„Фонографически” вестник затрива печатниците

Джобни фонографи и „стихомат” на ъгъла

Печатното слово ще умре, предсказват преди 127 години двама френски писатели и журналисти. Като убиец на книгите и вестниците те сочат прохождащия тогава звукозапис, по-точно фонографа.

Албер Робида (1848-1926) и Октав Юзан (1851-1931) пишат през 1894 г. новелата „Краят на книгите”. Тя е сред 11-те заглавия в сборника им „Разкази за книголюбители” *, издаден следващата година.

Днес шеговитата им прогноза хем звучи наивно, хем те кара да се замислиш - съдържа например неволни прозрения за радиото, за което авторите нямат и представа. (Първото радиопредаване за масов слушател е излъчено чак през 1920 г. в САЩ.)

Робида и Юзан градят предвиждането си върху „напредъка на електричеството и на съвременната механика”.
(По тяхно време е измислена грамофонна плоча, но не е изместила непрактичния восъчен цилиндър на фонографа; търговски тя ще си пробие път в началото на XX век. Едисон в САЩ и братята Люмиер във Франция вече са впечатлили света с кинокамера (кинетограф), но никой не очаква аудиовизуалното бъдеще, загатнато в „Краят на книгите”.)

Освен с техниката героят на новелата се аргументира с нашия стремеж към по-лесното: „човек отбягва умората и жадно търси удобства”.

Какво споделя той на вечеря в Лондон, пред любознателни интелектуалци?

„Ще признаете, че четенето... води до голямо отегчение. То не само изисква постоянно внимание, което изразходва много от мозъчните ни фосфати, но и криви нашето тяло в разни изтощителни положения.” А необходимостта да обръщаме един след друг листовете на книгата „причинява твърде смущаващо изнервяне”.
Лекторът е категоричен: „Именно при разговор нашият мозък запазва повече гъвкавост, по-чисти възприятия, повече задоволство и отдих, отколкото при четене”. Защото „думите, които възприемаме чрез слуховия орган, ни носят специална вибрация, която подбужда нашите собствени мисли”.

„Вярвам - възкликва футурологът от 1895-а - в успеха на всичко, което ще насърчи леността и егоизма на човека. Асансьорът уби изкачванията в къщите, фонографът вероятно ще разруши печатането.”

Нашите очи, заключава той, са създадени, за да възприемат красотите на природата, а не да се хабят в четене. „И ми е приятно, че скоро ще можем да разтоварим очите си, за да натоварим повече ушите.”
В „Краят на книгите” се обаждат и скептици: Нима ще има ли портативни, леки и устойчиви фонографи? Какво електричество ще ги движи? Върху какви цилиндри ще записвате цели романи?

Обаче лекторът не се предава: да, ще има съвършени джобни устройства. Така човек ще съчетава литературната наслада и с разходка, и дори със здравословна екскурзия в планината.

Прогнозата уверено описва цяла реформа, с която „фонографизмът” ще измести полиграфията. Белетристите вече ще се наричат не „писатели”, а разказвачи. Правата си те ще опазват, регистрирайки своя глас в Патентната служба. А творците, на които липсва дар слово, ще наемат „фонисти”.

Слушателите също няма да страдат по времето, когато са били „читатели”:

„Отпуснати на дивана или на люлеещия стол, те тихо ще се наслаждават на чудните приключения, разказът за които ще стига по гъвкави маркучета до техните уши, разширени от любопитство.”

Навън библиотеките ще бъдат заменени от фонографотеки. Слушане на поетични и други творби ще предлагат и литературни автомати на улицата - човек пуска монета и с бутон избира дали да е Дикенс, дали Дюма...

С „бъдещия фонографизъм” звукови произведения ще достигат повсеместно - до всяка маса в ресторанта, до хотелските стаи и фоайета. В железниците ще има литературни вагони - с маркучета и слушалки.

А пресата? Все пак (поне в края на XIX век) всекидневието е немислимо без вестници. Но футурологът на Робида и Юзан не се предава: любопитството за новини ще расте, обаче скоро няма да ни задоволяват печатните интервюта.

„Хората ще искат да чуят интервюирания, да слушат речите на популярния оратор, да слушат нова та модна песничка... Кой ще разпространи всичко това по-добре от бъдещия голям фонографически вестник?”

И гласове от целия свят се оказват събрани в целулоидни ролки, които пощата ще носи всяка сутрин на абонатите. Вести от чужбина, борсови котировки, забавни четива, обзори от предишния ден - човек ще може да чуе всичко, докато още се разсънва на възглавницата.

Разбира се, изцяло е преобразена и журналистиката. В нея на преден план излизат „солидни млади мъже, чието изкуство е в произношението...” Нещо логично, след като стилът на разказване „ще интересува нищожен брой слушатели, за другите важно ще бъде да бъдат информирани бързо с няколко думи и без коментари”.

В редакциите ще има „зали за говорене”, където редакторите ще записват на глас новините, а „телеграмите, пристигнали телефонически, ще бъдат незабавно вмъкнати чрез хитроумен апарат”. Получените цилиндри ще бъдат размножени в големи тиражи и разпратени призори по пощата.

Не е пропусната и илюстрацията; ще я осигури новото откритие на Томас Едисон - кинетографът. Този апарат „ще записва движението на човека, точно както фонографът записва и възпроизвежда неговия глас”.
Кинетографът ще илюстрира всекидневния живот. И чрез система огледала и отражатели всички движещи се фигури ще бъдат прожектирани в нашите жилища върху големи бели табла.

А сцените от романи ще бъдат изобразявани от костюмирани актьори и възпроизвеждани, като допълнение на фонографическия вестник.

Как Робида наднича в бъдещето

„Въздушни армии”, илюстрация на Албер Робида в изданието „Адската война”, излязло през януари 1908 г., близо пет години преди първото използване на самолет в бойни действия.

От авторите на „Разкази за книголюбители”, по-запомнен е Албер Робида, не само писател, но и талантлив илюстратор и карикатурист. Автор е на около 60 000 рисунки. Траен и силен е неговият интерес към бъдещето. Той неуморно и често прозорливо „изобретява” технически чудеса, които ще преобразят живота на следващите поколения; поради това са го сравнявали и с Жул Верн. Още през 80-те години на XIX век Робида пише трилогия за XX век и за „електрическия живот”. За бъдещите войни той, например, предрича употребата на отровни газове и самонасочващи се ракети, а за мирното всекидневие - „телефоноскоп”, нещо като телевизор или видеотелефон. Французинът предвижда също различни обществени явления и проблеми - например за околната среда.

* A. Robida, O. Uzanne. Contes pour les bibliophiles (Paris, 1895); илюстрованата книга е достъпна електронно в Project Gutenberg - www.gutenberg.org