Смачкайте „червеите“: Кастро показа как САЩ трябва да бъдат победени (СНИМКИ)

Кубинският революционер, държавник, политически и партиен лидер Фидел Кастро.

Преди 60 години, на 17 април 1961 г., започва инвазията на американските наемници в Куба

След победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г. Вашингтон се опита да „уреди“ по любов политическите проблеми, възникнали с новото ръководство. Но когато американската администрация разбра, че „барбудосите“ („брадати мъже“ - привържениците на Кастро), които взеха властта в Хавана, са съвсем сериозни, тя започна да подготвя тяхното отстраняване.

Първият вариант на плана, представен на президента Айзенхауер от директора на ЦРУ през октомври 1960 г., включва саботаж на фабрики и точни бомбадировки над някои от тях. Но бойният генерал Дуайт Д. Айзенхауер го намери за прекалено мек.

Тогава планът започва да се преработва и в него е включено и създаването на „обединена опозиция“ от малки групи от кубински емигранти, организация за диверсионно радиоизлъчване за Куба, създаването на нелегална разузнавателна и диверсионна мрежа там и обучението на бойни части от емигранти в САЩ за бъдещата инвазия.

Отначало ЦРУ призна, че в десантната операция ще участват и специалните сили на САЩ, но новият стопанин на Белия дом Джон Кенеди, избран на 8 ноември 1960 г., не иска да започне своето президентство с агресия и идеята за участието на специалните части беше отхвърлена, окончателният вариант на плана беше наречен "Операция Запата".

Членовете на групировката срещу Кастро минават през храсталаците след неотдавнашното обучение в неидентифицирана база в Карибите. Снимката е направена само няколко дни преди инвазията в Куба, започнала на 17 април 1961 г.

Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди (вляво) и бившият президент на САЩ, Дуайт Д. Айзенхауер. Среща в Кемп Дейвид, близо до Търмънд, Мериленд, за да обсъдят нашествието в Залива на свинете, 1961 год.

Нашествието беше организирано с предпоставката, че хората от Куба ще подкрепят наемниците и ще се „бунтуват срещу комунизма, - отбелязва историкът и писател Олег Ясински. - Военната задача на агресорите беше да завземат и задържат за 72 часа част от кубинската територия и да провъзгласят там „временно правителство“, да получат признание от САЩ и да поискат от тях военна подкрепа“.

В началото на април нелегалните групи в Куба се опитаха да организират редица акции, най-голямата от които беше палежът на 13 април на най-големия универсален магазин в страната - ''Енканто''. На 14 април разузнавателен самолет U-2 прави снимки на кубинските летища, и разкрива местоположението на 15 самолета (от общо 24) на националната авиация. На следващия ден американски самолети B-26 атакуват летищата на страната, но кубинското командване очакваше атаката и замени бойните машини с манекени. В резултат на това са загубени само 2 самолета.

Около полунощ на 17 април в залива Кочинос започва десантът на основните сили, така наречените "Бригади 2506" в три участъка. Опитите на местната самоотбрана да отблъсне агресията бяха неуспешни. Ръководството на страната обаче бързо научи за десанта и обяви военно положение и обща мобилизация. Фидел Кастро се обърна към гражданите с радиообръщение и призова да се даде отпор на нашествениците. Имаше толкова много доброволци, които искаха да защитят революцията, че нямаше достатъчно оръжие за всички.

Самолетът на Cubana de Aviacion изгаря, след като е бил ударен от ракета, изстреляна от наемниците в Сантяго, Куба, през април 1961 г.

На разсъмване самолетите на кубинските ВВС нанесоха удари по зоната на десанта и потопиха няколко кораба. Това беше пълна изненада за нашествениците, които се надяваха, че американските въздушни набези са унищожили самолетите на Куба. Корабите на интервентите се оттеглят в открито море, оставяйки десанта без подкрепление.

В средата на деня основните части на кубинските военни пристигнаха с танкове и тежка артилерия. На следващия ден те изгониха нахлулите агресори от повечето от завзетите от тях селища.

Американците решиха да бомбардират позициите на кубинската армия, но късметът беше на страната на революцията и бомбардировачите B-26 се разминаха с придружаващите ги изтребители и се отправиха да бомбардират на свой риск, в резултат на което 2 самолета с американските пилоти бяха свалени и се разбиха в морето.

Към вечерта на 19 април „Бригада 2506“ прекратява своята съпротива и нейните останки за 5 дни са пленени от кубински войници в околностите на Плая Хирон. Кубинците плениха и много трофеи - танкове, бронетранспортьори, оръжия, стрелково оръжие.

Въоръжените милиции от правителството на Кастро позират на 23 април 1961 г. на плажа Хирон, Куба, където антикастровите сили не успяха да нахлуят преди един месец.

След това започна процесът над пленените „гусанос“, в превод от испански - „червеи“ - и това подходящо определение беше дадено от Фидел Кастро на кубинските „контри“, техните съучастници и покровители. Те бяха осъдени и по-късно заменени за лекарства и храна, като компенсация за щетите от инвазията. Агресията възмути обществеността в много страни от Азия, Африка и Латинска Америка, като имаше и опити за щурм на американските дипломатически мисии.

Агресията беше осъдена на заседание на ООН от около 40 държави. Съветският съюз изпрати до САЩ протестна нота с искане да спрат да се намесват във вътрешните работи на Куба.„Всички съмняващи се разбраха, че абсолютното мнозинство от населението е радикално на страната на Фидел и е готово да рискува живота си, за да защити революцията, - оценява тези събития Олег Ясински. - И в случай на повторение на подобни операции, кубинското правителство ще действа абсолютно решително и ще бъде невъзможно да бъде свалено без пряко американско нашествие. 

За Куба това е преди всичко символична победа на Давид над Голиат в първоначално неравната борба с историческия агресор. Този успех беше важен не само за Куба, но и за цяла Латинска Америка, за ''Третия свят'', като първото военно поражение на САЩ в този регион. А за кубинското ръководство това се превърна в повратна точка за радикализирането на революцията към социализъм (това наистина се искаше от по-голямата част от населението) и разбирането, че трябва спешно да се установи  широкомащабно военно и политическо сътрудничество със СССР. Това – като най-надеждната защита срещу следващите нашествия на САЩ (в тяхната неизбежност в Куба нямаше никакви съмнения)".

Може да се добави, че победата през април 1961 г. формира особен тип общество в Куба, състоящо се от свободолюбиви колективисти, имащи сложно отношение към религията (изглежда, че техният мироглед предполага атеизъм, но посещението на острова от папата беше оглушително успешен), и със сигурност патриоти на своята страна.

Каквото и да говорят недоброжелателите за „масови бягства“ с изгнили лодки към САЩ, голяма част от всичко това е много познато. Това вероятно е причината, заради която в продължение на много години, въпреки историческите промени в мирогледа, ние не отклоняваме своите възхитени погледи от Острова на свободата. И си спомняме за битката в залива Кочинос.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари