На 28 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 28.01.2020

Софийският административен съд oтмeни зaбpaнaта на Джoĸ Πoлфpиймaн дa нaпycка Бългapия

Слави Трифонов и Маги Халваджиян се уговориха да пият кафе пред Би Ти Ви

Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Следпразнични размисли за Междузвездни войни Защо и кому беше нужна лесбийската целувка във финала на научно-фантастичната сага на века?

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Със сигурност можете да намерите отрицание на еднополовата любов, не само в християнството, но и при юдаизма и исляма

Вече миналата година, същата галактика, не толкова далеч от България… В коледната нощ се прибирам към вкъщи и размишлявам, че дори в комерсиализираната си и отдалечена от християнския си първообраз версия, празникът все пак е едновременно налагащ „Западната култура“, но и интегративен, бидейки доказателство за „меката сила“ на една цивилизация, която дължи културното си, технологично и политическо превъзходство на моралните трансформация, донесена от една монотеистична религия, зародила се преди малко повече от 2 хиляди години в римската провинция Юдея. Милиони деца по света чакат Рождество с трепет, независимо от вероизповеданието, към което принадлежат. В Европа родители от мюсюлмански, будистки и хиндуистки произход украсяват елхи и оставят подаръци под тях, за да не се чувстват децата им тъжни, изолирани и различни от останалите си връстници.

Пресичайки светофара на пряката на „Лютцовщрасе“ и „Курфюрстенщрасе“ в Берлин с радост забелязвам, че ротата „жрици на любовта“, която обичайно марширува на ъгъла, тази вечер е изчезнала напълно. Явно и те уважават празника, за което получават червена точка (но не на челото, защото не са индийки). Гложди ме любопитството дали „търсенето“ или „предлагането“ е причина за отсъствието им – дали смирено са се събрали да отбележат празника със семействата си или просто съвестта на клиентите им проговаря на всяка Коледа и осуетява хедонистките сделки? Но далеч по-голям смут в християнската ми душа измества това любопитство – минути по-рано съм приключил с гледането на последния филм от сагата „Междузвездни войни“…

Макар създателят на поредицата Джордж Лукас да залита по мистицизма на Източна Азия и да твърди, че идеята му за „Силата“ е заимстван от тамошните вярвания, не е трудно да забележим как историята в оригиналната трилогия (Епизоди 4 – 6) и последвалите я три филма с предистория (Епизоди 1 – 3), съдържа традиционно християнската идея за Грехопадението, Покаянието и Изкуплението на Човека. В случая Човека-киборг, джедаят минал към Тъмната страна – Дарт Вейдър, в чиято душа от ранна възраст се води тежка борба между Доброто и Злото. Любовта към Ближния движи действията на всички обичани и до днес главни герой – Люк Скайуокър, принцеса Леа, Хан Соло, Оби-Уан Кеноби, Ландо Калризиан… Благодарение на нея те не престават да се борят срещу „злата Империя“ (не става дума за СССР!) и в най-безнадеждните моменти, а самият Вейдър проявявайки тази любов към сина си се връща към Доброто и жертва собствения си живот. За да запази идентичността си в Отвъдното и да бъде там с други добри духове като Кеноби и Йода, вместо да се пържи в някой котел с Венизелос, Пашич и Клемансо…

За съжаление, по една или друга причина Лукас продаде компанията си и правата върху една цяла Вселена на Дисни, които от своя страна водени от алчност и от желание да задоволят властващия в Холивуд и мейнстрийм медиите на Запад ляво-либерален наратив буквално „си оставиха ръцете“. През последните 4 години, след всеки филм от новата трилогия, си казвам „По-добре да не го бяха правили!“. С подхода си към героите от предишните филми Дисни съсипаха не само моето детство, но и това на баща ми. Ако бях истерична климатична аутистка (прощавайте моя аутокорект!) щях да възкликна „КАК СМЕЕТЕ, ДИСНИ, КАК СМЕЕТЕ?!“.

Причината за възмущението ми този път не е нито това, че Аватарът на Доброто и на Безразсъдната смелост Люк Скайуокър е превърнат в кисел и депресиран старец, нито в нескопосания опит да превърнат лелка с лилава коса, за която на никого не му пука, в саможертвен герой на Съпротивата срещу Злото. Истината е, че „Възходът на Скайуокър“ беше далеч по-приятен за гледане филм спрямо предшественика си, а режисьорът Джей Джей Ейбрамс опита да поправи колкото се може повече от пакостите направени от Райън Гослинг в „Последните джедаи“. Но спука гума точно на финала, където от нищото вкара лесбийска целувка!

Бях толкова озадачен и шокиран от видяното, че имах нужда да проверя в интернет дали действително е имало такова нещо във филма. Не само потвърдих информацията, но и открих, че в Сингапур и Дубай кадрите са били цензурирани. Вече си задавам въпроса защо и кому беше нужна тази целувка в научно-фантастичен екшън филм?

Първо, защо точно целувка между жени, а не между мъже? Вероятно режисьорът е преценил, че ако се спре на втория вариант, може да предизвика отвращение в мнозинството мъже в кинозалата, а при някой от тях дори повръщане (познавам и такива хора, които щяха да напълнят кутията си за пуканки… с пуканки…). Една евентуална целувка между мъже щеше да има естетическия, морален и физически ефект, като гледката на живо на впитите устни на Брежнев и Хонекер върху високо-морален жълтопаветен либерал.

Второ, защо целувката между жени беше с участието на два доста невзрачни персонажа, единият от които сравнително възрастен и сбръчкан? Защото Дисни правят инклузивен маркетинг и искат да направят възможно повече пари, като накарат всеки да се почувства част от Вселената на Скайуокър. Вероятно смятат, че нищо не може да отблъсне твърдите фенове на Космическата сага и нетният ефект върху приходите им ще бъде позитивен. И трето, Ейбрамс се опита да ни пробута лозунга „всяка любов е равна“, пропагандиран около ежегодните паради през месец юни, точно там където не сме го търсили.

Равна ли е всяка любов наистина? За да се отговори на този въпрос обстойно и правилно, е нужна сериозна богословска подготовка, която нито аз, нито НПО-активистите и либералните псевдо-интелектуалци в социалните мрежи имат. Затова накратко: От една страна, знаем, че основен Новозаветен закон е да обичаме ближния си. И то независимо от етноса, външността му, вероизповеданието, сексуалната му ориентация и дори пола му. Именно това прави нашата култура велика, а Европа и Северна Америка най-добрите места за живот на Земята! Просто на тези два континента не репресираме различните, не ги вкарваме в лагери и не ги убиваме с камъни (поне не през последните 75 години). От друга страна, не може да подминем голямата заблуда на Холивуд, Дисни и розовите активисти – има разлики между духовната и плътската любов. Еднополовата интимност попада във втората категория, а предвид, че чрез нея не се репродуцира човешкият род, това автоматично я прави голям хедонистичен грях. Ще ви спестя цитатите от Библията, за това как дори Бог се гнуси от подобни действия, как човешкото тяло е храм на Светия дух и със скверното си поведение ние Го прогонваме от там, както и разказа за Содом и Гомор, които били изпепелени заради скверните желания и постъпки на жителите им. Със сигурност можете да намерите отрицание на еднополовата любов и при юдаизма и исляма.

Така или иначе проблемът с лесбийската целувка в Междузвездни войни не е само религиозен. Плътската наслада е капанът, в който почти всички съвременни хора падат. От християнска гледна точка дори само да си помислиш нещо нередно и вече си съгрешил. Докато пишех този текст, аз самия си пожелах Дисни да ни бяха предоставили целувка между Дейзи Ридли и Натали Портман. Изповядан грях – половин грях. Проблемът главно е с нежеланата и агресивна пропаганда и ляво-либералния наратив, който превзе Холивуд и отрови публичната среда първо в Америка, после в Европа, а през последните години и в България в частност. Никога не съм се самоопределял като консерватор, но определено насила бях превърнат в реакционер от културната война против нормалността. Негативните ми реакции са именно към настъплението на тази агресивна пропаганда и идеологията стояща зад нея. Ще си позволя да се обърна към Холивуд, Дисни и западните мейнстрийм медии и да перифразирам една реплика от последните епични сцени във „Възходът на Скайуокър“: Аз съм всички консерватори! Всеки път, когато се опитвате да ме облъчите с пропаганда, духовете на великите консерватори от миналото заживяват в душата ми и всички ние имаме ясно послание към вас: Няма да ви позволим да разрушите нашата цивилизация и да погубите нашия свят!

* Авторът е завършил с отличие бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Автор в “Труд” и “Консерваторъ”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.