Компенсациите за тока не са достатъчни да покрият поскъпването за бизнеса

Използването на батерии допълнително ще увеличи цената на електроенергията у нас

Наскоро бяха отбелязани първите сто дни на настоящото коалиционно правителство. Този своеобразен юбилей по принцип е периодът, след когото изтича толерансът от страна на опозицията към новите управляващи и започват по-активните критики и исканията за оставки на отделни министри или на целия кабинет. Тук накратко ще се опитам да разгледам основните събития през този период, докато общата оценка ще оставя на читателите.

Какво се случи досега през мандата?

В продължение на добрата практика от служебните кабинети министър-председателят редовно участва в парламентарния контрол. Тази промяна спрямо предходното редовно правителство показва далеч по-голямо уважение към Народното събрание и най-вече към българските граждани, чиито избраници задават въпросите и които заслужават коректни отговори. Ефектът е по-скоро имиджов, но този факт заслужава да бъде отбелязан, тъй като такива са правилата на представителната демокрация.

Първата мярка, която беше предприета от началото на мандата на това правителство, беше мораториумът върху цените на електроенергията за битовите потребители. Тя имаше за цел да защити домакинствата от повишаването на цените. Всъщност то ще се случи рано или късно поради нарастването на производствените разходи и натиска от международните пазари. Наличието на собствени източници за производство, каквито са въглищата, все пак задържа цените по-ниски, отколкото са в Европейския съюз.

Високите цени на въглеродните квоти не успяват да влошат резултатите, като дори държавната Марица-Изток 2 работи на печалба. Част от реализираните приходи от АЕЦ “Козлодуй” от своя страна се използват за помощи към предприятията. Тези компенсации далеч не са достатъчни, за да покрият цялото нарастване на цените на тока за бизнеса. Те допринасят към края на януари производствените цени в промишлеността за вътрешния пазар да се увеличат с 42% на годишна база според данните на Националния статистически институт.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. индексът за разходите на работодателите за труд за един отработен час на наетите от тях лица се повишава с 12,1% на годишна база. По този начин растежът на разходите за труд тогава все още е надвишавал темпа на инфлация. Последният обаче съществено се ускори след това, а допълнителен тласък му даде войната в Украйна. Това означава, че работниците и служителите ще поискат от работодателите да ги компенсират за нарастващите цени, което на свой ред ще допринесе за по-висок темп на потребителска инфлация.

Друга мярка в областта на енергетиката беше смяната на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. Резултатът от нея се очаква при изтичането на мораториума в края на март по отношение на електроенергията и при решението относно цената на природния газ, за която общественият доставчик поиска увеличение от над 58% от началото на април. Новият председател е избран, за да не позволи да се случи такъв драстичен скок на цените и вероятно ще оправдае доверието на управляващите. Друг е въпросът каква ще бъде цената на такова решение.

В енергетиката обаче се случи нещо, за което трябва да бъде понесена отговорност - аварията в ПАВЕЦ “Чаира”. След повредата на един от генераторите през лятото на 2021 г. едва една четвърт от капацитета на централата се използва. Ремонтът, който продължава вече трета година, според зам.-министър председателя трябваше да бъде ускорен. Дали в резултат от това, или поради некачествени дейности, но аварията се случи и за продължителен период от време този генератор няма да може да бъде използван.

Принципът на действие на ПАВЕЦ е подобен на огромен акумулатор - при излишък на произведена електроенергия в системата големи количества вода се пренасят на по- висока точка. След това при необходимост от енергия тези количества се изпускат надолу и от кинетичната енергия се създава ток. Фактически разходите за производство са минимални и затова се разчиташе пускането в експлоатация на повече генератори да съдейства за понижаване на цената на електричеството в страната. Заради аварията обаче това няма да се случи.

Твърде ограниченият капацитет на ПАВЕЦ “Чаира” е в полза на идеята за закупуване и присъединяване към електроенергийната система на батерии с капацитет 6000 MWh, като проектът би следвало да се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост. Подобна мярка е трудно осъществима и би струвала доста скъпо. Също така изисква голям капацитет, тъй като например Германия, която е със значително по-голяма система от българската, разполага с капацитет от около 2500 MWh. Освен това използването на такива батерии ще увеличи допълнително цената на електроенергията в страната.

Друга важна задача пред правителството беше предприемането на мерки относно ускоряващата се инфлация. По принцип осигуряването на стабилност на цените е функция на централната банка. Настоящото мнозинство има възможност да излъчи 3 от членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, включително и гуверньора. Това не беше направено досега и поради тази причина настоящото мнозинство носи отговорност за действията (или бездействията) на ръководството на БНБ по отношение на инфлацията.

Настоящата процедура доведе до излъчването на двама представители на мнозинството като кандидати за управител на централната банка. Възможността за избор по принцип трябва да бъде приветствана в такива случаи, защото предходната коалиция обикновено излъчваше само по един кандидат. Понякога обаче наличието на повече възможности не дава по-добър резултат от избора, а когато става въпрос за толкова важна институция трябва да се подходи дори по-внимателно.

Допълнителен тласък на инфлацията през настоящата година се очаква да даде политиката на рязко увеличаване на бюджетния дефицит, предприета от правителството. Тя се съчетава с продължение на лошата практика на предходното редовно правителство за непрозрачни и високи разходи в края на годината и използването на сметки, чрез които разходите се отчитат през 2021 г., а ще се извършат реално през 2022 г.

Освен това още преди приемането на бюджет 2022 г. беше обявено, че още в средата на годината ще бъде предложена актуализация с още по-голям дефицит. В случая дори не беше предвидена войната в Украйна и последиците от нея, както и от санкциите срещу Русия и мерките, които правителството реши да предприеме за това. Изкупуването на пшеница, царевица и слънчоглед на стойност 1,1 млрд. лв. и разходите за посрещане на бежанците (минимум 180 млн. лв. при 50 хил. човека за 3 месеца), евентуалното намаляване на акцизите, допълнителните средства за подпомагане на бизнеса и др. ще повишат още повече бюджетния дефицит дори при по-високи приходи заради инфлацията. Това ще създаде необходимост от емисии на допълнителен държавен дълг за финансирането на бюджетния дефицит. Само че номиналните лихвени проценти и на международните, и на вътрешния пазар започнаха да се повишават, тъй като реалните са отрицателни, което ще увеличи и лихвените разходи.

Важна мярка, която трябваше да адресира проблема с COVID-19, беше въвеждането на зеления сертификат. Слабата реализация на тази иначе добра идея обаче є попречи да постигне желаните резултати. Контролът върху изпълнението беше неефективен, а постигането на колективен имунитет се случва по естествен път - при заразяване със (за щастие) по-слабо смъртоносния вариант на болестта - омикрон.Друга новина от последните дни беше подписването на меморандум за сътрудничество с фонда “Джемкорп”. Според него се очакват инвестиции на стойност около 1 млрд. долара в зелена енергия. Това би следвало да се разглежда като много добра новина предвид силно ограничения интерес към инвестиции в България през последните години. Все още обаче липсва достатъчно информация за способността на инвеститора да мобилизира толкова сериозен ресурс и какъв би бил произходът на средствата.

Какво не се случи досега?

Най-важното нещо, което не се случи, беше обещаната борба с корупцията. Тя се ограничи с едва 3 ареста, които дори се оказаха без законно основание. Изпълнителната власт установи с изненада, че при този процес са необходими солидни доказателства и добро взаимодействие между институциите, което в момента липсва.
За това не съдейства и законодателната дейност на Народното събрание, която все още е доста ограничена и понякога изглежда, че парламентарният контрол върху дейността на изпълнителната власт и регулаторните органи е средството да се намира заетост. Не е изпълнено и коалиционното споразумение относно няколко закона, които трябваше да бъдат приети през първите три месеца - за управлението на публичните предприятия, за приватизацията и следприватизационния контрол. Специално създадената комисия за промени в конституцията все още не е започнала работа. Въпреки че имаше готов вариант (макар и с недостатъци) на Плана за възстановяване и устойчивост още преди формирането на кабинета, все още няма окончателна версия, която да е одобрена от европейските институции. Уверенията от представителите на правителството са, че това ще се случи в много кратък срок. Освен това не е подписано споразумение за партньорство между България и Европейския съюз, което да определи какво се случва с фондовете през настоящия програмен период. Заради липсата на тези документи използването на средствата от ЕС е ограничено до завършването на предходния период, докато не е ясно кога ще започне използването на средствата от настоящия.

Силно се забави и смяната на некомпетентни представители на предишното мнозинство в управителните органи на различни предприятия, които понякога се оказват пречка пред изпълнението на политиката на правителството. За сметка на това съставът на кабинета не успя да се запази непроменен дори 100 дни, като бе сменен министърът на отбраната, което го насърчи да започне работа по собствен политически проект.
България няма да преустанови вноса на петрол от Русия. Същевременно остава неясно дали ще се преговаря за подписване на нов договор с Газпром за доставка на природен газ, за което настоява бизнесът, като настоящият изтича в края на годината.