Как честват Св. Георги комшиите от Гърция, Македония, Сърбия и Румъния

Св. Георги е един от най-почитаните и обичани светци по света. Роден в Кападокия, днешна Турция, той от млад се изявява като воин в армията на Римската империя. Загива за Христовата вяра през 303 г. Сл. Хр. и е обезсмъртен в мита за ламята. Св. Георги е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Ритуалите при честването на светеца на нашия православен полуостров има специфични особености във всяка една държава. Едно обаче обединява България и нейните комшии - заколването и изяждането на Гергьовденско агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: „... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.”, според автора Димитър Маринов в книгата „Народна вяра и религиозни народни обичаи”.

Защо точно агне?

Според народните представи Св. Георги освен светия на земеделците е и най-могъщият покровител на стадата. Затова принасянето на агне в жертва цели да осигури здравето и плодовитостта на живата стока.

Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва.

Сърбия

Чалга заменя Гергьовденските люлки

Като православен християнски празник Гергьовден в Босилеградско, Сърбия, се отбелязва от българите, така както и в повечето български земи - като църковен празник, ден на Св. Георги Победоносец и като празник на овцевъдството и плодородието с известни езически примеси. Това обясни пред „Труд” директорът на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов.

„Св. Георги по нашите краища беше покровител на скотовъдството и земеделието. Тогава се отделяха малките агнета от майките им и започваше производството на мляко и млечни продукти. Обезателно се кичеха вратите на къщата и на стопанските постройки с върбови клонки, мъжете обезателно се опасваха с кора от върбови кори, плетяха се венци от горски цветя. Обезателно се колеше Гергьовденско агне и се носеше „на служба” в черква, където хората похапваха и се веселяха. Някои стреляха във въздуха, някои се къпеха в росата или реката, правеха се гергьовденски люлки…

Сега май останаха само върбовите клонки и някои чалга-форми от гергьовденските обичаи”, разказа Николов.

Самите сърби празнуват 6-и май без съществени различия с българските обреди и обичаи. Там където има известни нюанси, те са като в две различни фолклорни области в България или даже в две села - различни са ритуалите, но посланията са почти същите: да има плодородие, да е здрав добитъкът и да са здрави хората, разказаха пред вестника българите от Западните покрайнини.

Румъния

с чорба и цуйка

В Румъния Гергьовден също като в България е голям празник, но е две седмици преди нашия. Сънту Георге - както наричат мъченика Георги Победоносец отвъд Дунав, е покровител на стадата и денят му се чества в Румънско на 23 април по нов стил. Празникът при съседите е голям почти като Рождество и Възнесение Христово. Вратите и домовете на къщите и дори оградите се окичват с цветя и зелени клонки. Сутринта на Гергьовден се ходи на черква, палят се свещи и се четат молитви за здраве и благоденствие на всички във фамилията. Мъжете вече са теглили ножа на сукалчето и докато текат черковните служби готвачите приготвят трапезата. От вътрешностите и част от месото на агнето се приготвя ароматна чорба, с която започват празничните угощения. Първите наздравици са с цуйка - румънската ракия. После се вади агнешкото от фурната. Агънцето се пълни с нарязан на ситно черен дроб, зелен лук, копър и подправки.

Задължително на Гергьовден всеки уважаващ себе си и гостите си стопанин отвъд Дунав пали скарата и хвърля агнешки мръвки на жар. В Румъния скарата е на голяма почит и е неписано правило, че ако не са ти сервирали скара - „гратар”, не си чак толкова важен гост. Но дори и да няма барбекю, никой не остава гладен на румънската трапеза, особено пък на Гергьовден. А виното плиска в кани и чаши като водите на Дунав напролет. Пировете завършват със сладки, кафе и коняк, разказва Иван Жуветов - директор на Румънския културен център във Видин. В много от селата в Румънско се пазят и старите обичаи на пастирския празник - младите мъже се мият сутрин с роса и събират от поляните билки, които слагат в пояса си, за да бъдат харесвани от момичетата.

Македония

Заупокойна молитва за български герои

В Македония на 6-и май т. г. главата на Македонската православна църква, Негово блаженство архиепископ Стефан и Негово високопреосвещенство Струмишки митрополит Наум ще отслужат заупокойна молитва в памет на падналите герои.

Военният мемориал в Ново село е едно от 471 български военни гробища в Македония, в което са положени тленните останки на 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световнa войнa.

В Деня на храбростта във Военния мемориал в Ново село в югозападната ни съседка ще се проведе и съвместно българо-македонско честване по инициатива на Фондация „Българска памет“. В церемонията ще участват Президентът на Република България Румен Радев, евродепутатът Андрей Ковачев, Националната гвардейска част, военните аташета на България и Македония, както и на представените в Македония страни-членки на НАТО.

Съответно бойна част македонски военнослужещи за първи път ще участва в тазгодишния военен парад на Българската армия за Гергьовден. Присъствието на войниците и офицерите от бившата югославска република е безпрецедентно и е договорено по време на посещението на президента Румен Радев в Скопие. Ще дойде рота от 80 човека, като 64 от тях ще маршируват в стандартна формация 8 по 8 души, а останалите ще са логистика и поддръжка. Бойците ще дефилират, носейки официалния държавен флаг на Република Македония. Не се предвижда участие на бойна техника от югоизточната ни съседка.

Гърция

с иконите!

Официално Гергьовден в Гърция се празнува по Грегорианския календар - на 23 април. Това обаче не пречи на 6 май (стар стил) също да има тържества и богати трапези на много места в страната - колкото повече са празниците, толкова по-добре за туризма - това гърците го знаят прекрасно.

В Южната ни съседка честването на Св. Георги е неразривно свързано с едно планинско селце в Западен Пелопонес - Арахова. Там от 18 да 24 ноември 1825 г. се води най-важната битка в Гръцката освободителна война от османско владичество. Начело на гръцките въстаници е гене. Георгиус Караискакис, който се изправя срещу ордите на Мустафа бей. Гръцката войска печели битката, а общият брой на жертвите е над 2000.

Хиляди гърци се стичат в Арахова за честването, което продължава 3 дни. Започва се с литийно шествие с иконата на Св. Георги по тесните улички на селото. То завършва в църквата „Св. Георги”, разположена на най-високия хълм. Вечерта е Светата литургия за Св. Георги. Следващите дни минават в спортни състезания - бягане нагоре по хълма до църквата, вдигане на тежки камъни, мини маратон от 5 км., борби и др. Празненствата завършват с т. нар. „чалазма” - банкет с печени агнета в двора на църквата, обилно полят с ципуро (гръцка гроздова ракия).

Много от островите в Гърция считат Св. Георги за свой покровител. На тези места след литургия се обикаля с иконата на светеца до брега на морето. По традиция след края на литургията в двора на храма се прави курбан за здраве и плодородие. Всички, които имат именници в къщи, носят и раздават в църквата гергьовска питка.

Тържества има днес и във всички военни поделения, защото, както и у нас, Св. Георги се счита за покровител на войската и символ на храброст.

Най-често срещаното име в Гърция е Георги, като почти няма семейство без именник. Тук продължава силно традицията внуците да се кръщават с имената на дядото, което прави двоен днешния празник за всеки дом.