Следпразнични размисли за Междузвездни войни

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Защо и кому беше нужна лесбийската целувка във финала на научно-фантастичната сага на века?

Със сигурност можете да намерите отрицание на еднополовата любов, не само в християнството, но и при юдаизма и исляма

Вече миналата година, същата галактика, не толкова далеч от България... В коледната нощ се прибирам към вкъщи и размишлявам, че дори в комерсиализираната си и отдалечена от християнския си първообраз версия, празникът все пак е едновременно налагащ „Западната култура“, но и интегративен, бидейки доказателство за „меката сила“ на една цивилизация, която дължи културното си, технологично и политическо превъзходство на моралните трансформация, донесена от една монотеистична религия, зародила се преди малко повече от 2 хиляди години в римската провинция Юдея. Милиони деца по света чакат Рождество с трепет, независимо от вероизповеданието, към което принадлежат. В Европа родители от мюсюлмански, будистки и хиндуистки произход украсяват елхи и оставят подаръци под тях, за да не се чувстват децата им тъжни, изолирани и различни от останалите си връстници.

Пресичайки светофара на пряката на „Лютцовщрасе“ и „Курфюрстенщрасе“ в Берлин с радост забелязвам, че ротата „жрици на любовта“, която обичайно марширува на ъгъла, тази вечер е изчезнала напълно. Явно и те уважават празника, за което получават червена точка (но не на челото, защото не са индийки). Гложди ме любопитството дали „търсенето“ или „предлагането“ е причина за отсъствието им - дали смирено са се събрали да отбележат празника със семействата си или просто съвестта на клиентите им проговаря на всяка Коледа и осуетява хедонистките сделки? Но далеч по-голям смут в християнската ми душа измества това любопитство - минути по-рано съм приключил с гледането на последния филм от сагата „Междузвездни войни“...

Макар създателят на поредицата Джордж Лукас да залита по мистицизма на Източна Азия и да твърди, че идеята му за „Силата“ е заимстван от тамошните вярвания, не е трудно да забележим как историята в оригиналната трилогия (Епизоди 4 - 6) и последвалите я три филма с предистория (Епизоди 1 - 3), съдържа традиционно християнската идея за Грехопадението, Покаянието и Изкуплението на Човека. В случая Човека-киборг, джедаят минал към Тъмната страна - Дарт Вейдър, в чиято душа от ранна възраст се води тежка борба между Доброто и Злото. Любовта към Ближния движи действията на всички обичани и до днес главни герой - Люк Скайуокър, принцеса Леа, Хан Соло, Оби-Уан Кеноби, Ландо Калризиан... Благодарение на нея те не престават да се борят срещу „злата Империя“ (не става дума за СССР!) и в най-безнадеждните моменти, а самият Вейдър проявявайки тази любов към сина си се връща към Доброто и жертва собствения си живот. За да запази идентичността си в Отвъдното и да бъде там с други добри духове като Кеноби и Йода, вместо да се пържи в някой котел с Венизелос, Пашич и Клемансо...

За съжаление, по една или друга причина Лукас продаде компанията си и правата върху една цяла Вселена на Дисни, които от своя страна водени от алчност и от желание да задоволят властващия в Холивуд и мейнстрийм медиите на Запад ляво-либерален наратив буквално „си оставиха ръцете“. През последните 4 години, след всеки филм от новата трилогия, си казвам „По-добре да не го бяха правили!“. С подхода си към героите от предишните филми Дисни съсипаха не само моето детство, но и това на баща ми. Ако бях истерична климатична аутистка (прощавайте моя аутокорект!) щях да възкликна „КАК СМЕЕТЕ, ДИСНИ, КАК СМЕЕТЕ?!“.

Причината за възмущението ми този път не е нито това, че Аватарът на Доброто и на Безразсъдната смелост Люк Скайуокър е превърнат в кисел и депресиран старец, нито в нескопосания опит да превърнат лелка с лилава коса, за която на никого не му пука, в саможертвен герой на Съпротивата срещу Злото. Истината е, че „Възходът на Скайуокър“ беше далеч по-приятен за гледане филм спрямо предшественика си, а режисьорът Джей Джей Ейбрамс опита да поправи колкото се може повече от пакостите направени от Райън Гослинг в „Последните джедаи“. Но спука гума точно на финала, където от нищото вкара лесбийска целувка!

Бях толкова озадачен и шокиран от видяното, че имах нужда да проверя в интернет дали действително е имало такова нещо във филма. Не само потвърдих информацията, но и открих, че в Сингапур и Дубай кадрите са били цензурирани. Вече си задавам въпроса защо и кому беше нужна тази целувка в научно-фантастичен екшън филм?

Първо, защо точно целувка между жени, а не между мъже? Вероятно режисьорът е преценил, че ако се спре на втория вариант, може да предизвика отвращение в мнозинството мъже в кинозалата, а при някой от тях дори повръщане (познавам и такива хора, които щяха да напълнят кутията си за пуканки... с пуканки...). Една евентуална целувка между мъже щеше да има естетическия, морален и физически ефект, като гледката на живо на впитите устни на Брежнев и Хонекер върху високо-морален жълтопаветен либерал.

Второ, защо целувката между жени беше с участието на два доста невзрачни персонажа, единият от които сравнително възрастен и сбръчкан? Защото Дисни правят инклузивен маркетинг и искат да направят възможно повече пари, като накарат всеки да се почувства част от Вселената на Скайуокър. Вероятно смятат, че нищо не може да отблъсне твърдите фенове на Космическата сага и нетният ефект върху приходите им ще бъде позитивен. И трето, Ейбрамс се опита да ни пробута лозунга „всяка любов е равна“, пропагандиран около ежегодните паради през месец юни, точно там където не сме го търсили.

Равна ли е всяка любов наистина? За да се отговори на този въпрос обстойно и правилно, е нужна сериозна богословска подготовка, която нито аз, нито НПО-активистите и либералните псевдо-интелектуалци в социалните мрежи имат. Затова накратко: От една страна, знаем, че основен Новозаветен закон е да обичаме ближния си. И то независимо от етноса, външността му, вероизповеданието, сексуалната му ориентация и дори пола му. Именно това прави нашата култура велика, а Европа и Северна Америка най-добрите места за живот на Земята! Просто на тези два континента не репресираме различните, не ги вкарваме в лагери и не ги убиваме с камъни (поне не през последните 75 години). От друга страна, не може да подминем голямата заблуда на Холивуд, Дисни и розовите активисти - има разлики между духовната и плътската любов. Еднополовата интимност попада във втората категория, а предвид, че чрез нея не се репродуцира човешкият род, това автоматично я прави голям хедонистичен грях. Ще ви спестя цитатите от Библията, за това как дори Бог се гнуси от подобни действия, как човешкото тяло е храм на Светия дух и със скверното си поведение ние Го прогонваме от там, както и разказа за Содом и Гомор, които били изпепелени заради скверните желания и постъпки на жителите им. Със сигурност можете да намерите отрицание на еднополовата любов и при юдаизма и исляма.

Така или иначе проблемът с лесбийската целувка в Междузвездни войни не е само религиозен. Плътската наслада е капанът, в който почти всички съвременни хора падат. От християнска гледна точка дори само да си помислиш нещо нередно и вече си съгрешил. Докато пишех този текст, аз самия си пожелах Дисни да ни бяха предоставили целувка между Дейзи Ридли и Натали Портман. Изповядан грях - половин грях. Проблемът главно е с нежеланата и агресивна пропаганда и ляво-либералния наратив, който превзе Холивуд и отрови публичната среда първо в Америка, после в Европа, а през последните години и в България в частност. Никога не съм се самоопределял като консерватор, но определено насила бях превърнат в реакционер от културната война против нормалността. Негативните ми реакции са именно към настъплението на тази агресивна пропаганда и идеологията стояща зад нея. Ще си позволя да се обърна към Холивуд, Дисни и западните мейнстрийм медии и да перифразирам една реплика от последните епични сцени във „Възходът на Скайуокър“: Аз съм всички консерватори! Всеки път, когато се опитвате да ме облъчите с пропаганда, духовете на великите консерватори от миналото заживяват в душата ми и всички ние имаме ясно послание към вас: Няма да ви позволим да разрушите нашата цивилизация и да погубите нашия свят!

* Авторът е завършил с отличие бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Автор в “Труд” и “Консерваторъ”

Коментари

Задължително поле