Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Божков към феновете: Вие решавате бъдещето на „Левски“ (обзор)

„Фейсбук” се извини за гаф със Си

След разпадането на НАТО пукнатините ще се пренесат в ЕС Северноатлантическият алианс, бе създаден "да държи руснаците отвън, американците вътре, а немците отдолу"

През последните няколко седмици ръководителите на Германия много говориха за това, че „НАТО сега е по-необходим, отколкото по време на Студената война, че Алиансът е „жив от главата до петите“ и че „без САЩ, Германия и Европа не са в състояние да се защитят“.

Тази вербална активност беше толкова поразителна, че бе забелязана и оценена дори от американския посланик, който обикновено само критикува правителството на Германия за недостатъчната негова евроатлантическа солидарност и ниския темп на увеличение на бюджета за отбрана.

Берлин обаче нямаше за цел да угоди на Вашингтон. Цялата тази реторика е адресирана не толкова към американците, а по-скоро към източноевропейците, и преди всичко към Полша и прибалтийските страни като успокояващо средство и отговор на сензационните изявления на Макрон.

Смисълът на посланието е просто: „Всичко е наред, не се изнервяйте, сега ще седнем и спокойно ще обсъдим всичко“ и Германия наистина предложи на НАТО да започне концептуална дискусия за това как следва да се развива политиката на Съюза.

Но ако трябва да се обсъжда нещо, значи не всичко е наред. В НАТО се натрупаха твърде много противоречия и най-вече за това кой е основната заплаха. САЩ настояват съюзниците да признаят Китай като заплаха и за начало да се откажат от сътрудничеството с Huawei. Полша и прибалтийските държави смятат, че всички сили трябва да бъдат хвърлени на „източния фланг“.

Франция иска помощ в борбата срещу тероризма в Мали. Турция заявява, че нейната сигурност е не по-малко важна от сигурността на прибалтийските държави и Полша и изисква да бъдат признати за терористи отрядите на кюрдите за самозащита. И в резултат на това, разбира се, всички са недоволни. Възникват конфликти, появяват се въпроси, защо изобщо е нужен такъв съюз, ако от него няма никаква полза.

Германия, за разлика от другите, не чувства някакви специални заплахи към себе си, но е твърдо убедена, че има нужда от НАТО. Защото ако съюзът започне да се разпада, тогава пукнатините ще тръгнат в ЕС и предимно между източната и западната му част.

Източноевропейците вярват в „руската заплаха“ и не вярват, че „старата Европа“ ще бъде готова да ги защити от тази заплаха. Следователно, ако НАТО се разпадне, те ще разчитат само на себе си и на двустранните си отношения със САЩ. Тези въпроси, които сега се решават съвместно в Брюксел или в централата на НАТО, или в Европейския съвет, а Варшава, Вилнюс и останалите, ще предпочетат те да бъдат решени директно с Вашингтон или в техния тесен кръг.

В този случай ЕС рискува да деградира до нивото на чисто икономически съюз, а Германия да загуби контрол над случващото се на изток от нейните граници. А там може да се случи всичко, дори и до появата на геополитическия проект за „Трите морета“, за който мечтаят полските политици. Полша вече се опитва да изгради пряко сътрудничество в областта на отбраната със САЩ и колкото повече източноевропейците се съмняват в надеждността на НАТО, толкова по-активни ще бъдат подобни опити.

Затова външният министър на Германия – Хайко Маас, реагира на интервюто на Макрон със статия в „Шпигел“, и побърза да заяви, че Германия вижда сигурността на Полша и Прибалтика като своя собствена и няма да изгражда отношения с Москва през главата на източноевропейците. Защото „без тях е невъзможно да изградим Европа, от която се нуждаем“ и „в противен случай нашите източни съседи ще търсят бъдещето си в двустранните отношения с Вашингтон“. И за да стане още по-ясна позицията на Берлин за онези, към които е адресирана, Маас представи същото в още две интервюта: за полския вестник „Реч Посполита“ и за прибалтийски интернет портал „Делфи“.

По този начин Германия се опитва да залепи счупените чаши, за които Меркел, ако се вярва на New York Times, е укорила Макрон. Всичко е в името на европейското единство или, както е казала немският канцлер на френския президент: „За да можем да седим тук и да пием чай заедно“. Европейското единство е основен приоритет на Германия и затова присъствието на НАТО и САЩ в Европа са от съществено значение за нея. Поне докато ЕС не е в състояние сам да стане гарант за сигурността. Но това все още е много далеч.

Северноатлантическият алианс, както се знае, бе създаден, за да реши три проблема: „да държи руснаците отвън, американците вътре, а немците отдолу“. И сега това е в интерес на Германия, независмо дали тя иска или не, така че първите две задачи трябва да продължат да се изпълняват – да се запази целостта на Алианса и на ЕС. Що се отнася до третата задача, то за нея никой вече не си спомня, както правилно отбеляза немският „зелен“ политик Юрген Тритин. Напротив, сега съюзниците изискват от Берлин външнополитическа активност и военно участие.

Затова географията на операциите на Бундесвера бавно, но сигурно ще се разширява: немците помагат в борбата срещу тероризма в Мали и Сирия, защитават „източния фланг“ на НАТО в Литва, а следващата година, планират да изпратят своя фрегата в Индо-Тихоокеанския регион. И всичко това, в името на европейското единство.

(Превод за „Труд“ от vz.ru – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.