Словенски лекар помага на Петър I да промени Русия

В Любляна се състоя историко-културната изложба „Цар и лекар“, посветена на монарха и неговия доктор Григорий Карбонарий

Грегор Воглар се връща в Словения през 1715 г. и умира почти веднага

И така, дълго време до Петър I бяха швейцарецът Франц Лефорт, шотландецът Патрик Гордън, немецът Буркхард Миних, шведът Родион Баур, норвежецът Корнелий Кройс, португалецът Антонио ди Виейра, гръкът Иван Боцис, сърбинът Сава Рагузински и много други. Но най-близък до суверена във всеки един смисъл бе словенецът Грегор Воглар, известен в Русия като Григорий Карбонарий.

В продължение на четвърт век, роденият в село Накло, на 30 км северно от съвременна Любляна, Грегор бе личният лекар на известния реформатор. На това приятелство бе посветена изложбата, замислена от музея Петерхоф, и тя бе представено от Руския център за наука и култура (РЦНК) в столицата на Словения.

Експозицията бе представена с името „Цар и лекар“ и разказва за мащабните трансформации в Русия в началото на XVIII век, в резултат на дипломатическите мисии на Петър Велики в Европа. Когато самодържецът променяше страната, за неговото здраве отблизо следеше медикът Воглар. Както РЦНК обясни на своите словенски гости, техният сънародник е помагал на руския цар да пести енергия и да не се износва в ежедневната си работа.

„Това е опит да се разкаже една човешката история. Славянските страни искат да знаят повече за руската история. Решихме да определим точките на сближение и установихме, че във всяка страна има някой, с когото Петър I е бил свързан. Темата ни е историята на Русия от времето на Петър Велики. Следващият наш герой ще бъде Сава Рагузински, сърбин, който обиколи света и събра колекция. Петерхоф му задължен за това. Имаме доста неща, които Петър е придобил с помощта на Рагузински. А Григорий Карбонарий лекува първия руски император. Той е ренесансова личност“, каза директорът на Петерхоф - Елена Калницкая.

„Неговият принос за развитието на руската медицина е трудно да се оцени. Изложбата „Цар и лекар“ открива поредица от образователни европейски проекти в навечерието на годишнината на Петър Велики и говори за ролята на европейския опит в неговите реформи. Царят е притежавал редкия талант да намира хора ентусиасти и да ги прави свои съратници, независимо от тяхната националност. Един от тях е Воглар. Нашият проект отдава почит на делата на словенския медик, който посвети по-голямата част от своя живот в служба на руската държава. Изложбата говори и за самото начало на дългата история на културните връзки между Русия и Словения. Сигурен съм, че тази експозиция ще бъде интересна за всички категории посетители, възрастни и по-млади поколения. Лекарят е най-близкия човек на едно семейство“, заяви Елеонора Митрофанова от РЦНК.

„Те се срещнаха по време на великото посолство на Петър. Царят се бе завърнал от Европа, за да потуши бунта на стрелците, а Карбонарий вече беше с него. Едва ли някой ще лекува някого, на когото той му предстои отсичане главата, но има доказателства, че той се е занимавал с психологическата подготовка на хората, които щяха да бъдат екзекутирани. Тогава Петър го откри и разбра, че това е човек със сериозен характер. Самодържецът го взе със себе си в Северната война, Карбонарий участва в битката при Полтава. И словенският лекар присъства в живота на Петър до 1715. По това време той бе поел ръководството на всички лечебни заведения в Москва и, очевидно, просто бе уморен. Уморен от живота в чужбина и, вероятно, и от Петър, който, както се знае, е имал много труден характер. Карбонарий вижда как се основава Санкт Петербург и Петерхоф, бил е познат на Александър Меншиков, и на лекаря Робърт Арескин“, заяви Калницкая.

Един от първите, който спомена Воглар през 1866 г., е словенският етнограф и писател Янез Тръдина. Лекарят от село Накло в Горна Крайна е много любопитна фигура. Няма точна информация кога е роден, но се знае, че е син на селянина Мартин Воглар и съпругата му Аленка и че е бил кръстен според католическия обичай през 1651 г. Или той е по-стар от Петър с около 20 години.

Грегор получава добро образование, благодарение на заможните си родители. Отначало учи недалеч от дома си в Крън, след това завършва шестгодишен курс в йезуитската гимназия в Целовец (днес Клагенфурт), като я завършва през 1672-а, годината когато се ражда Петър Алексеевич Романов. След това Воглар завършва университета в Грац, получава званието доктор по философия. За времето си той бе много образован човек.

В средата на 1680 г. руските царе Петър I и Иван V се обръщат към императора на Свещената Римска империя - Леополд I, с молба да им изпрати квалифицирани лекари. Джакомо Пиларина и Воглар, които по този начин планират да се замогнат, отговарят на това предложение. След пристигането си в Москва лекарят започва сам да се нарича Карбонарий.

„Докато се занимаваше с търсене на добър лекар, Петър I разпространи призиви и за други специалисти в цяла Европа. Но не всички искаха да отидат в „Русия, където живеят мечките“. Затова царят обещаваше не само висока заплата, но и възможността „по всяко време да се завърнат у дома“. Петър много добре знаеше, че при него ще дойдат и много неудачници. Например почти всички архитекти, пристигнали в Русия, не са се били реализирали в Европа и Петър е много нещастен с тях. И ако все пак пристигат световни величини, то те умират около година по-късно. А Воглар му служи повече от 25 години. Изключителен случай“, каза Калницкая.

В писмо до началника на посланическия орден Василий Голицин император Леополд I описва Воглар по следния начин: „Той е достоен учен и лоялен поданик на велика държава, доктор на философия и медицина и поради изключителните си познания за лечението и неуморната грижа и добронамереност към пациентите, той е достоен за всякакви похвали“.

През 1700 г., по време на войната между Русия и Швеция, Карбонарий е пленен и успяват да го освободят четири години по-късно с посредничеството на Леополд I. Отново в Москва лекарят получава титлата таен съветник. След това Карбонарий участва в битката при Полтава, при обсадата на Ревел успешно се бори с чумата сред обсаждащите, а през 1711-а придружава Петър I в неуспешния поход към Прут, и това е описано в научната статия на Искра Чуркина, доктор на историческите науки, водещ изследовател в Института за славянски изследвания на Руската академия на науките.

След това до 1714-а Карбонарий работи в Московския медицински орден, докато не подава своята оставка. В грамота, издадена на възрастния лекар, която да му осигури свободното пътуване, се казва, че Карбонарий е бил в службата на царя повече от 26 години и „по всяко време ни е служил вярно и умело и е имал изрядни постъпки, които всеки един добър и сръчен лекар трябва да има“.

Воглар се връща в Словения през 1715 г. и умира почти веднага, не живее в родното си село повече от една година, обясни директорът на Петерхофския музей Калницкая. Известно е, че Петър, при тяхната раздяла му дава много пари.

„Кой знае, може би ако Воглар бе останал в Русия и бе живял по-дълго, той би могъл да спаси Петър от неговата смърт през 1725 г. Но Петър по това време вече е много болен. Вътрешните му органи не са в ред. Той развива уремия, възпаление на пикочните пътища. Спасявайки рибарите от Лахта, императорът настива и умира в страшна агония. Дори няма време да посочи своя наследник. Новите технологии ни позволяват много. Например, такива изложби не са много скъпи, но са много обемни с информацията. В Петерхоф ние правим такива изложби в парка. Това са идеи и на Петър: той искаше парка Петерхоф да бъде парк-учебник. Ние реализираме неговите идеи“, добави тя.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле