ЕК: Напредъкът на България е достатъчен Съвет съпредседателстван от вицепремиер и представител на ВСС ще функционира след края на евромониторинга

Млада шофьорка се удари в три паркирани коли и тераса на къща в Смолян

Стартира строителството на Софийския околовръстен път от магистрала „Тракия“ до ж.к. „Младост“

Обявена за издирване ученичка от Търговище се прибра у дома

Херо се разбра с „Берое“

Библиотеката на София на 91 години А1 подарява на Столична библиотека интерактивно студио

Съдят мъж за закана за убийство, кражба на дърва и незаконно оръжие Жертви на обвиняемия са баща и син в Еленско

34-годишен мъж открадна паметна плоча от гробище в русенско село

Германия предлага международно контролирана зона за сигурност в Северна Сирия

Булчинска рокля на Дженифър Лорънс със собствена хотелска стая

Хърватия влиза в битката за новия завод на „Фолксваген“

Арест след силна музика

Срещу какво въстанаха “Дъщерите на Европа” Страхът не е и никога няма да бъде политически коректен

В интернет пространството стремително набира гледания едно видео, което даде нов обрат на флашмоба #metoo. Последният започва с обвинения срещу холивудски продуцент, а сега, както изглежда, отива към голямата политика. Срещу какво въстанаха „Дъщерите на Европа“?

„Дъщерите на Европа“, както сами са нарекли себе си, записаха аматьорско видео в памет на жените, които са били убити, изнасилени, обидени, унизени и уплашени от мъже, но с една голяма промяна. Този път това не са босовете от шоу бизнеса или битовите изнасилвачи, а това са емигрантите.

Една изключително болезнена тема за европейците днес, за която каквото и да се каже, ще бъде банално и противоречиво. Банално, защото вече са казани всички думи за политиците и политика им, за мигрантите и за самите европейци. Противоречиво, защото няма или не съществува общо мнение по въпросите на бежанците. В Германия това е забранена тема, тест за мракобесие, толерантност и хуманизъм. Но в голяма част от немското общество се трупа не само разочарованието и безпокойството, но и страх. А страхът, както знаете, не е и никога няма да бъде политически коректен.

Причините за възникването и разпространението на движението #metoo не са толкова прости, колкото изглеждат. Едно нещо е ясно, че с жените така не бива. Други пък ни уверяват, че Уайнстейн е „залитнал“. В противоречие влизат две коренно различни неща. В първия случай, това са социално-културните процеси, морала, етиката, нравствеността, еволюцията и равноправието между половете, а при втория е големият бизнес с неговите жестоки игри без правила.

Но #metoo бързо формира руслото на общественото мнение, в посока на коригиране на личното отношение, продиктувано от собствените травми, вярвания и преживявания. Но и другата реакция не беше случайна. „Лекомислените“ французойки, начело с Катрин Деньов, се възмутиха от заигралите в равенството между половете американци, защото винаги са знаели как да се справят с мъжете, без да правят от мухата слон. За тях любовта и всички проблеми, свързани с нея, са в категорията на свободите, а не на забрани и ограничения. Европейките не се страхуват от Уайнстейн. Те са уплашени от друго.

Във видеото „Дъщерите на Европа“ говорят от името на жертвите, на изнасилените и убити жени. „Казвам се Мия, Мария, Еба. Бях убита в Кандел, бях изнасилена в Малмьо, бях подигравана в Ротерхам. За разлика от недоказаните от процесуална гледна точка изявления на засегнатите актьори и актриси, всичко във видеото се е случило в реално време. И без значение е колко „постно“ това ще излезе в европейските медии, където информация за всеки инцидент с мигрантите може да се появи в интернет, а няколко часа по-късно, да изчезне. Невъзможно е да причислиш към категорията на слухове и спекулации нито новогодишните инциденти в Кьолн, нито убийствата в присъствие на свидетели, нито изнасилванията, записани от полицията.

Политическото решение „да не се шуми“ може да е оправдано като тактически подход, но стратегически е провал. Политическата коректност е едно, а специално определените за Нова година защитени зони за жени е друго. Това е един и същ неконтролируем и политически некоректен страх, който не може да бъде забранен и игнориран. Това е противоречие, включително и полово, на категорията „допустим – неприемлив“ и на категорията „да оцелея – няма да оцелея“ и това е напълно различна равносметка.

През декември 2017 г. в шведския град Малмьо група млади хора нападат 17-годишната ученичка Мария и тя е изнасилена за първи път, а половите й органи са изхвърлени на детската площадка. След това всичко протича по вече изработения сценарий на „новото“ европейско време. Пресата съобщи…

По-скоро пресата почти нищо не съобщи, нито за задържането на престъпниците, нито имената им, нито гражданския им статус. Както винаги, се подразбра, че нищо не може да се направи. Няколко дни по-късно гневни жители на Малмьо направиха митинг, настоявайки да се възстанови реда и да се накажат извършителите. Властите и пресата бяха обвинени. Вдигна се шум и толкоз.

На 27 декември, в западната част на Германия, в град Кандел непълнолетен емигрант намушква с нож 15-годишната Мия В., която по-късно умира в болницата. Нападателят е задържан и се започна медийно жонглиране: дали е афганистанец, дали е Абдул, дали бил нейн приятел, дали е прецедент. Германците отдавна обвиняват Меркел, в това че само бездетен човек може да разгърне такава миграционна политика, но това е отчаянието на човека от улицата. Позицията на канцлера на Германия с почти нищо няма да се промени, дори и да имаше пет дъщери.

В Ротерхам, град в Северна Англия, в продължение на няколко години крадат, изнасилват и осакатяват момичета и изглежда, всички, включително и полицията, знаят, че престъпниците са деца на пакистанци. Скандалът и публичността не можаха да бъдат избегнати и се наложи да бъде разкрита етническата принадлежност на извършителите. Бяха уволнени длъжностни лица и полицията публично се извини на жертвите за това, че не са получили „вниманието и съдействието от страна на местната полиция“.
Но мултикултурната лодка не трябва да се разклаща и не можете да използвате думата пакистанци, нито публично, нито в полицейските доклади.

Можете само искрено да симпатизирате на жертвите на проваления мултикултурен експеримент и на „Дъщерите на Европа“ с тяхното разтърсващо видео. Но техният #metoo достигна до логичния си задънен край – темата за неравенството между половете. Защото след Ротерхам?„мултикултурализма триумфира не само върху феминизма, но и над закона“ и това вече не е тема за пола.

Днес, белите жени в Европа не обичат не само бежанците, но и техните жени. И тази омраза не се вписва в концепцията на флашмоба #metoo, така както няма да се впише и в трагичния сблъсък на културите на фона на голямата и неясна политика.

(Превод за „Труд” Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Ей соросоиди не можете да излъжете никого!
    Взимайте си мигрантите и се разкарайте от живота ни !

  2. Мулти-култи-тъпулти на баба Меркел нещо скърца и не хоботи. Пардонъ,не работи. Както казва Венета Харизанова, в политиката те вземат,изяждат те и ти изхвърлят опаковката. В света на Уайнстайновците е същото. В Европата върви същият процес между бежанците и белите жени ,и мъже. Напрежението между двете общности-бели и мургави плюс черни скоро ще се нажежи до огнено червено.

    1. Трябва да се кръстиш Баба Цъпа много тъпа.

  3. Е ВСЕ ПО БЛИЗО ДО УЧЕНИЕТО ЗА РАЗЛИЧНИТЕ РАСИ

  4. Дтрахил петров, вероятно причината е, че глупакът си ти. Прост, промит и пещерен. Със сигурност като баща си.

  5. Такава е истината. Но я попитайте Сергей Станишев и Бойко Борисов! Те веднага ще ви обяснят, че за това са виновни не неолибералните глобализирани (систимни) политици и партии, нито свръхбогатият финансово-икономически елит, а само тези, които провалят ратифицирането на ИК от българския парламент.

  6. Наистина емного тъпо написана статията.Жалко защото темата еважна.не им се удава на руснаците задълбочения анализ.

    1. ми напиши ти, да те видим колко си дълбок… сигурен съм,че труд ще ти я публикуват…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.