През последните няколко седмици ръководителите на Германия много говориха за това, че „НАТО сега е по-необходим, отколкото по време на Студената война, че Алиансът е „жив от главата до петите“ и че „без САЩ, Германия и Европа не са в състояние да се защитят“.
Тази вербална активност беше толкова поразителна, че бе забелязана и оценена дори от американския посланик, който обикновено само критикува правителството на Германия за недостатъчната негова евроатлантическа солидарност и ниския темп на увеличение на бюджета за отбрана.
Берлин обаче нямаше за цел да угоди на Вашингтон. Цялата тази реторика е адресирана не толкова към американците, а по-скоро към източноевропейците, и преди всичко към Полша и прибалтийските страни като успокояващо средство и отговор на сензационните изявления на Макрон.
Смисълът на посланието е просто: „Всичко е наред, не се изнервяйте, сега ще седнем и спокойно ще обсъдим всичко“ и Германия наистина предложи на НАТО да започне концептуална дискусия за това как следва да се развива политиката на Съюза.
Но ако трябва да се обсъжда нещо, значи не всичко е наред. В НАТО се натрупаха твърде много противоречия и най-вече за това кой е основната заплаха. САЩ настояват съюзниците да признаят Китай като заплаха и за начало да се откажат от сътрудничеството с Huawei. Полша и прибалтийските държави смятат, че всички сили трябва да бъдат хвърлени на „източния фланг“.
Франция иска помощ в борбата срещу тероризма в Мали. Турция заявява, че нейната сигурност е не по-малко важна от сигурността на прибалтийските държави и Полша и изисква да бъдат признати за терористи отрядите на кюрдите за самозащита. И в резултат на това, разбира се, всички са недоволни. Възникват конфликти, появяват се въпроси, защо изобщо е нужен такъв съюз, ако от него няма никаква полза.
Германия, за разлика от другите, не чувства някакви специални заплахи към себе си, но е твърдо убедена, че има нужда от НАТО. Защото ако съюзът започне да се разпада, тогава пукнатините ще тръгнат в ЕС и предимно между източната и западната му част.
Източноевропейците вярват в „руската заплаха“ и не вярват, че „старата Европа“ ще бъде готова да ги защити от тази заплаха. Следователно, ако НАТО се разпадне, те ще разчитат само на себе си и на двустранните си отношения със САЩ. Тези въпроси, които сега се решават съвместно в Брюксел или в централата на НАТО, или в Европейския съвет, а Варшава, Вилнюс и останалите, ще предпочетат те да бъдат решени директно с Вашингтон или в техния тесен кръг.
В този случай ЕС рискува да деградира до нивото на чисто икономически съюз, а Германия да загуби контрол над случващото се на изток от нейните граници. А там може да се случи всичко, дори и до появата на геополитическия проект за „Трите морета“, за който мечтаят полските политици. Полша вече се опитва да изгради пряко сътрудничество в областта на отбраната със САЩ и колкото повече източноевропейците се съмняват в надеждността на НАТО, толкова по-активни ще бъдат подобни опити.
Затова външният министър на Германия – Хайко Маас, реагира на интервюто на Макрон със статия в „Шпигел“, и побърза да заяви, че Германия вижда сигурността на Полша и Прибалтика като своя собствена и няма да изгражда отношения с Москва през главата на източноевропейците. Защото „без тях е невъзможно да изградим Европа, от която се нуждаем“ и „в противен случай нашите източни съседи ще търсят бъдещето си в двустранните отношения с Вашингтон“. И за да стане още по-ясна позицията на Берлин за онези, към които е адресирана, Маас представи същото в още две интервюта: за полския вестник „Реч Посполита“ и за прибалтийски интернет портал „Делфи“.
По този начин Германия се опитва да залепи счупените чаши, за които Меркел, ако се вярва на New York Times, е укорила Макрон. Всичко е в името на европейското единство или, както е казала немският канцлер на френския президент: „За да можем да седим тук и да пием чай заедно“. Европейското единство е основен приоритет на Германия и затова присъствието на НАТО и САЩ в Европа са от съществено значение за нея. Поне докато ЕС не е в състояние сам да стане гарант за сигурността. Но това все още е много далеч.
Северноатлантическият алианс, както се знае, бе създаден, за да реши три проблема: „да държи руснаците отвън, американците вътре, а немците отдолу“. И сега това е в интерес на Германия, независмо дали тя иска или не, така че първите две задачи трябва да продължат да се изпълняват – да се запази целостта на Алианса и на ЕС. Що се отнася до третата задача, то за нея никой вече не си спомня, както правилно отбеляза немският „зелен“ политик Юрген Тритин. Напротив, сега съюзниците изискват от Берлин външнополитическа активност и военно участие.
Затова географията на операциите на Бундесвера бавно, но сигурно ще се разширява: немците помагат в борбата срещу тероризма в Мали и Сирия, защитават „източния фланг“ на НАТО в Литва, а следващата година, планират да изпратят своя фрегата в Индо-Тихоокеанския регион. И всичко това, в името на европейското единство.
(Превод за „Труд“ от vz.ru – Павел Павлов)