Риби със собствени светилници

Симбиотични връзки с луминисцентните бактерии

Понякога между две храненета минава цяла година

В океанските дълбини цари пълен мрак. Така например, само на няколко стотици метра под морската повърхност осветеността е една десетмилиардна част от нормалната. Но дълбоководните риби имат големи очи. А за да могат да виждат с тях, те използват собствени светилници.

Специален фермент в органите им чрез различни химически реакции окислява малките белтъчни частици. Всичко това се съпровожда с освобождаване на енергия във вид на светлина. Тя може да бъде равномерна или пък обратното - да се разнася на ярки припламвания. Много същества нямат собствени „фенери“, но затова пък са установили симбиотични връзки с луминисцентните бактерии, на които дават убежище в специални „джобове“ на кожата и на които обезпечават храна.

Светилниците се използват за най-различни цели. Учен от английския Институт за океанографски науки сравнява луминисценцията на дълбоководните същества с окраската на земните животни. Тя може да се използва за марскировка, опознаване, отпъждане, привличане или улов на други животни. Така например, светещите анчоуси използват своите големи и ярки светилници, разположени на устатта им, като „прожектори“, помагащи им в търсенето на храна. Рибите - въдичари илюминират съблазнително парче от собствената плът, което издигат точно над устата си за привличане на доверчива жертва. Риите - пони запалват своите светилници, за да отпъдят врага. Някои видове ракообразни се крият зад димните завеси на луминисценцията.

За повишаване на ефективността на своите светилници някои риби използват истински очни лещи. А при един вид наред със светещите ивици на корема светят и други части от тялото. Тази риба даже може да гаси блясъка на своите ивици чрез покритие от черни клетки. Интересното е, че стомасите на повечето хищници са оцветени в черно - по този начин луминисциращата храна не издава присъствието им.

В царството на едноцветността същество, способно да вижда цветове, е истински крал. Рибата - дракон е необикновено явление сред другите риби заради обстоятелството, че може да различи червения цвят. Тя използва червени „прожектори“ като прицели. Жертвата на рибата - дракон въобще не подозира, че е проследена.

Дълбоководните риби са се приспособили да се хранят рядко, но затова пък могат да поглъщат гигантски количества храна. „Ястията“,  попадащи тук от горните слоеве, са толкова оскъдни, че да отминеш лакомия къс, само защото е твърде голям, означава да си обречен на глад. Понякога между две храненета на дълбоководните риби минава цяла година, даже и повече. И затова, за да съществуват при подобен начин на живот, те са снабдени с огромни уста, хранещи дребни и неизискващи големи загуби на енергия тела. Огромни са им и зъбите, за да задържат едрите хранителни парчета, които не бива да се гълтат цели. Тези същества могат да раздвижат не само челюстта си, но и гърлото си. Такава риба изяжда храна, често пъти превъзхождаща я по размери. В този случай не съществува някакво правило, позволяващо да се отличи хищникът от жертвата - храната става достояние на този, който пръв отвори уста.

Кучетата не „изяждат“ ли вълците?

Сега по полята и горите на Италия бродят около 80 000 подивели кучета. От къде са се появили? Изхвърляните по различни причини домашни кучета ставали скитащи, а следващите поколения вече подивявали. Огромното им количество в страната представлява опасност за неголямата вълча популация. Бързо размножаващите се кучета са сериозна конкуренция на вълците в борбата им за храна. Но има и друго отрицателно обстоятелство: при създадените обстоятелства обикновено явление са кръстоските между вълци и кучета, което в крайна сметка ще доведе до пълното изчезване на легендарните хищници.

Играят ли животните?

Животните обичат да скачат, въпреки че не е необходимо да преодоляват каквото и да е препятствие. Те бягат въпреки, че никой не ги гони или пък без да имат определена цел. Борят се, без да искат да победят. Играят си с разни предмети със същата страст, с каквато биха се отнасяли към истинска плячка. Каква е целта на такива действия, които изглеждат като сериозно поведение, но нямат сериозен замисъл? Учените не могат да отговорят точно на този въпрос. Те дори не знаят със сигурност дали играят всички животни, или само бозайниците и птиците. Да даде отговор на много от тези въпроси досега не се е удало почти на никой изследовател.

Човките на папагалите

Интересни човки имат папагалите. По ръба на долната част на човката има твърди рогови „зъбци“. Те помагат на папагала да задържа някое гладко зърно или орех. При отваряне и затваряне на човката нейните ръбове се плъзгат по роговата „пила“ и се наточват. Така че всяка едра птица може да разчупи орех или костилка от слива. Освен това папагалът използва човката си като трети крак - като се хваща ту с нокти, ту с нея, той с акробатична ловкост се катери чак до върха на дървото.