Сиена Милър: Не съм просто една „секси мацка“

Имам проблем с търпението и толерантността

Държа разрушителните си инстинкти под контрол

Няма да ме запомнят като „гаджето на някой си“

Вечно горещата англо-американска дива Сиена Милър обича светлините на прожектора и се готви отново да възбуди заглавия и спорове с новата си роля във филма „Анатомия на един скандал“, посветен на сексуални интриги в британския парламент. 

На 39 години Милър продължава да бъде превъзходна мацка с изявен артистичен талант и атрактивно тяло. Тя пробива като модел и после се настанява удобно в престижното кино с участия в заглавия като „Лейър кейк”, „Алфи”, „Златното момиче” „Острието на любовта”, и „GI Joe: Изгревът на Кобра”. Милър е номинирана за „Златен глобус” и 2 награди „БАФТА”. В последните години предпочита по-сериозни актьорски предизвикателства, но все още не отказва и участия в скъпи реклами на световноизвестни марки. 

Тя е родена в проспериращо семейство на майка модел и баща банкер, получила е елитно образование, но още в началото на кариерата си се утвърждава като бунтарка, склонна да излиза отвъд очакванията на обществото за нея.

- Сиена, какво ви привлече към главната женска роля в новата поредица „Анатомия на един скандал“?
- Винаги съм желала да играя сложни и противоречиви персонажи. А ролята в „Анатомия на един скандал“ е точно такава. Ако получа сценарий, в която моята героиня е едноизмерна като картонена изрезка много е вероятно да подходя невдъхновено и мързеливо към задачата, да се отегча и в крайна сметка резултатът да бъде пълен боклук. 

Не си падам по ролите тип „сладкото момиче” или „секси мацката”, чиято единствена функция в историята е да бъдат романтичната цел на мъжете, които доминират пейзажа по предварителен дизайн. С удоволствие играя по-нюансирани и опасни образи, бунтарки с чувство за идентичност извън стереотипите. Самата аз винаги съм се възприемала като черната овца.

- Какво разбирате под „черна овца“?
- Признавам си, че имам разрушителни черти в характера, но винаги се опитвам да ги държа под контрол. Това е като лудата, страстна любов. Трябва да има малко лудост и саморазрушителни елементи, за да се получи този толкова горещ и експлозивен коктейл от емоции и силни усещания. 

Имам и откривателски дух, кипя от любопитство, не се страхувам от непознатите територии - буквално и в психологически план.

- Кои са разрушителните черти в личността ви?
- Често имам къс фитил на търпението и толерантността. Случвало се е да раздавам шамари. Един път почти нокаутирах папарак, който определено си го заслужи. Такива ситуации те изкарват извън контрол. Сега като се замисля на няколко пъти съм удряла хора, но никога не съм прекалявала и не се е стигало до наистина екстремни и опасни моменти. Като цяло успявам да запазя баланс, но несъмнено в мен има по-агресивни нотки. Ако може да ги контролираш може и да извлечеш полза от тях. 

Особено ако си артист, който търси вдъхновение в гнева и разрушението. Отрицателните емоции дават интересна и различна перспектива и отварят още по-широко способността ни да разберем човешката природа. Няма как да избягаме от нея.

- Като говорим за човешка природа, какво мислите за женкарството и плейбой културата, показани и във филма с ваше участие „Алфи”?
- „Алфи” си остава един елегантен и добре направен филм за умел прелъстител и проблемите, които произтичат от неговия начин на живот. Има нещо наистина съблазнително в този образ, нещо чаровно. Той е от хората, които те карата да се чувстваш като най-важното нещо на света. Жените обичаме това усещане. Срещала съм доста казанови в живота си и доста от тях не съм харесала.

Със сигурност ми предстои да срещна още такива образи. В киното и извън него. Лично аз не съм от най-сдържаните жени на света. Моногамията ми е странна. Не съм от момичетата, които искат да бъдат известни основно като „гаджето на някой”. Била съм във връзки с известни мъже и отношението на медиите е предвидимо и разочароващо.

Цари суета и вълнение, но по възможно най-лошия начн. Аз съм отгледана от доста либерални родители, които винаги са стимулирали моята креативност и са вярвали в свободата на личността и индивида като основна ценност. Филми като “Алфи” изследват крайните вариации на тази свобода и разглеждат до какво може да доведе определен начин на живот. Защото свободата е и отговорност.

- Как ви промени майчинството?
- Преди да родя бях по-скоро капризна и спонтанна. Сега чувствам, че съм намерила пътя, който търсих и че животът може да бъде красив и прост. Разхождаме се в парка, ходя я на училище. Отиваме в провинцията, а моето момиче се въргаля в калта и язди понита. Но, разбира се, не всичко е идилия и хармония. За мен да имаш дете е най-невероятното изживяване на света, но в същото време те изстрелва в един свят на тотален хаос, в който през цялото време се чувстваш изтощена. Буквално мога да заспя в момента на масата. 

Би ми се искало да съм по-добра в балансирането между работата и отглеждането на детето. Да съм супермайка, въпреки че едва ли някоя жена се чувства като супермайка, дори да е такава. Това е проклятието на майчинството. 

Старая се, но не мога да разбера това постоянно усещане за вина. Понякога си мисля, че самите ние си го измисляме, въпреки че е странно да се самонаказваме по този начин. Но винаги се чувстваме виновни, че не сме достатъчно добри майки, че не балансираме добре между детето и работата.

Коментари

Задължително поле