Бившият свещеник пее френски шансони, запален е по планинарството

Успял да спаси 16-годишна циганка от уреден платен брак

53-годишният ром Иван Тодоров след почти три десетилетия църковно служене напусна храма и стана координатор в Центъра за етнически диалог и толерантност „Амалипе“ във Велико Търново. Начетеният мъж не крие етническата си принадлежност и дори се гордее с нея. Родом е от китното балканско градче Тетевен и е завидно образован, учил е в Софийския и във Великотърновския университет. Бакалавър е по теология и педагогика. Има магистърска степен по политология, дипломация и национална сигурност към Философския факултет на ВТУ. В момента е докторант по етнология към Историческия факултет на великотърновския ВУЗ.

В продължение на 28 г. Иван Тодоров е бил свещеник. Той бил един от двайсетината роми в България, които са надянали расо и проповядват в родните храмове.

„Първо бях ръкоположен за епархийски дякон в Тетевен. После служих като свещеник към параклиса на Богословския факултет в София. През април 1994 г. бях изпратен в Търновската епархия и великотърновският митрополит Григорий ми повери храма в балканското градче Златарица. Там останах до 2009 г. , когато владиката ме премести в Елена, където по това време имаше остра нужда от духовници. Почувствах се одухотворен и зареден с живителна енергия благодарение на възрожденския дух на еленчани. Местните балканджии знаеха, че съм циганин, но ме приеха като отец Иван. Това ми топлеше душата и ме вдъхновяваше за усърдна духовна дейност“, споделя Иван Тодоров.

Попът ром разкрива, че по време на 4-годишното си пребиваване в Елена осъзнал, че всеки човек има нужда от разбиране, внимание и зачитане независимо от неговия социален статус и етническа принадлежност. Това го накарало да бъде по-борбен, да търси истината и да отстоява правото.

„В Елена бях много радушно приет и работех добре и с деца, и с възрастни. В местния вестник публикуваха мои статии, изнасях лекции и по радиото. Това бяха просветителски материали за богослужението, за значението на кръста, за важните християнски празници, за житията на светиите, за църковните ритуали. Мисията ми беше да разпространявам религиозните знания, както и любов и вяра в ценностите“, обяснява Иван Тодоров.

Той обаче с болка доверява, че усилията му подразнили другите свещеници и срещу него се породили неприязън и негодувание, че хората го приемат радушно.

„Започна ожесточена битка за отстраняването ми от енорията. Предизвикани бяха финансови ревизии и какви ли не проверки. Нищо нередно не беше открито, но не издържах на натиска и реших да напусна. Не искам да се връщам към този черен момент от живота си. Простил съм на всички и за всичко“, категоричен е Иван Тодоров.

Когато предприел действия за промяна, ромът се срещнал с председателя на Центъра за етнически диалог и толерантност „Амалипе“ във Велико Търново Деян Колев. Тодоров се явил на интервю за длъжността общински модератор към ромската неправителствена организация, защото вече бил натрупал ценен опит при общуването си с хора на различна възраст и социални прослойки.

„Вече трета година работя в Център „Амалипе“ и мисля, че открих новото си призвание, въпреки че църквата много ми липсва. Междувременно захванах усилено да уча английски език и вече имам и добра компютърна грамотност“, разкрива с неприкрита гордост и удовлетворение Иван Тодоров.

Като модератор той обикалял кварталите с ромско население и от врата на врата издирвал деца, които не ходят на училище. Провеждал преговори и беседи с родителите като ги убеждавал да върнат децата си в класните стаи. Активно работел и за повишаване на здравната култура на хората от етническите малцинства. Организирал и участвал в множество кампании, както за здравна превенция, така и за предотвратяване на ранните бракове. Така в продължение на година и половина енергичният ром работел в общността.

След това ръководството на Център „Амалипе“ го главило за координатор на мрежата от всичките 12 звена на организацията в страната.

„По време на практиката ми съм се сблъсквал с покъртителни случаи. Никога няма да забравя как успяхме да спасим 16-годишна девойка, чиито родители се бяха спазарили да я продадат за 40 000 лв. на друг ромски клан, който пък искаше, след като я омъжи, да я изведе в чужбина. Водихме тежки и продължителни преговори с родителите и на момичето, и на кандидат-жениха. Като видя, че се застъпваме за правата й, девойката се почувства защитена и се противопостави на уредения брак. Върна се в училище, завърши успешно средното си образование и сега е студентка“, разказва Иван Тодоров.

Той е категоричен, че ромската общност постепенно започва да се отваря към образователните, здравните и културните програми. Практиката сочи, че кардарашките и бургуджийските групи все още са консервативни, но и те постепенно започват да се разкрепостяват.

„Радващото е, че има родители роми, които вече сами ни търсят и искат консултации как да бъдат подпомогнати със стипендии, за да изучат децата си. През последните години отлични резултати дава програмата „Всеки ученик може да бъде отличник“. Тя се прилага в над 250 училища в страната и в тези учебни заведения почти няма отпаднали деца“, уточнява Иван Тодоров.

„В страната вече има над 15 професори от ромски произход, двама-трима от тях работят във Великотърновския университет. Доцентите са над 20, стотина са докторантите“, изтъква Тодоров.

Той обаче с болка споделя и тревожната тенденция, че много от ромите се асимилират. Тези, които са с по-светла кожа и не носят типичните физиологични ромски белези, се срамуват да признаят, че са цигани.

Други пък се турчеят. Това според Иван Тодоров е пагубно за ромската самобитност.

„Така може да изчезнат ромските бит и култура, които са изключително богати. Няма нищо срамно човек да признае и да уважава етническата си принадлежност“, съветва Тодоров.

Координаторът от Център „Амалипе“ не пропуска да отбележи, че организацията има отлични контакти и взаимодействие с държавни и общински институции.

„Много добре си партнираме с бюрото по труда в Търново. Директорът на ведомството Обрешко Нечев редовно консултира ромската общност за свободните работни места, препоръчва и ни свързва с фирми, които търсят кадри. Благодарение на това сътрудничество за една година успяхме да осигурим препитание на над 20 души. В момента тези хора, които бяха трайно безработни, вече се трудят в шивашки фабрики, в строителството, в сладкарски цехове“, казва Иван Тодоров.

Бившият свещеник е широко скроена личност и има множество любими занимания, с които си почива в оскъдното свободно време. Иван Тодоров е меломан. Слуша класическа музика, гледа опера. Пее френски шансони и италиански парчета. Освен това е и запален планинар. Обожава природата и прави 40-километрови преходи в Балкана.