Големият въпрос е ще мъсти ли на предателите

Сръбският мафиот предлагал да плати милиони за свободата си у нас през 2002 г.

Бай Миле му пазел гърба

Първата отпуска от затвора на сръбския мафиот Сретен Йосич, предизвика шок в западната ни съседка, за излизането му от килията се заговори и у нас. Мъжът, наричан още Йоца Амстердамски, държал години наред в страх Балканите, беше пуснат за добро поведение само за 2 дни, за да се види със семейството си, но изправи косите на някои свои авери и полицаи, които го бяха позабравили. И ако Йосич прекрасно знае, че служителите на закона са си вършили работата, то на хората, които са го покровителствали и след това са го предали, едва ли лесно ще прости. През кратката му отпуска от сръбския затвор “Забела” мафиотът едва ще бъде опасен за някого, но през октомври той ще излезе окончателно и никой не знае ще тръгне ли да мъсти.

Славата на Йоца като най-могъщият престъпен бос на Балканите изобщо не е преувеличена. Той оглавяваше повече от 10 години един от най- големите канали за наркотрафик и нелегален бизнес с оръжия. Сърбинът ръководеше и мощна банда за изпълнение на мокри поръчки. Неговите главорези са подозирани за няколко убийства на сикаджии у нас - на Поли Пантев, Димата Руснака и Бай Миле. И въпреки, че е издирван с червена бюлетина на Интерпол, Йосич абсолютно необезпокояван се разхожда из България от 1997 до 20 юни 2002 г., когато е арестуван в София.

Смята се, че интересите на сърбина на наша територия били големи, защото именно оттук минавали основни контрабандни и наркоканали за Западна Европа. Това няма как да стане без висше покровителство, твърдят хора от подземния свят.

За гърба на сърбина стоял шефът на наказателните бригади на СИК Милчо Бонев - Бай Миле, човек с дебели връзки в полицията и политиката. Арестът на Сретен Йосич в В София изненадва не само самия него, но и сикаджията Бай Миле, който се опитва да организира освобождаването му. И двамата са убедени, че където не се получава с пари, ще стане с много пари, но в случая удрят на камък.

Бай Миле се заема да организира бягството на Йосич, което се оказва мисия невъзможна. Според оперативна информация от онова време, той предлагал шестцифрени суми на висши полицаи. По-късно тогавашният главен прокурор Никола Филчев ще каже, че сърбинът даже искал да плати част от външния дълг на България срещу свободата си. Европа обаче ни гледа под лупа и никой не рискува да го направи. Опасният чужденец е откаран в болницата на Софийския затвор, защото се оплаква, че му е зле. Висши фуражки в МВР се притесняват, че зад решетките или ще го убият, или ще избяга. И решават да го преместят в ареста на Транспортна полиция, където да бъде пазен от барети от Отряда за борба с тероризма. Избират акцията да се проведе посред нощ, когато никой не я очаква. На нея присъства лично тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, който едва не получава удар, когато не намират на болничното легло в затвора опасния пациент. Той е открит в един от коридорите и с невиждана охрана е преместен в новия арест. Командосите го прехвърлят от килия на килия, за да объркат евентуални негови авери, ако поискат да го освободят със сила.

Такива мерки за сигурност за безпрецедентни за България, твърдят полицаи. Много от баретите получават предложение за огромни суми, ако му помогнат да избяга, но напразно. Делото за екстрадицията на Йосич се гледа дни по-късно в Софийския затвор, който буквало е блокиран от командоси. Той е конвоиран до летището и предаден на нидерландските власти. В Холандия Йоца е издирван за трафик на наркотици, пране на пари и убийство на трима полицаи. Годни доказателства срещу него обаче няма и сърбинът е пуснат да си ходи по живо, по здраво. Година по-късно в България мистериозно изчезва видният висаджия Мето Илиенски, който и досега не е открит.

Хора от групировката от ВИС-2 и досега са убедени, че Мето е жертва на отмъщение, защото е издал леговището на Йосич на български полицаи. Също на на сръбския мафиот се приписва и убийството на Бай Миле през 2004 г. Причината била, че сикаджията не е могъл да го отърве от ареста, но иначе е прибрал крупна сума покрай преговорите за рушвети.

След пускането му от холандсике затвор Йоца се прибира в сърбия, където през 2009 г. е арестуван. Година по-късно е признат за виновен като подбудител на убийството на Горан Марянович през 1995 г. и осъден на 15 г. затвор, които по-късно са намалени на 13,5 г. Според събраните доказателства той накарал Миодраг Проданович и Боян Милосавлевич да убият Марянович в кафенето “Бамби” в спортния комплекс “Олимп”. При атентата бе ранена и приятелката на жертвата и случайни гости на заведението. По време на делото срещу него, Йосич заявява, че е бил покровителстван от български политици и има доказателства за това, които обаче не показа.

Дали е запазил тази информация, защото смята да се върне в България, ще се разбере най-рано след половин година. Сърбинът обаче вече не вярвал на българи, след като най-верните му хора у нас го предали и това му коствало години зад решетките.

Започнал като воевода в паравоенен отряд

Бил бос на белградската мафия в Амстердам

Сретен Йосич е роден през 1962 година в град Смедеревска паланка, Югославия (днешна Сърбия). Твърди се, че е бил изключително близък с Желко Ражнятович - Аркан и дори е бил воевода в паравоенния отряд, известен като “Тигрите”.

Сигурно е обаче, че в началото на деветдесетте години Йосич успял да се изкачи до най-високите нива на сръбската мафия в Амстердам, наречена “Белградската група” и станал дясна ръка на Дуя Бесирович - лидера на организацията, който по-късно е прострелян и умира в болница.

След убийството Йосич наследява организацията и в следващите години се превръща в престъпник от международно ниво, виновен за смъртта на множество конкуренти и партньори, включително и българи. През 1993 г. той е осъден за опит за убийство на 3 години лишаване от свобода. След изтърпяване на половин година затвор, успява да избяга. Тогава започва международното му издирване, което след 9 години завършва с ареста му в България.