Един от основните защитници на циганите в Европа беше и си остава Джордж Сорос. Само че инвестициите на скандалния милиардер така и не доведоха до подобряване на живота на „чергарските“ диаспори – те, както и преди, се маргинализират и предизвикват опасно раздразнение у местните жители. За какво му е на Сорос да покровителства циганите и как възнамерява да ги използва?
През април тази година жителите на Рим се вдигнаха на бунт срещу решението на общината да настани десетина цигански семейства в жилища за социално слаби в един от кварталите. Няколкостотин души излязоха по улиците и издигнаха барикади, за да препречат достъпа на циганите до входа на сградата. Полицията разпръсна протестиращите, а циганските семейства бяха настанени в друг жилищен квартал в източната част на Рим. Година по-рано, пак със скандал, полицията евакуира от Рим нелегален цигански катун, в който се подвизаваха няколкостотин души.
Акцията беше разкритикувана от Брюксел и Европейския съд по правата на човека. Друг въпрос е, че полицейската спецоперация не даде кой знае какъв резултат, тъй като стотици цигани благополучно се заселиха отново в покрайнините на Рим. По официални данни, в околностите на Вечния град нелегално пребивават около 130 хиляди роми. Според експерти обаче действителният им брой е много по-голям.
Седмица след римските протести, размирици избухнаха и в българския град Габрово, известен някога с шегите за стиснатия характер на местните жители. Там трима криминално проявени цигани пребиха служител в магазин, което изкара хиляди габровци по улиците с искания за изселване на всички цигани от града. В продължение на четири дни хората замеряха с камъни циганските къщи, опитваха се да ги подпалят и скандираха обидни думи по техен адрес. Полицията така и не успя да овладее ситуацията. Местните власти просто посъветваха циганите тихомълком да се изнесат от града, което те и направиха. През януари до подобни безредици се стигна и в българското село Войводиново, след като тълпа цигани пребиха местен военнослужещ. В резултат на протестите циганските семейства напуснаха Войводиново.
След четири месеца на протест срещу циганската престъпност се вдигнаха и в Унгария, на 130 км от Будапеща.
По повод Международния ден на циганите Европейската комисия се видя принудена да излезе със специално предупреждение за надигането на антицигански настроения в ЕС. Сякаш в Брюксел са очаквали нещо друго.
От началото на 1990-те години около циганските общности се нароиха голям брой нестопански и неправителствени организации. Правата на етническото малцинство са обект на особена грижа и от страна на Брюксел. За различни проекти, свързани с образованието и осигуряването на работа за представители на циганските общности, структурите на Евросъюза ежегодно отделят многомилионни грантове.
Независимо от това, циганските общности си остават една от най-криминализираните социални групи в съвременна Европа. Всички случаи на протести от страна на местните жители са предизвикани от натрупаните противоречия на циганите със закона. В Рим е джебчийство, в България – грабежи, в Румъния – постоянни сблъсъци с местните, във всички страни циганите са замесени в разпространение на наркотици и създаване на организирани престъпни групи. Депортирането и разрушаването на старите сгради, в които обикновено се настаняват цигани, са единственият реален отговор на властите на циганския проблем. Миналата година се стигна до ромски вълнения заради събарянето на няколко жилищни сгради в Сен-Жак – най-мрачния квартал в иначе благоденстващия френски град Перпинян. А през 2011 г. президентът Никола Саркози прибегна до масова депортация на цигани от Франция към Източна Европа.
Колкото и да е странно, но в ЕС засега не са открили по-цивилизован начин за асимилация на този скитащ народ. И това при положение, че за правата на циганското етническо малцинство вече 30 години се бори един от големите световни филантропи – Джордж Сорос. Официално „Отворено общество“ на Сорос и присъдружните му НПО още от средата на 1980-те спонсорират най-различни инициативи за подобряване на живота на циганския етнос. За това време милиардерът е вложил във въпросните проекти над 150 млн. долара, откри Европейски цигански университет и Офис за цигански инициативи, създаде цяла хуманитарна индустрия. Но според собственото му признание, направено в програмна статия от 2013 г., „след влизането на страните от Източна Европа в ЕС, положението на ромите рязко се влоши“. Сорос има предвид най-вече България, Румъния, Словакия и Унгария, страните с най-многобройно ромско население: от 750 000 в България до 1,8 милиона в Румъния.
Представителите на „Отворено общество“ лобират активно за отделяне на повече средства от бюджета на ЕС за циганските диаспори. И ако сам Сорос през последните години е вложил в ромите над 10 милиона евро, то на Испания Еврокомисията е отпуснала 28 млрд. евро, на Италия – 32, на Словакия – 14, на Румъния – 23. Всички тези неправдоподобни пари се разпределят по места именно от структурите на Сорос.
Къде отиват милиардните траншове
Човек би рекъл, че циганите в Европа трябваше отдавна да са забогатели. Но болшинството от тях продължават да живеят в немислими по съвременните мерки условия и да се занимават с повече или по-малко с престъпна дейност. Откъде идва проблемът? Първо, ръководствата на многобройните фондации и НПО почти изцяло се състоят от американски юристи. Техните заплати гълтат голяма част от средствата, отпуснати от бюджета на ЕС и от благотворители. Второ, автентичните ромски активисти въобще не се допускат до разпределението на средствата и взимането на решенията. Къде отиват милиардните траншове от ЕС, които уж би трябвало да подобрят живота на циганите, е пълна тайна. За самия Сорос циганският проблем е само предлог, за да налага изгодни нему решения на правителствата на европейските страни – и преди всичко на тези от Източна Европа.
Превод: Гласове, със съкращения