По-старите варианти на Су-27 днес се смятат за ефективно остарели

На 10 декември командващият на Индо-тихоокеанското командване на САЩ адмирал Самюел Папаро съобщи, че Военновъздушните сили на Корейската народна армия - официалното наименование на въздушното подразделение на въоръжените сили на Северна Корея - ще получат руски изтребители от четвърто поколение МиГ-29 и Су-27. Придобиването ще отбележи първото придобиване на нови изтребители от Северна Корея от близо 30 години, след като лицензното производство на МиГ-29 в източноазиатската страна приключи някъде в средата на 2000 г. Съобщеното решение за износ на тези два класа изтребители предизвика значителни спекулации, тъй като от началото и средата на 2000 г. не е осъществяван износ на Су-27 поради поетапното спиране на производството на този клас, докато все още не е сигурно дали предоставените МиГ-29 ще бъдат модернизирани съветски самолети, от които Русия поддържа резерви от няколкостотин броя, или ще бъдат модерният вариант МиГ-29М. Тъй като Су-27 вече не се произвежда и по-голямата част от самолетите на практика са остарели, остава значителна вероятност изтребителите, предназначени за Северна Корея, да са силно модернизираните варианти на Су-27СМ2/СМ3, от които се предполага, че на въоръжение са 24, пише Military Watch Magazine.

Су-27СМ2/3 е единственият вариант на Су-27, който не се счита за остарял, и представлява усъвършенстване на конструкцията от епохата на Студената война с радара Irbis-E на Су-35 и с по-мощни двигатели AL-31F-M1. Дванадесет Су-27СМ3 са доставени в периода 2010-2011 г., като по това време те са най-способните изтребители за превъзходство във въздуха в руските ВВС до въвеждането в експлоатация на Су-35 през 2014 г. Наред с новите радари, самолетите получиха и изцяло нова авионика и достъп до широк набор от нови видове оръжия, което в някои отношения осигури характеристики, сравними със Су-35. Недостатъците в експлоатационните характеристики в сравнение със Су-35 включват по-високи радарни сечения, липса на монтирани на крилата радари за L-обхвата и значително по-лоши далечини на полета и летателни характеристики поради липсата на модерни двигатели AL-41F-1S. След приключване на производството удовлетвореността на ВВС от самолета ги кара да поръчат модернизирането на дванадесет по-стари Су-27 до същия стандарт. В края на 2015 г. самолетите бяха изпратени за кратко в Сирия като част от руския отговор на свалянето на турския ударен изтребител Су-24М през предходния месец, което отразява елитния им статут във флота.

Military Watch Magazine пише още, че по-старите варианти на Су-27 днес се смятат за ефективно остарели, като е малко вероятно Северна Корея да обмисли да приеме много високите оперативни разходи и изисквания за поддръжка на самолетите, ако те са снабдени с лесно заглушавани и противодействащи оръжия и сензори от съветската епоха. Фактът, че западните противници на Пхенян получиха широк достъп до Су-27 от съветската епоха чрез Украйна и Беларус от 90-те години на миналия век, допълнително ограничава привлекателността на тези самолети. По този начин доставката на модернизирани Су-27 с авионика на нивото на Су-35 представлява един от много малкото начини, по които Русия може да направи самолетите привлекателни. Су-27 може да се похвали с много по-високи нива на маневреност от всеки западен клас изтребители, освен F-22 и F-15SA/QA/EX, и има много по-голям обсег и по-голям радар от всеки западен клас изтребители, което означава, че в съчетание с модерна авионика и въоръжение той остава изключително опасен въпреки възрастта си.

Въпреки че Су-27СМ2/3 има по-високи оперативни разходи и нужди от поддръжка от по-съвременния си производен Су-35, поради по-малко усъвършенстваните материали в планера му, разходите за закупуване на самолета се оценяват на около половината от тези на неговия наследник, докато използването на същите радар, авионика и въоръжение означава, че разликата в характеристиките не е толкова голяма. Разликата може да бъде намалена допълнително, ако изтребителите интегрират съвременни ракети от класове като R-77M или модерни местни ракети, разработени в Северна Корея, които изглеждат много по-съвършени от по-старите руски R-77 и R-27.

Въпреки че Су-27 на практика отсъства от световните пазари на изтребители от близо две десетилетия, съществуват множество възможни причини за закупуването на самолета от Северна Корея. 

За Русия доставката само на по-стари самолети на нейната съседка предотвратява значителното нарушаване на отношенията с Япония, Южна Корея и Съединените щати, тъй като Су-27 не разполага с достатъчни възможности, за да остане в състояние да оцелее извън севернокорейското въздушно пространство, и е в състояние потенциално да се противопостави на модерни изтребители като F-35 или F-15EX, само ако действа заедно с наземната противовъздушна отбрана на Северна Корея. Поради политически причини те могат да се окажат единствените тежки изтребители, които Русия е предоставила на разположение.

Освен това Су-27 могат да бъдат доставени по-бързо, отколкото да се чака построяването на нови изтребители Су-30, Су-35 или Су-57, което е от полза за Пхенян поради риска позицията на Русия по отношение на износа на изтребители да се промени, ако бъде постигнато примирие в Украйна.

Су-27СМ2/СМ3 може да се счита за временна придобивка, която да запознае севернокорейския флот с експлоатацията на изтребители от поколение „4+“, като по този начин се проправя път за придобиване на по-съвременни самолети в бъдеще, като например Су-57. Фактът, че руските Су-27 вече са навлезли в експлоатация преди много години, означава, че те могат да бъдат закупени на много ниска цена и могат да бъдат извадени от състава на елитните фронтови части сравнително бързо след закупуването на по-нови самолети, пише още Military Watch Magazine.