две неща може да се разчита със сигурност. Американците няма да толерират каквато и да е про-руска инициатива в Югоизточна Европа и това спада към този тип въпроси, към които американците подхождат ефективно.

* Касандра е псевдоним, под който се подписва „най-осведоменият източник” на изданието „Ню Юръп” в Брюксел.

Коментари

Задължително поле