Пролетно разтоварване

Катрин Зита-Джоунс и щерка й – като две капки вода Появиха се заедно на ревю на Долче и Габана

Хеликоптер кацнал принудително в двора на Винпром Свищов (СНИМКИ) При презимяването закачил покрива на една от сградите и счупил витло

Спасените край Доспат мечета са под денонощно наблюдение, оцеляването им остава под въпрос

Млад мъж и приятелката му са тежко ранени след сблъсък на мотор и кола в Лом

Ердоган: Австрия ще “плати цената” за забраната на турската предизборна кампания

Борисов: Срещал съм се с Иванчева за парка в „Младост“, докато е текло разследването срещу нея

Облагат с такса и ловните кучета

“Митове и чудовища” от пясък в Бургас Започна подготовката за Пясъчния фестивал

Министър Кралев: Тенисът вече бие футбола по сигнали за уговорени срещи Водят се преговори за кръг на европейски рали шампионат у нас

Цацаров: МВР и прокуратурата да мобилизират усилията си срещу черния пазар на насипен тютюн

Рибари събраха над тон боклуци край язовир „Огоста”

Деси Фотосесията със специална награда от “Мис Силикон”

Военен автомобил се обърна на магистрала “Тракия” Няма пострадали хора

Съселяни издадоха шофьор, че пие и кара

Спазват ли се правилата в еврозоната? Гърция представя фалшиви данни за дефицита и дълга преди да влезе във валутния съюз

В момента разширяването на зоната не е особен приоритет, въпреки уверенията на висши европейски политици.

На България предстои да премине през официалната процедура за членство в Европейския икономически и паричен съюз. Подходът към нея ще бъде изключително строг, тъй като в момента разширяването на зоната не е особен приоритет, въпреки уверенията на висши европейски политици. Исторически погледнато обаче компромиси са се правили още от формирането на валутния съюз, както по отношение на участващите в него, така и спрямо някои присъединяващи се държави. Настоящата статия е именно относно спазването на правилата в еврозоната.

Спазването на правилата при присъединяване на нови членове

Разширяването на Европейския съюз през 2004 г. създаде очаквания за приемане на нови членове и в еврозоната. Докато при някои държави процедурата беше премината гладко и без съществени проблеми, в други ситуацията показа, че политическите фактори също могат да повлияят. Общата оптимистична нагласа създаде предпоставки за по-разхлабен контрол над изпълнението, като в някои случаи се разчиташе на изключения от правилата, а в други – те изобщо не бяха спазени.

Литва

Първият пример е за стриктно спазване на правилата и придържане към “буквата на закона”. Литва е единствената държава до момента, която е поискала проверка на изпълнението на критериите и след това е получила отказ за присъединяване към еврозоната. Първоначално определената целева дата за приемането на еврото като законно платежно средство е 1 януари 2007 г. По този начин освен Словения и Литва би се наредила сред първите държави след разширяването на ЕС, които са успели да се присъединят към еврозоната. Особеното при Литва е, че освен това тя би била първата държава с валутен борд, която успява да изпълни критериите за членство.
Проблемният критерий се отнася до темпа на инфлация, който не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа в трите държави от ЕС с най-ниска инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени. Според данните към месец март 2006 г. инфлацията в Литва е 2,7%, докато референтната стойност е 2,6%, т.е. разликата е под 0,1%. В резултат от това Европейската комисия коректно решава, че критерият не е изпълнен. Освен това изпълнението на критериите трябва да бъде устойчиво във времето. През следващите месеци след оценката инфлацията в Литва бързо се ускорява и достига дори двуцифрени стойности, като по този начин трайно надвишава горната граница за този критерий.

Естония

Случаят на Естония се отнася до лихвените проценти, макар че всъщност той не е пример за неспазване на критериите. Критерият за лихвените проценти се отнася до доходността по 10-годишните ДЦК, която не трябва да надвишава с повече от 2 процентни пункта средната доходност на съответните ДЦК на трите държави с най-ниска инфлация в ЕС. Поради наличието на малък държавен дълг Естония никога не е емитирала толкова дългосрочни държавни ценни книжа. Тъй като няма естонски такива, при отчитането на този критерий се използват лихвените проценти по частни кредити, които влизат под прага на критерия. По принцип ДЦК са с по-нисък риск от неплатежоспособност, така че се прие, че ако такива бяха емитирани, лихвените проценти по тях биха били дори по-ниски и също щяха да са в допустимите граници.
Трябва да се отчете обаче и моментът на приемане на Естония – решението беше взето в средата на 2010 г., в разгара на дълговата криза в еврозоната, когато присъединяването на една макар и много малка, но спазваща бюджетната дисциплина държава, беше използвано като пример за останалите членове на валутния съюз. Разбира се, тук остана нерешен един въпрос. Тъй като Естония е очаквала оценка на изпълнението на критериите, не беше ли възможно тя да подготви емисия облигации, която да отговаря на изискванията, за да не се наложи фактическото заобикаляне на формалния критерий?

Малта

Малта е приета за член на еврозоната през януари 2008 г. Проблемът в нейния случай е изпълнението на критерия за държавен дълг. Той не трябва да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, в противен случай се стартира или продължава процедурата по прекомерен бюджетен дефицит. Според данните към края на 2007 г. обаче държавният дълг е 62,3% от БВП. Критерият се приема за изпълнен, тъй като в него е записано още, че ако има тенденция за спад на дълга със задоволителна скорост, това може да бъде основание да се приеме, че той е изпълнен. През 2005 г. и 2006г. стойностите на този показател са съответно 70% от БВП и 64,5% от БВП, така че основанията са налице.
Ако имаше устойчива тенденция за спазването на критерия, през следващите години държавният дълг на Малта би трябвало да спадне под 60% от БВП. Данните обаче показват друго развитие. През 2008 г. показателят е 62,6% от БВП, но според погрешните официални прогнози той е трябвало да бъде по-нисък. През тази година започва тенденция за неговото повишаване и през 2011 г. той дори надхвърля 70% от БВП. Едва през 2016 г. той се понижава до 57,6% от БВП и тогава за пръв път Малта действително изпълнява критерия, въпреки че от 9 години е член на еврозоната. В този случай отново има основание да се приеме, че критерият е спазен, но със сигурност това не се случва устойчиво във времето. Следователно решението на практика е по-скоро политическо.

Словакия

Според критерия за валутния курс при присъединяването на една държава към Валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II) се определя централен паритет. След това валутният курс спрямо еврото трябва да се поддържа в границите от +/-15% около този паритет за срок от поне 2 години. Така при приемането във валутния механизъм през ноември 2005 г. централният паритет е определен при курс 38,455 словашки крони за евро. Това означава, че възможните граници на колебание на курса са от 44,223 до 32,687 крони за евро.
През март 2007 г. обаче паритетът е променен на 35,4424 крони за евро, който определя граници на колебание от 40,759 до 30,126 крони за евро. По този начин кроната поскъпва спрямо еврото. Това е обусловено от бързото развитие на словашката икономика и притока на капиталови потоци към нея преди финансовата криза.
При извършването на окончателната оценка дали се изпълняват критериите преди приемането на държавата в Евро зоната паритетът отново е променен. Той става 30,126 крони за евро, тоест съвпада с предишната долна граница, налагаща защита на курса. Новият паритет обаче излезе извън първоначално определените граници, а периодите през които страната спазва границите около определените паритети не достигат минимално изисквания срок от две години.
Основанието да бъде признато изпълнението на критерия е, че промяната на паритета не е била в посока обезценяване на местната валута, което да се използва като инструмент за извличане на конкурентни предимства спрямо останалите членове на еврозоната. Решението обаче изглежда по-скоро политическо, тъй като не се придържа стриктно към действащите правила.

Гърция

Случаят при приемането на Гърция в еврозоната е по-особен, тъй като гръцките власти представят фалшиви данни относно бюджетния дефицит и държавния дълг. Оценката за изпълнението на критериите от Гърция е направена през 2000 г., когато са налични данните за 1999 г., а приемането ? се случва от 1 януари 2001 г.
През 2002 г. Евростат обаче отказва да признае валидността на използваните в оценката данни. В резултат от това през следващите години са направени няколко последователни одита. В крайна сметка според официалните данни на Евростат за Гърция бюджетният дефицит през 1999 г. е бил 5,8% от БВП, а държавният дълг – 98,9% от БВП. Тоест в действителност и двата показателя значително са превишавали референтните стойности. Съмнения относно истинността на данните би трябвало да е имало и сред останалите институции и най-вече Европейската комисия, която играе съществена роля в този процес, но въпреки това Гърция е била приета.

Опитите на гръцките правителства след това да обяснят несъответствията между декларираните и действителните данни с промени в методологията на отчитането не са състоятелни. Нещо повече – след това те отново са разкрити като използващи некоректни практики относно отчитането на състоянието на държавните финанси. Те, както и някои други правителства от държави от еврозоната, използват валутни суапове с големи инвестиционни банки, за да прикрият действителните стойности на бюджетните дефицити и държавните дългове през следващите години.
Спазването на правилата за съществуващите членове

Тук отново трябва да бъде спомената Гърция, но списъкът с нарушители на правилата далеч не се изчерпва с нея. Държавният дълг на еврозоната като цяло никога не е бил под 60% от БВП от създаването ? до настоящия момент. Белгия и Италия никога не са спазвали критерия за дълга. В Германия този показател надвишава 60% от БВП след 2003 г., във Франция също от 2003 г., в Испания от 2010 г., а в Нидерландия от 2011 г. тоест най-големите икономики са сред най-слабо дисциплинираните.

Изпълнението на критерия за бюджетния дефицит също представлява сериозен проблем. Например, във Франция и Испания дефицитът в държавните финанси превишава референтната стойност от 3% от БВП през всяка година от периода 2008-2016 г. В Ирландия, Португалия, Белгия, Кипър и Словения са регистрирани продължителни периоди на висок бюджетен дефицит, макар че според последните налични данни стойностите са под критерия. Въпреки посочените нарушения на правилата вече е традиция да не се налагат санкции на отделните държави.

Като цяло историята на еврозоната дава множество примери за неспазване на правилата. При процедурата по приемането на държавите по принцип се подхожда с по-голяма строгост. В някои случаи обаче правилата се заобикалят. След като държавите бъдат приети, правилата относно държавните финанси системно се нарушават. Дори по-дисциплинираните държави, за каквато се възприема например Германия, за продължителен период от време не спазват критериите и това се отразява негативно и върху всички останали. По тази причина е добре да се мисли не само за промени в правилата, но също така да се наблегне на контрола върху тяхното спазване и да се ограничат изключенията от тях.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Как е името на тази държава? Нидерландия или Холандия? Западняците я нарича Холланд,а вие Нидерландия. Кое е вярното?

  2. отговорът е – въпрос на ценности.
    “политиците” ала радев и цецо може да ги проповядват с години….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.