Си Дзинпин - Червеният император

Ако американската изключителност на международната сцена е мисионерска - САЩ са длъжни да разпространяват ценностите си до всяка точка на света - китайската изключителност е обратната. Китай не вижда експанзията си по света задължително силово или териториално, а по-скоро културно и икономически; колкото повече възприемаш китайски философии, продукти и услуги, за толкова по-близък те смята Пекин.

Перифразирано, така звучи едно от заключенията, които извежда в публикуваната през 2011 г. книга “За Китай” бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър. Който до тогава е посветил пълни 10 години от живота си, 3 от които в земите на Средната империя, за да изучи и опознае най-загадъчния голям играч на международната сцена. И да разбере, че историческото понятие “средната” е възникнало от дълбоко вкопаното в местния манталитет разбиране, че Китай е в средата на света, а другите са в периферията.

На базата на натрупаните познания и контактите му на най-високо ниво с партийната върхушка в Китай през годините, Хенри Кисинджър разсъждава нашироко върху въпроса, какво се изисква в ХХІ век да си лидер на народ, който проследява собствената си история 4000 години назад. И е много вероятно, следейки новините от Пекин последните няколко дни с вкопаването във властта на президента Си Дзинпин, вече най-влиятелният китайски управник от Мао Дзедун насам, маститият американски дипломат да се е подсмихнал многозначително. Уравнението му ще излезе вярно. “Мисълта” на Си стана интегрална част от китайското комунистическо евангелие, а човекът, стиснал властта в страната, има очакваната закалка, за да даде нов тласък на “Славния поход”, поведен от председателя Мао преди половин век.

Роден в Пекин на 15 юни 1953 г., Си Дзинпин произхожда от практически благородническо потекло - баща му Си Джунсюн е един от основателите на Китайската комунистическа партия (ККП) и приближен на председателя Мао Дзедун. Благодарение на това ранните години на бъдещия лидер преминават в елитното охолство на партийната върхушка в Пекин. Близостта с Мао обаче се оказва и нож с две остриета и Си Джунсюн е сред първите високопоставени партийни лидери, които изпадат в немилост в навечерието на Културната революция. В резултат на това, през 1962 г. Си Дзинпин, заедно със семейството си заминава в изгнание в отдалечената провинция Хънан. След ареста на баща му, шест години по-късно, 15-годишният Дзинпин е изпратен да работи принудителен труд в селското стопанство, задължителна повинност, от която той се опитва да избяга неуспешно няколко пъти, преди да се примири със съдбата си.

След няколко отказа от ККП да го приеме в редиците си заради произхода му, през 1974 г. Си Дзинпин най-накрая получава заветния билет и на следващата година вече е избран за председател на работническо звено на компартията. Между 1975 и 1979 г. изучава химично инженерство в университета Цинхуа в Пекин, като продължава успоредно да се издига в йерархията на ККП. Със завършване на висшето си образование, Си Дзинпин е назначен за секретар в кабинета на Генг Бяо, бивш подчинен на баща му, по това време генерален секретар на Централния военен съвет на ККП, а впоследствие и министър на отбраната. На служба там между 1979 и 1982 г., Дзинпин придобива основни познания по военно дело.

Партията го призовава отново през 1983 г., когато е назначен за партиен секретар в провинция Хъбей. На тази позиция в следващите години Си Дзинпин ще обиколи още три провинции - Фудзиен, Джъдзян и Шанхай, вторият най-голям град и финансов център на Китай. На последния пост остава само няколко месеца през 2007 г. Самото му назначаване на една от най-важните регионални партийни позиции се смята за сигнал за влиянието му и високото уважение, което има към него централното ръководство. На конгреса на ККП през октомври същата година Си Дзинпин е избран за един от деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП и посочен за вероятен приемник на президента Ху Дзинтао след 2012 г. В ръцете си той държи не само организацията на олимпийските игри в Пекин през 2008 г., но и управлението на вътрешните дела на Хонконг и Макао (тук вече не само Кисинджър би се усмихнал многозначително). Избран за върховен лидер на ККП на конгреса през ноември 2012 г., Си Дзинпин вече е име в учебниците.

От пещерата

до палата

От историите, които най-често съпътстват култа към личността на Си Дзинпин в Китай, е тази, свързана с периода, в който е изпратен на принудителен селскостопански труд и в продължение на години живеел в пещера. В зависимост от превода може да се тълкува и като землянка. Сам китайският президент разказва често, колко изграждащ за духа, разбиранията и характера му е бил този етап от живота му. Което си звучи съвсем правдоподобно. А пещерата/землянката вече била превърната в музей. Всички прилики…

ЗА НЕГО

Имаше кариерен план от самото начало

Още тогава (в годините на принудителен труд) той изготви много внимателно план за кариерно развитие, който да му помогне да капитализира от всички възможности да се издигне до най-високите нива на партийната йерархия. Първо да стане офицер от Народната освободителна армия в края на 1970-те и докато заема най-различни провинциални партийни позиции, постепенно да се издигне в редиците. Мислеше за това от ден първи.

Лю Хушенг,

бивш съратник на Си Дзинпин

от периода в пещерата

Човек от типа на Нелсън Мандела

Си Дзинпин е разсъдлив човек, преминал през много трусове и перипетии. Виждам го като човек от типа на Нелсън Мандела. Човек с огромна емоционална стабилност, който не позволява личните му нещастия и неволи да влияят на мнението му. С други думи той е впечатляващ.

Лий Куан Ю,

бивш министър-председател

на Сингапур

Какво безочие за правата на жените!

Си Дзинпин е домакин на конференция за правата на жените в ООН, докато подлага на гонения феминистки в собствената си страна. Какво безочие!

Бившият държавен секретар

и кандидат за президент на САЩ Хилъри Клинтън по време

на предизборната кампания

през 2015 г. 

Обещах и ви нося сладолед

Президентът на Русия Владимир Путин подари на китайския си колега Си Дзинпин кутийка с руски сладолед. “Обещах ви и ви нося като подарък цяла кутийка със сладолед”, обърна се към колегата си Путин преди началото на двустранната им среща в Ханджоу. Си Дзинпин благодари на Путин, отбелязвайки, че при всяко свое посещение в Русия му купуват сладолед.

Владимир Путин

след среща през 2016 г.

Коментари

Задължително поле